Гражданите на България, Великобритания, Литва, Латвия и Естония, Финландия и Холандия най-малко се определят като религиозни, сочи проучване на Галъп, цитирано от EUobserver.
Проучването на общественото мнение е проведено в 143 държави.
Пет членки на ЕС фигурират сред 10-те най-малко религиозни страни в света, като Естония води в класацията.
Едва 14% от естонците са отговорили положително на въпроса „Религията важна част от вашето ежедневие ли е?".
Естония е следвана от Швеция И Дания, където съответно 17 и 18% от запитаните са отговорили позитивно на същия въпрос.
Чехия е на пето място с 21%, след Норвегия с 20%, докато Франция е девета с 25%.
Мнозинството от хората във Великобритания, Финландия, Холандия, Литва, Латвия и България не смятат религията за нещо особено важно в живота си, сочи изследването.
За сравнение гражданите на Италия, Португалия, Полша, Румъния и Гърция са най-религиозните в ЕС.
Най-религиозна страна в света, според проучването, е Египет - със 100% . Следват Бангладеш и Шри Ланка с по 99%.
Според анализаторите на Галъп Стив Крабтрий и Брет Пехлам резултатите от проучването могат частично да бъдат обяснени от факта, че "нивото на религиозност е строго свързана с жизнения стандарт".
8 от 11 страни, в които 98 на сто от жителите са отговорили, че са силно вярващи, са "по-бедните държави от субсахарска Африка и Азия".
USD
CHF
EUR
GBP
машадо
на 16.02.2009 в 13:58:30 #29Руменчо, Руменчо, ако поне малко знаше за Светото Православие, нямаше да напишеш подобни безумни въпроси!
машадо
на 16.02.2009 в 13:54:03 #28Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си" (Тит. 3:10-11).."
rumen4o
на 16.02.2009 в 09:10:53 #27Машадо,след като написа един куп простотии,ще отговориш ли на въпроса ми-Представяш ли си Божият Син да ръси с светена вода,да минава под маси, да пее нещо неразбираемо,да опява на погребения,да взима по 50 кинта за венчавка и все такива православни чудесии? Ако кажеш -Да,тогава ще изглеждаш пълен глупак и ти го разбираш това.Но нямаш сили да кажеш-Не,защото цялата ти православно-заучена концепсия някак трябва да я хвърлиш на боклука.А пропо-темата е-българите са най-малко религиозни в света-не само в Европа,но и в света.Вярно ли е това според теб или си държиш на ковунимстическите анализи,че цели 86 % са баш най православещите Бога ?Защото ако наистина процента е такъв,то тия 86 % ще знаят да имат и страх от Него,няма да има такава корупция,простотия,чалга,мръсотия и цигания.Ама заради такива плямпала като теб,дето им харесва д аси живеят в лъжа и заблуда,сме си на това дередже.И щом се стигна дотам ,че комунисти да ви защитават църквата,то ,както казваше един хартулник-депутат-ебаси държавата,щом аз съм министър,та казано иначе-ебаси църквата,щом комунистите я защитават...
машадо
на 13.02.2009 в 11:28:15 #26Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си" (Тит. 3:10-11).."
