През 1900 година гръцки кораб, занимаващ се с добив на морска гъба в Средиземно море, попада в силна буря северно от остров Крит. Капитан Димитриос Кондос решава да се приюти от лошото време близо до неголемия остров Антикитера.

Когато вълнението спира, той изпраща група водолази да търсят морски гъби в този район. Един от тях, Ликопантис, съобщава, че е видял потънал кораб на морското дъно, а около него - огромно количество останки от коне. Капитанът решава, че водолазът е получил халюцинации от отравяне с въглероден диоксид, но все пак решава самостоятелно да провери получената информация.

Спускайки се на дъното, на дълбочина 43 метра, Кондос вижда фантастична картина. Пред него лежат останките на древен кораб, а около тях - разхвърляни бронзови и мраморни статуи, които едва се виждат под слоя тиня, гъсто осеян с гъби, водорасли, раци и прочие подводни обитатели. Именно тях водолазът взел за останки от коне.

Капитанът решава, че тази древноримска галера може да е превозвала нещо много по-ценно от бронзовите находки. Той изпраща своите водолази да изследват кораба. Резултатът надминава всички очаквания. Плячката се оказва много богата - златни монети, скъпоценни камъни, накити и много други предмети.

Моряците събират всичко, което могат, но много неща остават на дъното. Причината е, че на такава дълбочина е опасно гмуркането без специално оборудване. По време на изваждането на съкровищата един от водолазите загива, а двама плащат със своето здраве. Затова капитанът дава заповед работата да спре и корабът се връща в Гърция. Откритите артефакти са предадени на Националния археологически музей на Атина.

Находката предизвиква голям интерес сред гръцките власти. Изследвайки предметите, учените установяват, че корабът е потънал през I в. пр.н.е. по време на рейс от Родос към Рим. Към мястото на корабокрушението са изпратени няколко експедиции. За две години гърците изваждат от галерата практически всичко.

На 17 май 1902 г. археологът Валериос Стаис, който се занимава с анализ на откритите артефакти, взема бронзово парче, покрито с варовик и раковини. Внезапно тази буца се разчупва, тъй като бронзът е силно пострадал от корозия, и в нея заблестяват предавки. Стаис предполага, че това е фрагмент от древен часовник, и дори пише научна работа по въпроса.

Но колегите му от археологическата общественост срещат тази публикация на нож. Стаис дори е обвинен в измама. Критиците на учения твърдят, че в Античността не може да са съществували такива сложни механични устройства. Направен е извод, че този предмет е попаднал на мястото на корабокрушението в по-късни времена и няма отношение към потъналия кораб. Стаис е принуден да отстъпи под натиска на общественото мнение и за тайнствения предмет е забравено задълго.