77% от европейците смятат, че науката и технологиите оказват положително въздействие върху обществото. Това става ясно от проучване на „Евробарометър".
В същото време участниците в проучването изразяват загриженост за рисковете, свързани с новите технологии, например за човешкото здраве и околната среда. 76% от анкетираните не искат научните изследвания и иновациите да са съпроводени от необходимото внимание към етичните принципи, равновесието между половете (84 %) и обществения диалог (55 %).
Подобно на резултатите от предишни проучвания на „Евробарометър" повече от половината от всички европейци се интересуват от новостите в областта на науката и технологиите (53 %), но по-голямата част от тях не се чувстват достатъчно добре информирани (58 %).
66 % от анкетираните смятат, че учените в университети или държавни лаборатории най-добре могат да обяснят въздействието на научното и технологичното развитие върху обществото. Също така според най-много 82 % тази група се опитва да се държи отговорно спрямо обществото.
Повечето европейци се информират за новостите в тези области от телевизията (65 %), следвана от вестниците (33 %), интернет (32 %) и списанията (26 %). Малко по-малко от половината от участниците в проучването (47 %) са изучавали наука или технологии в училище, университет, колеж или на друго място.
В същото време европейците гледат положително на ползите от научното образование за младите хора и по-голямата част от анкетираните (65 %) смятат, че правителствата на техните държави не правят достатъчно, за да стимулират интерес към науката сред младежите.
„Резултатите от това проучване показват, че европейците подкрепят ролята на науката и технологиите в обществото, но в същото време очакват учените и политиците да вземат под внимание техните ценности и притеснения. Следващата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020" е насочена към постигане на този баланс. Сега трябва да увеличим усилията за провеждане на диалог за науката с обществото и да събудим сред повече млади хора интерес към кариера в областта на науката и иновациите", заяви европейският комисар по въпросите на научните изследвания и иновациите Мойра Гейгън-Куин.
Проучването е проведено чрез преки лични интервюта в страните от ЕС. Общо 27 563 респонденти от различни социални и демографски групи бяха интервюирани между 26 април и 14 май 2013 г.
При изчисляването на средните стойности за ЕС не са включени данни за Хърватия, тъй като интервютата бяха проведени, преди тя да се присъедини към Съюза.
asen4o
на 15.11.2013 в 19:46:58 #2Само в България за наука се дават по-малко пари, отколкото за подслушвания в МВР. Какво друго може да се очаква от просташки партии като ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака.
g9rbage
на 15.11.2013 в 09:06:30 #1Останалите се молят, преди да включат електрическите уреди. Молитвите 100% помагат за доставка на електроенергия, за производство на медикаменти и т.н.