Повторният анализ на откритите в румънската Пещера на Старицата (Pestera Muierii) останки дава основания на антрополозите да заключат, че е открит нов хибрид между Homo Sapiens и неандерталеца.

Освен това се оказва, че костите са най-малко с две хилядолетия по-стари, отколкото се считаше досега.
Информацията е публикувана в БибиСи и в последния брой на Proceedings of the National Academy of Sciences.

Човешките останки - шест кости - са открити още през 1952 година.
Но едва сега те бяха подложени на по-детайлно проучване.

Възрастта им се оценява на 30 хиляди години.

До пълния анализ на тази находка се считаше, че това създание, един от най-древните човеци, живял на територията на Европа, е обитавало въпросната пещера преди 28 хиляди години.

Екипът, ръководен от Ерик Тринкос от Вашингтонския университет в Сент Люис, отново провежда C14 (радиовъглероден) анализ на костите и изучава анатомическите им характеристики.

Резултатите от изследването показват, че древният човек е живял в Пещерата на Старицата преди 30 хиляди години и има черти, характерни за съвременния човек Homo sapiens.

Междувпрочем, Тринкос още през 2003 година говори за ново датиране на находката, защото в пещерата са открити кости и на 35 - 36 хиляди години.
Така че най-интересното в находката е не възрастта, а това, че професорът вижда освен съвременните черти и специфични анатомични признаци, присъщи на неандерталците.
Става дума на първо място за строежа на тиловата кост, долната челюст и костта на плешката.

Първите неандерталци се появяват на европейския континент преди 400 хиляди години.
В периода на разцвет те са били могъщи ловци, разпрострели се от Британия и Иберия до Израел и Узбекистан.

Съвременните хора, или кроманьонците, са се появили преди 40 000 години, а след 10 - 15 хиляди години неандерталецът изчезва.
Последните му находки са на Пиринейския полуостров и са на възраст 24 хиляди години.

Находката отново повдига въпроса за съдбата на неандерталеца и възможното му родство с разумния човек.

Докато повечето учени считат, че неандерталците са изтребени от кроманьонците или изчезнали поради промяна в климата, някои изследователи смятат, че те са се претопили с хората и така са ни „завещали" гените си.

Професор Тринкос и неговият екип сочат, че някои анатомични черти в находката от Румъния са по-скоро характерни за неандерталците.

„Тези данни потвърждават мозаечния характер на ранните европейци и комплексната динамика на човешките репродуктивни модели, разпространили се в западна посока по цяла Европа", пише професор Тринкос в Proceedings.
„Пълното популационно изместване на неандерталците е теза, която вече не е защитима".

Професор Клиф Гембъл от Лондон обаче е предпазлив по отношение кръстоската между сапиенс и неандерталеца, въпреки че признава важността на новите данни.

„От известно време знаем, че най-ранните хора в Европа са били забавно изглеждащи буци.
Те се отличавали с масивно телосложение. Въпросът е дали тези едри създания са имали желание за неандерталските жени зад камъните на тундрата, или са били една много жестока популация.
Мисля, че единствения начин да сме сигурни, е да проверим в древните ДНК.
Извлечен от класически скелет на неандерталец ДНК показва, че общият предшественик между човека и неандерталеца е живял преди 600 000 години".

Подобни възражения са отправяни и по отношение на черепите, намерени в Младек, Чехия, и каменното убежище Abrigo do Lagar Velho в Португалия, открито през 1998 г.

Момчето от Лагар Вело, което е умряло преди 25 000 години, се описва като „хибрид" между съвременния човек и неандерталеца.