42-ма спортисти ще представляват България на олимпийските игри в Токио. Когато първоначално стана ясна окончателната бройка на националите, които ще бранят честта на родината, първоначално ни обзе чувство на носталгия, след това на гняв и накрая на отчаяние. Това е и напълно обяснимо, предвид че делегацията ни в японската столица е най-малката в историята на олимпийските игри за последните 65 години. Мелбърн 56-а е последният случай, в който цифрата е била сходна - 43 спортисти.

Но ако се оглеждаме към Игрите в Канада, защо да не погледнем и цифрата на медалите тогава? Петте отличия, спечелени там, сега ни се струват някак далечни. Но именно в Мелбърн родните спортисти са показали, че не количеството, а качеството е онова, което трябва да се цени. Връщаме се към 2021 година и Игрите в Токио. И без никаква нотка на романтизъм или пък на шовинизъм може да си кажем напълно реално - България има шанс да преследва медали в седем спорта. И онова, което доскоро смятахме за срамно по отношение броя на състезателите, може да се обърне в обратна посока и да ни накара да плачем от щастие.

Надеждите за отличия стартират още в първия ден, когато на боксовия ринг Станимира Петрова ще постави началото на може би мечтания път към почетната стълбичка. В категория до 57 килограма тя безспорно е най-голямата ни надежда за медал в този мъжки спорт. Световна шампионка и носителка на три златни отличия от европейски шампионати, Станимира има всичко необходимо дори да триумфира с титлата! Близо до нея стоят и Стойка Кръстева (51 кг), както и Даниел Асенов (52 кг). Така че, защо пък не?!

От боксовия ринг преминаваме към татамито на джудоките. Ивайло Иванов (81 кг), Янислав Герчев (60 кг) и Ивелина Илиева (57 кг) отдавна се утвърдиха в световния елит. И при добро стечение на обстоятелствата могат да запишат имената си в митологията на този спорт у нас. Най-вече това важи за многократния медалист от големи първенства Иванов, който пропусна един шанс в Рио, но доказа, че не случайно е бил на голямата сцена преди 5 години. Завършваме разходката по бойните спортове и с най-многолюдната ни делегация - тази на борбата. Световната и двукратна европейска шампионка Тайбе Юсеин (62 кг) е жадна за изява.След лечение на травма на коляното Спортист №1 на България за 2018 отново излиза на тепиха. Но тя далеч не е сама. Станка Златева прокара път за истинско женско нашествие. Миглена Селишка, Мими Христова и Евелина Николова могат също да претендират за отличия, та дори и за златни такива. Борбата няма шампион от Армен Назарян в Сидни 2000 и 21 години по-късно може би прокобата ще падне. Шансовете на мъжете са значително по-малки, но и те не са за пренебрегване.

Какво да кажем пък за голямото завръщане на щангите? На Христо Христов (109 кг) още му е рано за медали, но това не важи за Божидар Андреев. В момента той заема четвърта позиция в световната ранглиста при 73-килограмовите, което подсказва, че е готов за подвиг. При 6 сполучливи опита националът ни ще е в играта за отличия, а прекрасно знаем, че в този спорт традицията никога не бива да се пренебрегва. А и не бива да забравяме, че там нищо не е ясно до последно, че дори и след закриването на Игрите. Ако не вярвате, питайте Милка Манева и нейната приказка от Лондон 2012.

Споменавайки думата "приказка", е време да погледнем и към онази за златната рибка. Преди 5 години България бе на дъното на плувните спортове по отношение претенциите за медали от големи първенства. Ние на практика нямахме такива от времето на Таня Богомилова. Сякаш от нищото обаче се показа златната рибка и изпълни едно голямо желание на хората, грижещи се за този спорт. Да се появи талантливо и жадно за работа поколение, което да може да се бори със световните сили. И така в България се родиха Антъни Иванов и Йосиф Миладинов. Специалистите ни на бътерфлай вече са сред най-големите в този спорт. И ще приковат вниманието към себе си в плуванията на 100 и 200 метра. Да мечтаем за медал вече не е толкова нереалистично. Особено след сребърното отличие на 100 метра бътерфлай на европейското тази година от Миладинов. Естествено, властелините си остават американци и австралийци, но шансовете за пробив са налични...

И се връщаме обратно към дамите. Мария Гроздева преследва медал в своята седма олимпиада. С 5 отличия (две титли) зад гърба си легендата е способна да отстреля десетките във всеки един момент. В този случай обаче по-реално е да се чака медал от нейната колежка Антоанета Бонева (Костадинова). Бончето, както я знаят в средите, се намира в най-добрата форма в кариерата си. И се намира сред водещите претендентки на 10 и 25 метра пистолет. Нямаме претенции откъде ще дойде медалът, но и тук шансът да го има е достатъчно висок, че да се надяваме в тази посока. И ако започнахме представянето със Станимира Петрова и откриването на боксовия турнир, то за последно си оставяме закриването с ансамбъла в художествената гимнастика. Златните момичета на Весела Димитрова вече повече от 4 години живеят и сънуват олимпийските кръгове. Симона Дянкова и компания са готови да сложат точка на този цикъл от множество лишения, страдания и радостни моменти. При това по възможно най-добрия начин. В Токио те ще имат реалния шанс да оправдаят прякора, връчен им на база златните медали, спечелени от световни първенства от предходния ансамбъл. И да го изпълнят с абсолютно съдържание в японската столица. Разбира се, в конкуренцията на безспорния фаворит Русия, както и на силните отбори на Италия, Испания и Япония, нищо не е сигурно. Но вярата, че те ще успеят да покажат най-доброто в най-подходящия момент, на финалната права, ще ни държи до последно на нокти.

Токио 2020 е тук. България, макар и в малък състав, може да остави голяма следа. Нека помечтаем заедно с тези 42-ама мъже и жени и в рамките на 16 дни да забравим за всичко онова, негативно и неприятно, което ни обгражда. Без коронавирус, но с лаврова корона - успех на нашите олимпийци!