машадо
на 13.02.2009 в 11:25:11 #25Сектите Що се отнася до всевъзможните секти и събрания, които се кичат с името Христово, но са чужди на Свeтата Църква и все повече и повече се отдалечават от нея, уместно е да напомним правилата на Светите събори. "Който съставя извънцърковни събрания и презирайки Църквата, иска да извършва нещо църковно, нямайки със себе си презвитер по волята на епископа, нека е анатема." "Който невъзбранно учи да се пренебрегва домът Божи и събранията, които стават в него, да е анатема" (Поместният Гангърски събор, пр.6, пр. 5). "Никому не бъде позволено да произнася, пише или съставя друга вяра освен установената от Светите отци, събрани от Духа Свети в град Никея" (Ефески събор, пр. 7). Необходимо е да се помни, че християнството ни е възвестило истина Божествена, следователно абсолютна, навеки неизменна и не подлежаща нито на поправки, нито на допълнения, нито на усъвършенстване. Щом е така, християнското вероучение трябва да бъде както в началото, така и през всички следващи векове вероучение, напълно тъждествено по своето съдържание. И немислимо е Църквата, на която затова са преподадени като "образец здравите думи" (2 Тим. 1:13), за да бъде тя "стълб и крепило на истината" (1 Тим. 3:15), да проповядва учението на вярата на едни векове и поколения с една пълнота, а на други - с друга... През ХVII век Източните патриарси са писали за това: "Нашите догмати и учението на нашата Източна Църква вече отдавна са изследвани, правилно и благочестиво са определени и утвърдени от Светите Вселенски Събори: да се добавя или отнема каквото и да е от тях е непозволително." В Окръжното послание Източните патриарси още по-ясно потвърждават своята вярност към традициите на Вселенската Православна Църква. "И ние ще предадем святата вяра на бъдните поколения такава, каквато сме я получили сами, без всякакво изменение, за да могат и те, подобно нам, без срам и укор да говорят за вярата на предците си." Православното вероизповедание допуска прогрес в християнството, но той трябва да се разбира не в смисъл на създаване на някакви нови догмати, а като по-задълбочено и разширено разбиране на една или друга догматична истина" (10, 11-113). "Бягайте от новости в делата на вярата и благочестието и се пазете от тези лъжливи пророци, които идат в овчи кожи, а отвътре са хищни вълци - виждайте лъжата в привлекателните думи на лъстците, които искат да ви развратят под маската на доброжелателството. Имам предвид всички неправомислещи и неправоходещи не поради немощ, а от упорство и с желание да привлекат и другите на своя страна.." Светител Теофан Затворник (9, 19).
машадо
на 13.02.2009 в 11:24:40 #24Протестантските църкви Светител Теофан Затворник пише в своите писма: "Що се отнася до протестантските общини, макар че можем да ги наречем християнски, защото говорят за християнството, в никакъв случай не можем да ги наречем Христови Църкви. Христовата Църква е устроена от Светите Апостоли по начертание и план на Самия Господ, изяснен и утвърден от Духа Свети. А тези общини са устроени от хората самоволно и по план, който сами са си начертали. Те са взели много неща от Апостолското предание, но на всичко е дадена друга насоченост, друго място и друг смисъл. Те са разорявали предишното здание на Църквата, вземали са от нея онова, което им се е струвало подходящо за мислите им, прибавяли са свое и от сместа на едното и другото са формирали своята община. Кое тук е Христово? Главното в зданието са идеята и планът по нея. Понеже при тях нито едното, нито другото са Христови, а свои, със своя ум измислени, несправедливо е тези общини да бъдат наричани Христови Църкви. Защото на Христос при тяхното устроение не е даден дял. Наистина те казват, че са заимствали указанията за устройването на общините си от Писанието. Но такава идея и план за построяване не са били предадени на Писанието и затова не биха могли да бъдат заимствани оттам. Могат да се правят някакви предположения за тях от написаното, но предположенията дават само вероятност, а не същинската истина. Истинската идея и план на Църквата Божия Апостолите са осъществили на дело в устройването на Църквата. Който пожелае да ги познае, следва да се обърне към самата Църква Божия, да научи това от нея, а не да се наема да ги извлича от Писанието, когато те не са вложени там. Там те се виждат отчасти, но за да ги съзрем, трябва по-напред да се запознаем с тях от истинското устройство на Светата Божия Църква. А какво правят протестантите? Разоряват Църквата и след това от отломките й, добавяйки и по нещо свое, строят нова, измислена от тях. Можем ли да очакваме тогава да уловят следата от Божието начертание за истинската Църква?!" "След това сам можеш да направиш правилното заключение за протестантските църкви - понеже те са устроени не по Божи, а по измислен план и по също такава идея, те не са истински Църкви Христови, а фалшиви. Те сa същото, което е фалшивата монета, или по-добре да се каже - подправеното вино. Изфабрикуваното, подправеното вино и по вид, и по вкус, и по аромат прилича на естественото, истинското вино, но по същността си съвсем не е същото, макар и да го надписват със златни букви, че е такова и такова вино. Така и тези църкви по име се наричат Христови, а в същността си не са такива. Те