
Някои учени смятат, че животът се е зародил на Марс, след което е имигрирал на Земята, пише днес италианският вестник La Stampa, цитиран от електронното издание NEWSru.
Тези теории са разработени преди десетки години, но данните, получени при последните космически изследвания на Червената планета, отново привлякоха вниманието към тази тема. Преди няколко дни НАСА съобщи, че са открити доказателства, че на Марс е съществувала вода. Става дума за косвено доказателство, базирано на откриването на някои скали, които преди милиони години е трябвало да се намират под вода. Ако тази теория е вярна, значи има голяма вероятност на планетата да е имало и живот. И ако сега там няма живот, значи по някакви причини е бил унищожен, коментират учените.
Андрю Кол от Харвардския университет и Брус Якоски от университета в Колорадо смятат, че преди милиарди години Марс е бил обкръжен от плътна атмосфера въглероден двуокис. Това е довело до парников ефект и на повърхността на планетата са се образували езера и океани.
Според познатите ни научни теории животът на Земята се появил преди 3.5 - 3.9 милиарда години. Възможно е на Марс да се е появил още по-рано, той като условията са били благоприятни за това. Една от причините за разликата в химичния състав на атмосферите на двете планети е липсата на тектонични движения и земетресения на Марс.
При тези условия, в резултат на фотосинтезата, растенията са образували кислород, помогнал за развитието на първите микроорганизми.
Освен това Червената планета е по-малка и по-лека от Земята, което пък е я е направило по-малка мишена на метеоритите, които 500 млн. години са бомбардирали повърхността на Земята и Марс, разрушавайки повърхността им и изпарявайки океана. Това вероятно е дало на марсианските микроорганизми още един шанс за оцеляване.
Ако тези теории са верни, то остава да се разбере само защо на определен етап животът на Марс е изчезнал, но пък е продължил на Земята.
Учените разсъждават върху седем основни версии:
Версия първа: микроорганизмите са загинали в резултат на рязко спадане на температурите. Въглеродната атмосфера се е разсеяла в Космоса, а вулканичната дейност не е била толкова активна, за да запълни загубите и парниковият ефект е изчезнал. В резултат Марс е станал като Антарктида, но без атмосфера.
Версия втора: микроорганизмите са "изсъхнали". Марсоходът Opportunity откри доказателства, че местността, която изследва, е била дъно на езеро. При неговото изчезване, са изчезнали и неговите обитатели.
Версия трета: когато растенията са замръзнали или изсъхнали, те са престанали да произвеждат кислорода, необходим за съществуването им.
Четвърта версия: гладът. След като водата замръзнала или се изпарила, микроорганизмите "изяли" това, което е могло, след това са загинали.
Пета версия: те са "изгорели". На Марс не е имало магнитно поле, което да отразява слънчевите бури и тънката му атмосфера не е могла да спре ултравиолетовите лъчи.
Шеста: Животът все още съществува, но се е скрил дълбоко под повърхността. Тази най-оптимистична хипотеза се основава на акта, че е на Земята на дълбочина до един километър живеят микроби. Когато на повърхността условията са станали непригодни за живот, микроорганизмите са се скрили в почвата.
Според седмата версия микроорганизмите са се преместили на по-гостоприемна планета. Когато метеоритите започнали да бомбардират повърхността на Марс, сблъсъците са били толкова силни, че от рикошета на Земята са паднали малки метеорити - парчета от Марс, такива например бяха открити в Антарктида. Според учените тези "осколки" не са могли да се нажежат твърде силно и затова бактериите в тях са оцелели, като са били пренесени Земята.
През последните години бяха проведени и други задълбочени изследвания, които свидетелстват, че някои земни бактерии, като Bacillus subtilis и Deinococcus radiodurans, могат да оцелеят 6 години в космоса, издържайки на космическата радиация и огромното натоварване при падането на метеорита.