Държавните лидери на 17-те страни от Еврозоната постигнаха принципно  съгласие на срещата в Брюксел за финансовата помощ, която ще бъде оказана на  Гърция, предадоха информационните агенции.

След приключване на заседанието тази вечер, председателят на ЕС Херман ван Ромпой заяви, че програмата за финансиране на намиращата се в тежко икономическо положение Гърция, щ есе осъществява както от ЕС и МВФ, така и от частни финансови организации.

Общата финансова помощ за южната ни съседка в рамките на втория пакет от ЕС и МВФ ще бъде в размер на 109 млрд евро

Освен това търговски банки и частни инвеститори ще отпуснат допълнително помощи в размер на 37 млрд евро

Еврозоната се договори за понижение на лихвите по отпусканите заеми към Гърция (и Португалия, и Ирландия) към 3.5% спрямо настоящите лихви между 4.5% и 5.8%, както и удължаване на периода за изплащане на тези заеми от настоящите 7.5 години на поне 15 години (с опция дори за увеличение до 30 години).

Ключовото споразумение от срещата беше свързано с рязко повишение на функциите на EFSF европейския фонд (в размер на 440 млрд.евро) при овладяване на европейска дългова криза, пише money.bg.

EFSF фондът ще има възможност да интервенира на вторичния дългов пазар, като ще има възможност да купува европейски суверенни дългови книжа, както и възможност за отпускане заеми на страните-членки на Еврозоната за т.н. обратно изкупуване на техните суверенни дългови книжа при нужда.

Така Фондът ще отнеме тежестта от досегашните "нежелани" функции на ЕЦБ да се намесва на вторични дългов пазар по договорената през май 2010г. програма, по която Европейската централна банка закупи до сега дългови книжа на "закъсали" в дългово отношение страни за над 70 млрд.евро.

Еврозоната реши приносът на частния сектор към новата спасителна програма за Гърция да бъде поне за 37 млрд.евро достигайки до 50 млрд.евро (ако се включи и програмата за обратно изкупуване на гръцки дългови книжа от вторичния пазар, която се оценява да бъде за около 12.6 млрд.евро), запазвайки възможността за три начина за доброволното участие на частния сектор в този спасителен план за Гърция:

  1. Обратно изкупуване на гръцкия дълг от страна на EFSF фонда (или от страна на Гърция чрез земи отпуснати от EFSF фонда);
  2. Възможността за roll-over на гръцкия дълг (т.е. реинвестиране на средствата по изтичащи гръцки дългови книжа в близките години в нови, по-дългосрочни гръцки облигации - най-вероятно 30 годишни);
  3. Възможността за суапова сделка по замяна на гръцкия дълг (замяна на настоящите гръцки дългови книжа с нови, по-дългосрочни книжа - вероятно 30 годишни).

Според оценка на анализатори участието на частният сектор чрез една от трите възможни вида операции би трябвало да доведе до понижение на дълговото бреме на Гърция (от над 340 млрд.евро) с около 20-21% (т.е. в такъв процент търговските банки да понесат загуби по операции в гръцките дългови книжа?).

Тези три опции за участие на частния сектор в спасителния план (и най-вече план за roll-over или за суапиране на гръцките дългови книжа) има вероятност да доведе до обявяване на т.н. "частичен фалит/неплатежоспособност" на Гърция от страна на кредитните агенции. Но на срещата в четвъртък ЕЦБ даде сигнали че е готова да продължи да приема гръцките дългови книжа като гаранция за отпусканите от нея краткосрочни заеми на търговските европейския банки, като тези книжа най-вероятно ще бъдат гарантирани от страна на EFSF фонда.

Този доста мащабен план на Еврозоната (не само по отношение на гръцката дългова криза, но и по отношение на общата европейска дългова криза) беше посрещнат позитивно от световните финансови пазари, което доведе до рязко поскъпване на еврото на валутните пазари (EUR/USD качи до двуседмичен връх към 1.4438/39 долара) и до силно възходящо движение на фондовите борси и особено на акциите от банковия сектор в Европа (FTSE Bank index качи в Европа с 2.5%, а KBW US bank index на Wall Street качи с 2.3%).