могат да се нарекат изфабрикувани църкви. Пръв започнал това фабрикуване Лутер, а след това по неговия почин със същото се заели и други и са изфабрикували множество църкви, ала пак не са доволни. Фабрикуването на църкви стана бойна задача на протестантството. Затова сред тях то още продължава и, изглежда, ще продължава до края на света... Всички създатели на църквите са изхождали и изхождат от мисълта, че Божия Църква, такава, каквато е устроена тя от Апостолите, на земята няма - и именно това аз наричам разорение на старото. Но понеже без Църква не може, тя трябва да се построи отново. И те пристъпват смело, смятайки, че са призвани към това, и то само защото им е дошло на ум. Но как да се строи, по какви указания? Разбира се, по Писанието, че как иначе? Грабват Писанието и се впускат да се ровят в него. В Писанието, както казах, не е изложен планът на зданието на Църквата, а се съдържат само някои неясни намеци за него. Когато открият такива намеци и ги изтълкуват по свой начин, те ги полагат за основа на плана на зданието на църквата и незабавно пристъпват към устройването на самата църква. Понеже един взема едно за основа на своята църква, друг - друго, трети - трето, при всеки се получава своя църква, която не прилича на другите. Излиза, че колкото умове, толкова и планове на църкви има, и колкото планове - толкова църкви. А истинска ни една няма. Разнородността им, биеща на очи, трябва доста да ни вразумява, че нито един от фабрикуващите не е попаднал на следата на истината. Но понеже всички те имат в основата си по нещо от Писанието, всеки от тях трудно признава, че греши, а, напротив, твърди, че само той единствен е попаднал на нужната следа. Така си стоят тези създадени една след друга църкви и всички твърдят, че са истински, без нито една от тях да е такава... Ако на земята няма апостолска Църква, как тогава с нашия слаб ум да постигнем как е била устроена тя от Апостолите? Затова няма какво и да се захващаме да възстановяваме Божията Църква. Пък и няма нужда. На земята има апостолска Църква по неотменимия обет на Самия Господ. Тези църковни създатели са двояко виновни - и за това, че се захващат с дело, към което не са призвани и нямат способности, и за това, че не виждат истинската Божия Църква, която по истинния обет Божи трябва да бъде на земята до края на вековете, или пък нарочно си затварят очите, за да не я видят, докато тя е право пред тях. Трудът на търсене и постигане на истинската Църква би бил достоен за похвала, а този труд - да се фабрикуват църкви - е направо смехотворен. Онзи е спасителен, а този довежда до пагуба и фабрикуващия, и ония, които се увличат след него... Папата променил много догмати, повредил всички тайнства, ослабил правилата на църковното ръководство, и всичко тръгнало не по Господнето намерение, а все по-лошо и по-лошо. След това се появил Лутер - умен, но своенравен човек. Папата, казал той, променя всичко, което му скимне, защо и аз да не променям?! И започнал да строи и престроява всичко по своему, и така учредил нова вяра - лутеранството, далеч неприличаща на онази вяра, която ни е от Господа заповядана и ни е предадена от Светите Апостоли. След Лутер се "усетили" философите. Ето, казали, Лутер си създаде нова вяра, уж от Евангелието, ала по своя ум. Защо тогава и ние, независимо от Евангелието, да не съставим учение само по единия си ум? И започна
машадо
на 13.02.2009 в 11:24:27 #23Римокатолическата (Латинската) Църква "Латинската Църква има апостолски произход, но е отстъпила от апостолските Предания и се е повредила. Главният й грях е страстта да кове нови догмати по свое съждение и своя воля. Отначало тя е изобретила догмата за изхождането на Духа Свети от Отца и Сина, или чрез Сина - това е направила отдавна, в началото на отпадането й от истинската Църква, а по наше време е измислила още два: за непорочното зачатие на Божията Майка и за непогрешимостта на папата. Такива изобретения й се струват обогатяване и извисяване на съвършенството на Църквата, докато на дело това е повреждане на Църквата, и то много съществено. Учението за изхождането на Светия Дух и от Сина или чрез Сина поврежда догмата за Пресветата Троица; учението за непорочното зачатие на Божията Майка изопачава догмата за повредеността на нашето естество в падението и отчасти за изкуплението; учението за непогрешимостта на папата самоволно присвоява Божествено свойство на човек и поврежда общото учение за Бога и за човека. Така в нея (Римската Църква). са повредени най-съществени части на християнското изповедание: за Пресветата Троица, за изкуплението и изобщо за естеството на Бога и човека. Всички тези учения са чужди на Апостолското предание и са човешки съчинения и като такива приличат на пристройки към здание, неотговарящи на плана и стила му, не от същия материал, или пък на това, както ако някой в истинско вино от грозде долива някаква течност, противна на естествения му състав. Както с такава пристройка се разваля зданието, а с примеса - виното, така с тези учения латиняните са повредили и развалили светата вяра, предадена ни от Светите Апостоли. Особенно разрушителен е последният догмат - за непогрешимостта на папата. Заради него човек недоумява дори как да се отнася към тази Църква." Светител Теофан Затворник (8, 229-230).
