Космическата катастрофа, благодарение на която съществуваме

Според учения, прото-планета с размерите на Марс се е сблъскала с голяма скорост със Земята, която почти се е била обособила като планета. Сблъсъкът бил катастрофален – Земята била раздробена на късчета, а блъсналата се в нея планета се превърнала в космическа прах.

Моделирането на катастрофата показва, че прото-планетата се е разпръснала на много парчета. Но попадайки в орбита, те след няколко часа би трябвало отново да се прегрупират и новополученият обект да се блъсне в Земята повторно. Обектът обаче бил напълно унищожен, коментира ученият.

Голяма част от остатъците на прото-планетата паднали на Земята и се включили в образуването й. Някои от частичките обаче образувала нажежен пръстен около планетата ни, подобен на тези на Сатурн. Именно от тези материали в течение на няколко десетки години се образувала Луната. По онова време обаче, тя се намирала 15 пъти по-близо до Земята, отколкото в момента.

Интересно е, че прото-планетата, блъснала се в Земята, практически е била неин близнак. Изучаването на химическия състав на Луната показва, че тя се състои от почти същите елементи както и Земята, тъй като е почти напълно формирана от остатъците на разрушената планета.

Космическият химик Алекс Холидей твърди, че тази планета се е образувала на същата орбита както и Земята. Разрушаването на близнака я направило такава, каквато я познаваме днес. Най-главният резултат от сблъсъка бил този, че Земята променила въртенето си и затова земният ден е 24 часа и нито една нейна област не може прекалено да се охлади или изстуди. Това е ключов фактор, който позволява съществуването на живота на Земята.

А Луната станала за Земята гравитационен противовес, който стабилизира леко наклонената й ос на въртене. Заради този наклон от около 23 градуса на нашата планета има смяна на сезаните.