Наземният контрол на Европейската космическа агенция улови сигнал, излъчен от сондата по време на спускането й към Титан.
Специалистите рботят върху разшифроването на първия 15-минутен блок, изпратен от косическия апарат Huygens, който казна на Титан.

Първата в историята на космическите изследвания среща на сондата Huygens с най-интересния спътник на Сатурн се осъществи.

Говорителат на Европейската космическа агенция Роберто Ловерда каза, че сондата успешно е рестартирала системите си и коментира, че мисията преминава по план.

Huygens, създаден от специалисти от Европейската космическа агенция, достигна Сатурн с американската междупланетна станция Cassini, от която се отдели преди 20 дни, за да се отправи към Титан, който е единственият в Слънчевата система спътник със собствена атмосфера, съобщава NEWSru.

В 12.13 часа българско време със скорост около 20 000 километра в час Huygens навлезе в атмосферата на Титан. Експертите обясняват, че в следващите 3 минути 320-килограмовия апарат е подложен на огромно натоварване – загрява се до 3500 градуса и забавя скоростта си до 1400 километра в час.

Плавното кацане на сондата е осигурявано от три парашута и вече може да се каже, че е най-отдалеченото от всички кацания на космически апарати.

От центъра за управление на полета съобщиха, че след продължил 4 минути свободен полет на височина 180 километра от повърхността на Титан е бил изхвърлен т.нар. пилотен парашут, чийто диаметър е 2.6 метра, а на 160 км е изстреляна защитната полусфера на Huygens.
Само 42 секунди след изстрелването на пилотния парашут се е отворил приборният отсек, където се намира апаратурата за анализ на химическия и физически състав на атмосферата на Титан.
Критичният момент за Huygens бе преминаването през горните слоеве на атмосферата и изстрелването на двата парашута, а тези операции завършиха успешно, съобщиха специалистите.

Титан На 125 км. от повърхността на Сатурн трябва да бъде изхвърлен и трети парашут, който осигурява основната част от полета на сондата в атмосферата на Титан. Диаметърът му е 3 метра.

Титан е обгърнат от гъста оранжева мъгла, която не позволява на астрономите да видят върху каква повърхност ще кацне сондата.
Досега не е известно дали тя представлява течна или твърда маса. Какво ще стане след това с апарата, никой не знае.
Той може да се разбие, да потъне или да продължи да работи, но няколко часа след кацането си ще изчерпа запаса на своите батерии и замлъкна завинаги.

Huygens ще направи хиляди снимки, на базата на които учените се надяват да изяснят как се зародил животът на Земята.

За своето 2.5-часово снижение сондата ще направи фотографии, които ще бъдат от голяма помощ на астрономите. Ние ще получим огромни снимки на Титан и се надяваме, че ще разберем по-добре този загадъчен свят, заяви Марти Томаски, специалист по спектрално-радиометричната фотоапаратура, монтирана на Huygens.

Данните, събрани от космическата лаборатория ще хвърлят светлина върху климата на Титан и химическия състав на неговата атмосфера. Тя ще запише звукът от вятъра и учените се надяват да чуят дори гръм на мълния, съобщава Би Би Си.

Експертите коментират, че Титан, в чиято структура доминират азот, метан и други органични молекули, основани на водород, вероятно напомня Земята – такава, каквато е била преди 4.6 милиарда години. Това означава, че спътникът на Сатурн може да даде информация за химическите реакции, предшествали зараждането на живота на нашата планета.

Титан е открит през 1655 година от астронома Християн Хюйгенс. До момента учените са го изследвали само с помощта на спектрални методи - по време на своите наблюдения те установили, че атмосферата на спътника се състои основно от азот, примесен с въглеводороди.