rumen4o
на 13.02.2009 в 11:14:13 #22Машадо, странно как пишеш нсе едно и също и как се радваш д априемеш някакви лъжи и да си ги вярваш.Цялото ти писание е пълна глупост-най-вече твърдението,че България паднала под турско робство заради стратегическото си положение.Аре стига простотии де-като че ли тук и никъде другаде е цялата стратегия на световната система.Като че ли другаде няма стратегии,хора,положение.Това заучено клише,че България е стратегическа,щото била врата между изтока и запада и ред такива недомислици хващат дикиш само ей на такива промити мозъци.Тъй като не си чел нищо,ще ти пейсна някой неща от този сайт-http://historybg.hit.bg/chapter5.htm Какви са били действията на хан Борис в тягостната атмосфера на сблъсъка между старото и новото? От своя духовен наставник (патриарх Фотий) той получил едно ръководство, което трябвало да насочва действията му и да го направи християнски владетел или както гласи насловът на това обширно съчинение: „Из посланието на светейшия константинополски патриарх Фотий до архонта на България - Каква е работата на архонта" (най-практическото заглавие, съхранено само » един от ръкописите). Но съветите и препоръките в това „ръководство за владетеля" били едно, а действителността в България - нещо съвсем друго. Конкретната реализация на кръщението - в индивидуален план отказ от старата вяра и прегръщане на новата, а в колективен - разрушаване на старите светилища (българските капища) и построяването на новите християнски храмове - довела до възникването на сериозна опозиция в страната. Последвалите събития, които могат да се характеризират като краткотрайна и може би локална гражданска война, са отразени преди всичко от западноевропейските хронисти, пишещи на латински (византийските летописци разказват за тези събития съвсем бегло), т. е. автори, които са били далече от мястото на събитието и са черпели сведения от втора и трета ръка. Това, разбира се, не означава, че те трябва да бъдат лишени от доверие. А събитията са се развили съвсем просто: обясненията, че ханът „дал лош закон" и „отстъпил от бащината чест и слава", бързо прераснали в открит бунт, който обхванал Плиска с нейните околности и десетте комитата (така наречената Вътрешна област). Потушаването на бунта е обвито, както би трябвало да се очаква, Б легенди, а основна роля в него играят трансцедентни сили. Но то е факт. факт е и жестоката разправа на Борис с водачите на българската опозиция (избиване на 52 боили и техните семейства). Ликвидирането на тази съпротива на Българската знат, която не желаела да се раздели с миналото, с традицията, с ежедневието си, открило пътя към масовото християнизиране на българи и славяни, към превръщането на християнството в задължителна за всички религия, към разрушаване на всички, пътища за връщане назад, към езичеството (първа глава от съставения наскоро след това „Закон за съдене на хората" обявявала всеки поданик на българския хан, предприел подобен опит, за престъпник). Опитът на Борис да получи някаква форма на автономия за младата българска църква от Константинопол завършил с неуспех. Така че,миличък,не стой с промит мозък,а чети малко,мисли,изследвай.Според теб-ще излезе,че православието е нещо велико,което кой знае защо не се приема от народа ни,т аводи до раздори и дори и до падане пот ислямско робство.Никога ли не си чувал за борбата за независима православна църква? И защо православието ,уж независимо опазило какво ли не у нас,е зависимо -ту от гърците,ту от руснаците?Пак да те питам-сам си отговори на този въпрос-представяш ли си Исус Христос/знаеш ли въобще кой е Той/да върви и да пее нещо си там,неразбираемо за хората,да ръси "светена"вода,да се търкаля под маси и ред такива неща да върши в името на най-православещата религия?
