Инфрачервеният телескоп на НАСА Spitzer разкри тайната на една от най-красивите планетарни мъглявини и хвърли светлина върху начина, по който много звезди завършват съществуването си. Едновременно с това той откри един от най-рядко срещаните обекти във Вселената.

Снимките на мъглявината Хеликс, направени в инфрачервения диапазон, позволяват да се види пръстен от прахови частици, въртящ се на разстояние 35-150 астрономически единици от определяното от някои астрономи като "звезден труп" бяло джудже.

Белите джуджета са останки от звезди с маса близка до тази на Слънцето, които в процеса на еволюцията се "раздуват" до червени гиганти, но заради недостатъчната си маса не могат да избухнат в свръхнови и външните им пластове се разпадат, образувайки мъглявини. Ядрото се смалява до размери, съпоставими с този на Земята. Термоядрени реакции в белите джуджета не са възможни и те бавно изстиват. В такива звезди веществото е извънредно плътно. Така например кубически сантиметър вещество на звездата Сириус В - първото открито бяло джудже - тежи 100 килограма. През 30-те години на миналия век индийският физик Субрахманян Чандрасекар доказва, че масата на бялото джудже не може да бъде по-голяма от 1.4 пъти масата на Слънцето. За установяването на предела на масата, получил наименованието предел на Чандрасекар, индиецът получава Нобелова награда за физика през 1983 година.

Планетарната мъглявина Хеликс се намира в съзвездието Водолей на 700 светлинни години от Слънцето. По-рано на мястото на това "космическо око" се е намирала звезда от класа на нашето Слънце, но в процеса на еволюцията си звездата умряла, излъчвайки външната си обвивка, превръщайки се в бяло джудже.

Астрономите неведнъж са изучавали мъглявината, но успели да забележат праховия диск едва с инфрачервено заснемане.

Доктор Кейт Су от Аризонския университет в Тусон, чиято статия ще излезе в мартенския брой на Astrophysical Journal Letters, заяви, че е станало следното: когато звездата е изхвърляла обвивката си, вътрешните обекти на звездната система били "раздути" от взривове, а кометите, преминаващи в близост, получили изместване в орбитите си.

Това довело до сблъсъци, при което се образувал праховият диск.
Последните наблюдения позволяват да се разбули още една от загадките на Хеликс.

Предишните наблюдения на мъглявината в рентгеновия диапазон с помощта на германския апарат Rontgensatellit и американския Chandra откриха високоенергийно рентгеново излъчване от бялото джудже.

Сам по себе си такъв космически обект не може да излъчва кванти с толкова висока енергия и първоначално се предполагаше съществуването на звезда близнак. Сега обаче се изясни, че по-скоро това излъчване е предизвикано от падането на прахови частици на повърхността на звездата.

Независимо от големия брой астрономически наблюдения, това е едва вторият известен на науката прахов диск около бяло джудже, отбелязва електронното издание ГазетаРу.

Първото свидетелство за съществуването на "останали живи" комети около мъртва звезда телескопът Spitzer видя едва миналата година. Тогава астрономите успяха да видят прахов диск около бяло джудже, който обаче беше доста по-близо до звездата - 0.005 до 0.3 астрономически единици.

Снимка.