Учени от университета в Ъруин, Калифорния, откриха и описаха първия в историята случай на нов вид разстройство на паметта. Според тях той открива съвършено нов път за изучаване на паметта.

Списание Neurocase пише, че повече от 5 години Елизабет Паркър, Лари Кейхил и Джеймс Макгоу наблюдавали 40-годишна жена със свръхестествената способност да помни всичко, което се е случило.

Когато й кажат произволна дата, тази удивителна жена разказва в подробности какво е правила, кой ден от седмицата е било и дали тогава се е случило нещо важно за нея.

Невролозите предлагат това разстройство да бъде наречено хипертиместичен синдром (hyperthymestic syndrome – от гръцки thymesis – памет и hyper - свръх).

Жената със суперпамет за първи път писала на Джеймс Макгоу през 2000 година. Тя му разказала, че помни буквално всеки ден от 1974 година до момента и приятелите й я наричат жената календар.

По думите на Макгоу случаи на аномално развита памет са регистрирани и преди, но тази жена превъзхожда всички.
Почти всички регистрирани досега феномени използват различни мнемонични техники, рими, визуални образи и други прийоми, за да се справят с огромното количество ненужна информация.

Мнемоника
Мнемониката (мнемотехника) е изкуство и техника за запаметяване; съвкупност от прийоми за облекчено запаметяване на максимален обем информация чрез създаване на изкуствени асоциативни връзки между фактите.
Сред често привежданите примери е случай от 20-те години на миналия век: мъж, известен в специалната литература като S, започнал кариерата си като журналист, но по-късно се преквалифицирал като мнемонист и започнал да печели, с шоу пред публика.

Жената от Калифорния, която получи кода AJ (под това име тя ще фигурира в научните изследвания), не използва никакви мнемонични методи, което прави нейния случай напълно загадъчен.

Нейната памет отговаря мигновено и много лично, твърди Макгоу. Първо тя помни фактите, които са били важни лично за нейния живот и са били интересни за нея самата.
Например през 2003 година, без да я предупредят, я помолили да напише датата и месеца, на която се е падал Великден след 1980 година. След 10 минути списъкът с 24-те дати бил готов, като жената помнела как е прекарала празника всяка година. Тя сбъркала само веднъж, като се отклонила от вярната дата с 2 дни.
Експериментът бил повторен след 2 години – отново без предупреждение, и всички дати отново били верни.

Учените посочват обаче, че дори в паметта на AJ има пропуски. Независимо от необикновените си способности, тя има трудности при механичното запаметяване и не е блестяла с големи знания в училище.

През целия й живот й е било трудно да структурира и систематизира получената информация, събитията в паметта й приличат на „кадри от филм, който никога не спира”, посочват учените.

AJ е едновременно и пленник, и затворник на своите спомени, които й е невъзможно да управлява, коментира професор Паркър, водещ специалист по психиатрия и неврология.
Те периодично силно я обременяват, тъй като тя нищо не може да забрави, но AJ казала на психолозите, че ако има избор – да запомни всичко или да може да забравя, тя предпочита всичко да остане както е досега.

Изследователите смятат, че изучаването на този феномен ще помогне на забравящите да активизират процеса на запаметяване.

Причините за хипертиместичния синдром и неговото разпространение засега не са известни.
Но може да се предположи защо AJ се сблъсква с трудности при обработването на информацията.
Миналогодишно изследване на учени от Орегон показа, че възможността на мозъка да запаметява необходимата информация трябва да се свързва не само с големия обем индивидуална памет, който е различен за всеки, а със способността да се игнорират ненужните факти и да се концентрира върху важните детайли. С други думи, паметта трябва да бъде избирателна.