машадо
на 13.02.2009 в 09:35:13 #21Руменчо, добре си усвоил комунистическите лъжи за българската история! 1.Светият княз Борис не е избил половината си боляри заради религията им.Бунта им срещу княза има единствено икономически причини.На болярите са им отнети привилегиите, ползвани дотогава, намалена им е власта в техните феодални владения и затова всъщност е опита за преврат, който естествено след като е потушен е завършен със съд.Свети княз Борис просто прилага действащите закони в страната тогава.Между другото за бунта във византийските хроники не пише почти нищо, а сведенията са преди всичко западни.По това време Рим губи битката за архидиоцеза на новопокръстените българи и е съвсем естествено да преувеличат дори мащабите на бунта.Различията между Рим и Константинопол вече са доста и българския църковен въпрос се оказва решаващ за разрива между двете традиции в християнството.След 200 години вече се случва и отделянето на Запада от Православието, довело до толкова беди за християнството по света. 2.Богослужбите от времето на Цар Симеон са на славянски. 3.Православието обединява народа ни, но народа ни в по-голямата си част не е православен през историята си, а залита в ереси, материализъм и различни идеологии. 4.Свети Патриарх Евтимий води защитата на Търново, когато царят се крие в Никопол.Градът е предаден от евреи! Именно евреинът Нафталион вероломно избива цялата българска аристокрация! 5. От омразната за вас Русия идват богослужебни книги, защото с падането на България под турско робство е унищожена и Търновската патриаршия.Византия пада последна и Цариградският патриарх е назначен от султана за патриарх на цялата рая(българи,сърби, гърци, власи).През периода на робството българите и всички не мюсюлмани са третирани като едно, затова и гръцкия език се налага като богослужебен. 6.Православните народи падат под османско робство заради географското си положение.Тук повече няма какво да добавя. 7. Бедността на православните народи се дължи най-вече на комунизма, създаден на запад и пренесен в Русия от сифилистика Ленин, който извършва кървавата революция с пари от Германия за да извади Русия от Първата световна война.Впрочем така нареченото Просвещение(по-скоро Протъмнение) е плод на разцърковлението на Запада, който се отделя от Църквата, която е само една!Ренесансът е виновен за създаването на всички идеологии, довели човечеството до тези ужаси през последните векове. Никога не забравяй, че Ренесансът се роди на Запад, а не на изток.
rumen4o
на 13.02.2009 в 08:56:28 #20Машадо,стига с тия заучени новосъздадени комунистически клишета,че православната н ивяра ни била спасила,опазила,защитила и прочие и прочие лъжи.Машадо,православието е наложено у нас насила-с меч и кръв.То дълги години се е свързвало с омразните византийци.Цели 2 века православните служби са се водили на гръцки-език омразен и неразбираем за българите.Цар Борис,вече изгубил няколко войни с Визания се принуждава да търси мир,като сключи тоя съюз с Византия.Естествено е имал и контакти с Рим по онова време и колебание към кое вероизповедание да се обърне-и избира гръцкото/по политически причини/.Трябва и да прочетеш ,Машадо,какво пита Борис византийския патриарх и какви отговори получава и да сравниш дали те са се приложили в "нашата " вяра или връх са взели окултно-езическите обреди и празници.Да не говорим,че Православието така и не обидинява народа ни,а води до раздиране на България на много царства и лесна плячка на турците.Точно православния патриарх отваря портите на Търново.Точно православен свещенник предава Левски.След освобождението Православието пак няма нищо общо с българското/освен с мистично езическите ритуали/,а се подчинява на Руската православна църква-от Русия се издават богослужебни книги,на църквоно-славянски се води богослужението/като в Русия/.Машадо,няма ли най-сетне да с езапиташ-защо нито една католическа страна по онова време не попада под турско робство,а само православните-Сърбия,България,Гърция.Няма ли да погледнеш картата на света и да видиш-защо в Европа най-зле икономически са православните страни?Няма ли да се запиташ-дали Исус Христос,Божият Син си го представяш да ръси с менци за здраве и да повтаря до полуда-православието това,православието онова...........
