Находки от късноосманския период бяха открити при ремонта на най-малката улица в София - ул. "Малко Търново". Към османския зид обаче не се регистрира голям интерес.
Става дума за сграда, съществувала в края на османската епоха, от която са останали единствено долните части на основите на зида, обясни пред журналисти заместник-кметът по културата Тодор Чобанов. По думите тук през XX век е разкопавано често, като археолозите са се натъкнали и на бирени бутилки от началото на 20 век. Зидът обаче не е римски и няма експозиционна и научна стойност, подчерта Чобанов, затова и не се предвижда находките да бъдат открити за посетители.
Най-вероятно зидът ще бъде консервиран на място, след решение на приемателната комисия на Министерство на културата, прогнозира Чобанов. Показва се това, което си заслужава, отсече той. Обратният случай би струвал на общината повече разходи и забавяне на ремонта.
Д-р Александър Станев от Регионалния исторически музей на София поясни, че след проучване ще стане ясно за какво е била използвана сградата.
Ще закачим тази археология на общия кадастрален план на София, който притежава Институтът за недвижимите паметници на културата и едва тогава ще започнем да градим нашите хипотези спрямо познанията, които имаме са османския период, уточни той.
Реновацията е част от плана на общината за обновяване на пешеходната зона на столицата. Канализацията от началото на 20 век ще бъде подменена. "По целия център на София е така, още сме длъжници на Фердинанд", посочи Чобанов.
Предвижда се сиви гранитни павета да свържат улицата с булевард "Дондуков". Очаква се ремонтът да завърши до 15 септември.
Относно съдбата на антична Сердика и зоната около Ларгото Чобанов коментира, че при строежите на сгради като Министерски съвет е унищожено голямо количество от културните пластове. Почти няма запазени структури, по думите му. Имаме спомени и някои предварителни бележки на тогавашни наши колеги, които показват, че са намерени уникални за римската епоха следи като представителни мозайки, каза още заместник-кметът. Едва от 70-те години, след много дълъг период на унищожително отношение към културното наследство, най-накрая Античността започва да изплува и престава да бъде табу, коментира той.
Парчето около Гьоте институт, за което археолози смятат, че е част от Античен театър, попада в частен терен. Столична община по думите на Чобанов отпреди две години е отнесла случая към Министерство на културата и процедурата се развива, но става въпрос за промяна на собствеността на терени за милиони, затова и все още няма резултат.
USD
CHF
EUR
GBP
