Футболът наистина е странна игра. Само преди 12 месеца Масимилиано Алегри бе прясно уволнен от треньорския пост в Каляри, след като в продължение на 3 месеца не бе записал победа в първенството. Младият наставник едва ли е предполагал, че година по-късно ще вдигне първото си Скудетото и ще бъде сред най-големите звезди на „новия" Милан.

Връзката на Алегри с Милан започна в началото на миналото лято. След успеха с 3:0 над Ювентус в последния кръг от сезона, тогавашният треньор на „росонерите" Леонардо си взе официално сбогом с тифозите на клуба. А те никак не бяха доволни. Любимият им тим бе записал поредна нулева година, а освен това младият и обещаващ треньор Леонардо бе изгонен заради „несъгласия" с клубния президент, който по стара традиция обича от време на време да реди състава.

През лятото всички очакваха начело на Милан да застане Мауро Тасоти, който отдавна се облизваше за поста, след като бе първи помощник години наред. В този момент обаче се намеси Адриано Галини, който имаше друг план. Гологлавият бос лично предложи на началника си Силвио Берлускони „да проведе няколко разговора" с Алегри. Речено-сторено, а „Ил Кавалиере" остана впечатлен.

„Алегри ме очарова. Разбира футбола много добре, обича офанзивната игра, головете, резултатните победи, също както и аз", бяха първите думи на Берлускони за младия наставник. За разлика от предишни години обаче Берлускони развърза кесията и осигури на Алегри добра основа за работа. Боатенг, Ибрахимович, Робиньо, а след тях Касано и Ван Бомел. Намеренията на клубния бос бяха повече от ясни - титлата трябва да се върне в „червено-черната" част на Милано.

Първите месеци на Алегри далеч не минаха по вода. В първите 4 кръга Милан записа само една победа и под стола на треньора започна да пари. След това обаче мач след мач „росонерите" започнаха да влизат в ритъм и след като веднъж оглавиха класирането не изпуснаха лидерството.

За многото похарчени пари за нападатели вече говорихме. Големият удар на Алегри обаче бе работата с Кевин-Принс Боатенг и Игнацио Абате. Ганаецът, който през лятото бе лично желан от треньора, моментално намери мястото си на терена и придаде необходимата динамика в халфовата линия. За Абате Алегри също имаше план. Русокосият играч бе пратен да тренира под зоркото око на Мауро Тасоти, който трябваше „да го направи защитник". И при двамата мисията беше успешна. Така, като прибавим към вече изброените фуболисти и обичайните титуляри - Абиати, Неста, Тиаго Силва и Гатузо, Милан заприлича на отбор.

Големият проблем на „росонерите" и тази година се казваше Шампионска лига. Въпреки, че това е „ДНК-то на клуба", както не спират да повтарят в един глас Берлускони и Галиани, фактите през последните години далеч не говорят за подобна кръвна съвместимост. На практика след последния триумф през 2007-ма година, Милан не може да прескочи 1/8-финалната фаза в Европа. Нещо повече - редовните клиенти на „росонерите" - английските тимове, този път се оказаха твърде силни. Болезнен, особено болезнен бе фактът, че за 180 минути многомилионната атака на Милан не успя да отбележи гол на „палавата" защита на Тотнъм....

Срамът в Европа бе „плануван" и дойде в най-тежкия момент от сезона за Милан. 8,9 контузени играчи, предимно в халфовата линия, принудиха Алегри да прави нечувани рокади, при това в движение. Гарнирано с няколко фамозни спасявания на Еурелио Гомеш, пропуски на Робиньо и отменен гол на Ибрахимович...отпадането стана факт. Това обаче бе бързо забравено, след като основната цел пред Милан вече бе ясна - Скудетото.

За да бъде още по-сладка титлата „росонерите" надвиха в рамките на сезона по два пъти големия си съперник Интер (1:0, 3:0), както и изненадващия претендент за титлата Наполи (2:1, 3:0). И това ако не е заслужена титла...

При всички положения тифозите на Милан ще посрещнат лятото доволни, с надеждата за още няколко играчи, с които да се атакува Европа. Един, двама читави защитници, класен плеймейкър, малко късмет и нещата могат да се получат отново, а Берлускони да спечели поредна титла в Европа, с която тотално да си заслужи стадион на неговото име, както самият той пожела наскоро. С пожеланията си „Ил Кавалиери" с две думи каза най-голямата истина във футбола в момента. „Всичко става с пари, с много пари. Няма как да искаш титла, ако не купиш силни играчи. В момента печели този, който сглоби по-силен отбор, който похарчи повече пари на пазара".

Толкова било просто. Милан просто имаше нужда от малко свежа кръв, за да вдигне глава. Т.е. имаше нужда от няколко десетки милиона на трансферния пазар. След спечеленото Скудето „росонерите" си поставиха нова цел - да се върнат на европейски трон. Трудно, но не и невъзможно. Колкото и банално да звучи самата истина е, че Милан е сред отборите, които могат да спечелят Шампионската лига без да бъдат тотален хегемон. Те вече са го доказали...