машадо
на 12.02.2009 в 16:06:24 #19Ако нашите бащи, деди и прадеди са считали за своя най-висока, най-свещена длъжност да се не отклоняват от православната вяра, но да я пазят и да я предадат на нас чиста и непокътната и ако тая именно св. православна вяра е спасила народът ни от загинвание, дала му е възможност да си запази името, езикът, книжнината, да се възроди, да излезе тържествуващ от тежките неволи и да си приготви честити времена: ний, честитите потомци, сме длъжни още повече да пазим православната си вяра, да я почитаме и да живеем според нейните изискания. Ето този е урокът, който ни дава днешното наше тържество, братие. Ний сме длъжни дълбоко в душата си да усвоим и запечатаме тоя урок и да работим според него. [...] Да пазим Православието като очите си — това е най-висока и свещена длъжност на всеки честен българин. Да се не лъжем, братие. Няма по-голямо зло, което би се нанесло на народът ни, от това — да не пазим и да не зачитаме вярата му, да посягаме на нея, защото поколебай ли се народът ни в праотеческата си православна вяра, сетнините от това не могат да бъдат други, освен разпокъсвание, нравствено умаломощение и най-сетне съсипия и загинвание. Да не забравяме, че посегателствата върху вярата на народът никогаж не остават безнаказани за самият народ: те поколебават твърдостта му във вярата и ако се продължават, могат да подкопаят и самото му съществование. Запазили сме през многовековни тежки времена Православието, запазил се е и народът ни от загинвание. И занапред: има Православие у нас, има и български народ; няма Православие — няма и български народ. Това е гласът на цялата наша история, на целият наш многовековен тежък исторически живот, глас, който неумолимо тръби в ушите на всинца ни и който указва на бъдущето, напомнюва ни свещените наши длъжности спрямо народът и вярата му. Затуй, благочестиви православни българе, ако обичаме народът си не лицемерно и за временни облаги, а искрено, от душа и сърце, ако е скъпо за нас народното добро и народното бъдуще и преуспявание, длъжни сме всинца да пазим като очите си нашата православна вяра и да се пазим като от огън от всяко незачитание и от най-малкото посегателство на нея. Трябва да знаем, че всеки, който посяга у нас на Православието, той посяга на самото съществование на народът. Който и да е той, макар и с най-високо положение, макар и да се казва, та и да го считат хората за най-голям доброжелател народен, за най-голям патриотин, но посяга ли на народната вяра — Православието, подритва ли и не зачита ли това свещено достояние, оставено нам от деди и прадеди като безценен залог, като незиблема основа на честито и трайно народно съществование — той не е и не може да бъде приятел на народът, защото с посегателствата си на вярата той подкопава единствената най-ягка и незиблема основа на съществованието и преуспяванието му. [...] Ето защо, братие, трябва да се пазим не само от чуждите за нас по дух и вяра, не само от разни католици и протестанти, които така свободно шетат между народът ни и се мъчат да подкопават праотеческата ни православна вяра, но трябва да пазим и над себе си, да бъдем будни спрямо нас си. Трябва да треперим всинца, без изключение, над православната си вяра, както с векове са треперали над нея нашите бащи, деди и прадеди, и да се пазим като от огън да не би нашите отношения спрямо Православието и неговите наредби да са такива, щото чрез тях да се съблазнява и да се поколебава, макар и против нашата воля, народът ни в праотеческата си вяра. Казах по-преди и сега пак ще кажа, че няма по-голямо зло, което би могло да се нанесе на народът ни от това — да не пазим и да не зачитаме на вярата му, да посягаме на Православието. Да не забравяме никогаж: ИМА ПРАВОСЛАВИЕ У НАС, ИМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД, НЯМА ПРАВОСЛАВИЕ — НЯМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД. През 1893 г. рождения ден на княз Фердинанд съвпада с Неделята на Православието. Него ден митрополит Климент служи архиерейска литургия в съборната черква "Св. Богородица" ведно с нейния клир. Черквата е пълна с народ, предимно официални представители на гражданските и на военните власти в града. След Евангелието Негово Високопреосвещенство застава пред царските двери и произнася това проникновено слово. За това свое слово митрополит Климент е подведен под съдебна отговорност и му се иска смъртно наказание за обида на княжеското достойнство на Фердинанд. Заточен е в Гложенския монастир, където живее в неимоверни физически и нравствени терзания. След година и няколко месеца е освободен — несметни тълпи българи го посрещат отново в Търново с огромен надпис: "Правдата и невинността винаги побеждават!" Почива на 10 юли 1901 г (ст. ст.). Когато откриват гроба му петдесет години по-късно, намират тялото му нетленно.
