По-ефективни лечения, нанотехнологии и дори перспектива за ваксиниране срещу определени тумори: битките може бавно да започват да се обръщат в безкрайната война срещу рака, пише "Франс прес".

Втората водеща причина за смърт в световен мащаб, ракът е причинител на около 9,6 млн. смъртни случая или един на всеки шест смъртни случая през 2018 г.

Преди Световния ден за борба с рака в четвъртък, ето един поглед към някои от по-обещаващите развития в лечението и профилактиката на болестта.

Лекарствата за имунотерапия, които подготвят имунната система да разпознава и унищожава раковите клетки, дадоха огромни надежди срещу нелечими досега ракови заболявания през последното десетилетие.

Но те се различават значително при различните форми на рак и работят само при около една четвърт от всички пациенти.

Основният фокус на изследванията сега се концентрира върху "увеличаване на процента на пациентите, които реагират добре на имунотерапията" според Кристоф льо Турно, който е директор на клиничните изследвания във френския институт "Кюри".

Един обещаващ начин е разработването на антитела, способни да разпознават специфичен протеин, открит в раковите клетки, "което би помогнало на тялото да унищожи тези клетки", уточни Аксел Кан, който е председател на Лигата срещу рака

Той каза, че изследванията показват, че прилагането на лекарства или токсини е помогнало за унищожаване на раковите клетки, след като антителата ги открият.

Продължават изследванията и на имунотерапията след химиотерапия, като първоначалното лечение създава мутации в раковите клетки, които могат да ги направят по-лесни за откриване и преследване от имунната система.

Друга техника, известна като лечение с блокажни инхибитори, също е дала големи надежди.

Когато протеините, съдържащи се в раковите клетки, се свързват с имунните клетки, те изпращат сигнал "свободно" към останалата част от имунната система, изваждайки от строя естествените защитни сили на организма.

Лечението с блокажен инхибитор по същество блокира това свързване, позволявайки на имунните Т-клетки "убийци" да търсят и унищожават патогена.

Тази техника вече значително подобри прогнозите за някои меланоми и видове рак на белите дробове, а в ход са и други изпитвания.

Такова лечение може да предложи надежда и на 10-15 процента от страдащите от рак на гърдата, които получават така наречените "тройно-отрицателни" прогнози - тумори, които не съдържат нито хормонални, нито HER2 протеинови рецептори.

Ракът на гърдата вече е най-срещаният рак, изпревари рака на белия дроб

Ракът на гърдата вече е най-срещаният рак, изпревари рака на белия дроб

Ракът на белия дроб беше най-често срещаният тип през последните две десетилетия

HER2-позитивният рак на гърдата има тенденция да се разраства по-бързо от другите форми, но е също толкова по-лечим.

Тройно-отрицателният рак на гърдата обаче е "обикновено по-агресивен (но) наличните днес възможности за лечение не са достатъчно ефективни" според раковия изследователски център на фондация Arc край Париж.

Едно проучване с лекарството дурвалумаб, публикувано този месец в сп. Nature Medicine, показа, че антитялото е донякъде ефективно при изключване на способността на туморите да избягват имунната система.

В ход са и изпитвания за проучване на ефикасността на някои кандидат-ваксини, които могат да помогнат за лечение на тумори.

Френската биотехнологична компания Transgene разработва лечение, комбиниращо имунотерапия и вирусна векторна ваксина - модифициран вирус, който доставя на тялото противоракови инструкции.

Подобно изпитване се провежда за лечение на пациенти с рак на ухото, носа или гърлото.

Центърът за лечение на рак Oncopole в Тулуза, провеждащ изследването, уточни, че лечението действа като вид "услуга за разпознаване на лица" за имунната система, за да открива раковите клетки и да се научи как да ги унищожава - подобно на това как работят някои ваксини.

Анализирането на структурата и все по-често генетичният състав на рака играе важна роля не само в прогнозата - колко е вероятно пациентът да се възстанови, но и в това какви възможности за лечение са налични.

"Това наистина е основният въпрос: не си струва да се дават определени лечения на хора, които няма да се възползват от тях, а е абсолютно важно тези, които ще се възползват, да ги получат", коментира Ерик Солари, който е научен директор  на фондация Arc.

По-доброто разбиране на някои мутации в раковите клетки, както и как се държат имунните клетки, помагат на лекарите да правят все по-точен избор на лечение.

Друга област на нарастващ интерес е евентуалното използване на нанокапсули - микроскопични покрития от метал или мазнина върху съществуващите лекарствени молекули.

Идеята според Солари е да се разпределя по-добре лекарството в тялото на пациента, като му се позволи да "отиде директно в туморните клетки и да се избегне увреждането на нормалните клетки".

В същия дух изследователите също така се опитват да използват генетично модифицирани салмонелни бактерии за унищожаване на тумори отвътре навън, където по-традиционните лечения, особено химиотерапията, не могат да проникнат.