машадо
на 12.02.2009 в 16:05:02 #18Из завета на митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) към православния българин Откъси из словото, произнесено на 14 февруари 1893 година (стар стил) върху апостолския текст Евр. 11:24-40. Оригиналният език на митр. Климент е предаден без промяна според изданието на БАН "Из архива на Васил Друмев - Климент Търновски", съст. Дочо Леков, С. 1973, с.131-142. Виж също: Митрополит Климент Търновски; Неделя Православна Нашият народ, както знаят това и всичките наши учени хора, беше див, скитнически, разпилян, без единство, без отечество, без съзнание целта на своето съществование, без място в историята на народите, а следователно и без бъдуще. Но Православието, тази Божествена истина, с която именно просветиха народът ни нашите равноапостоли, направи народа ни питомен, събра го в една целокупност, указа му истинската цел на неговото съществование, вкорени в него всичките ония велики нравствени качества, които са най-яка основа на истинско и разумно народно съществование, образува му езикът, като му създаде писменост, книжнина, и по този начин не само отвори път за постоянно умствено и нравствено развитие и усъвършенствование, не само му даде възможност да си извоюва това хубаво Отечество, което се казва с едно общо име България, и да се укрепи в него на вечни времена, но още и да си спечели почетно място в историята на народите, да си осигури трайно бъдуще... В продължение на много векове, както знаете, нашият народ беше тъпкан, унижаван, лишаван от всякакви човечески права, лишаван от правото да се учи и да се моли Богу на езикът си, да се нарича с името си... Писмеността му беше потъпкана, книжнината му унищожена, съзнанието му смазано, сам той изложен на всевъзможни теглила, биде докаран до крайно изнемощение и отъпение... Всичко беше насочено към твърде грозната цел — да се затрие от лицето на земята името на народът ни. И за по-сполучливото постигание на тая ужасна цел върху какво най-много се насочваха и трупаха всичките тия грозотии през толкова тежки и жестоки за нас векове? — Върху вярата на българина! Знаеха, вижда се, неприятелите на народът ни, че докогато той си пази вярата, дотогава никакви жестокости и неволи, никакви тъмници и окови, никакви бесилки не могат подкопа и унищожи името и съществованието му, та затуй приемаха с радост всички тия българе, що отстъпваха от бащината си вяра, и ги обсипваха с правдини и богатства, правеха ги големци и властелини, а тъпчеха немилостиво тези, които си оставаха верни на бащината вяра. Но този измъчен до крайност народ оцеля, братие! Той не се смаза под тежките многовековни теглила, не се затри от лицето на земята; напротив, излезе от тия теглила с нови пресни сили за нов и честит живот, за трайно и честито бъдуще. С какво? С какви сили и средства се извърши това чудо? С нищо друго, братие, а само с това, че нашият народ си остана верен на Бога, т.е. остана си през многовековните тежки времена твърд и непоколебим в своята праотеческа вяра — в Православието. Всичко прежеляваше българинът, всичко жертвуваше: и труд, и имот, и живот; едно само не жертвуваше той, макар и да беше излаган на всевъзможни теглила, именно — православната си вяра. [...] Благодарение именно на него, на Православието, нашият народ си запазва старата народна доблест, запази си и през най-жестоките за него векове онези високи нравствени качества, които винаги са били негова отличителна черта, отпечатана дълбоко в душата му от Православието, и които и до ден днешен привличат вниманието и почетта на всички, именно: благочестието, високата домашна нравственост, честността, трудолюбието, скромността, любовта и предаността към всичко, що е негово, що е българско, готовността да жертвува мило и драго за общото народно добро, за народната чест и с всичко това запази и осигури съществованието си. Да, братие. Ако нашият народ под натискът на твърде грозните вековни злочестини беше се поколебал във вярата си, беше се отметнал от Православието — той непременно щеше да загине, щеше да се затрие от лицето на земята, както загинаха за него всички ония злочести негови чада, които приеха друга вяра... Ето това е било и това е направило Православието за нашият народ в едни най-тежки, най-жестоки за него времена. Няма съмнение, че истинският православен българин не може да не се радва от душа и сърце в днешното тържество и да не благодари от дълбочината на сърцето си всеблагаго Бога, задето е укрепил народът ни в Своята Божествена и спасителна истина — в Православието. Не може тъй също православният българин да не отдава с голяма признателност хвала и чест на нашите бащи, деди и прадеди, задето те, макар и да са били тъпкани и изложени на тежки неволи през много векове, имали са такава любов към народът и към неговото бъдуще, щото са запазили за своите потомци оная всемогуща сила, която дава живот и трайност на народи и царства, която води към истински напредък и усъвършенствование, която дава истинско благополучие, временно и вечно, която надвива над всички спънки и неволи, и именно — истинската Христова вяра, която не е и не може да бъде друга освен нашата чиста, света Православна вяра. Но нашата радост, братие, била би безсмислена, нашата благодарност към Бога и признателността към бащи, деди и прадеди били би суетни и лицемерни, ако ний се задоволим само с радостта и признателността си, а не се потрудим да почерпим за себе си надлежен урок от всичко това, което е направило Православието за народът ни през миналите тежки времена. Ако нашите бащи, деди и прадеди са считали за своя най-висока, най-свещена длъжност да се не отклоняват от православната вяра, но да я пазят и да я предадат на нас чиста и непокътната и ако тая именно св. православна вяра е спасила народът ни от загинвание, дала му е възможност да си запази името, езикът, книжнината, да се възроди, да излезе тържествуващ от тежките неволи и да си приготви честити времена: ний, честитите потомци, сме длъжни още повече да пазим право
Кьдрав-Сладур
на 11.02.2009 в 17:09:52 #17Този показател е наи положителният за българина
BatGandib
на 11.02.2009 в 15:04:55 #16мараш Бъркаш се това са думи на товариш Ленин. Маркс все пак е евреин, а евреин неверник няма.
rumen4o
на 11.02.2009 в 15:02:12 #15А! Нашите социологическо-комунистически проучвания показваха,че 86 % от населението ни било източно православно,9% мюсюлмани и т.н.Как така други изследвания показват "неверни " цифри от тези на Партията? Някой тук лъже-или Партията,или Галъп.Ако проучването на Галъп е верно,то тогава БПЦ въобще няма право да иска да доминира ,защото мюсюлманите си остават 9 %.Така че-остават към 10 % религиозни-източно православни.Само моля,не обяснявайте,че източноправославните се видят по списък,ама не са религиозни.Така че-БПЦ трябва да спре да мръкна и да иска от държавата да я опредили за традиционна религия у нас.Няма как под 10 % да иска да има ръководна роля и да ползва разни привилегии...
thunderlord
на 11.02.2009 в 15:01:10 #14Бокко Регистриран на: 01.05.2008, 14:16 Пуснато на: 11.02.2009, 13:41 Комунизмът, разбира се, потискаше религията. Но и преди 09.09. ние не бяхме особено религиозен народ. Спомнете си Чудомир, Елин Пелин, та дори и дядо Вазов. Попът е описван по правило като карикатура - пияница и гюведжар. Напълно вярно Боко
marasch
на 11.02.2009 в 14:29:34 #13Кой казваше , че религията е опиум за народите когато критикуваше Хегеловата философия на правото ? Май беше партай геносе Маркс.
Obni
на 11.02.2009 в 13:51:48 #12Абе ние Българите верваме само на депутатите си.Нашиа господ е СтаниШеф ,а скоро ще обърнам религиата си към Дог Ан
Вервайте ми
Бокко
на 11.02.2009 в 13:46:21 #11Е, може и така да се каже: комунизмът е религия и съответно - нетърпим към други религии.
dddddd
на 11.02.2009 в 13:44:06 #10Всъщност не се вижда какъв е процентът в България и защо се споменава, като не е в десетката. На страницата на галъп също не мобже да се намери. Иначе десетката изглежда така: Естония -14 Швеция - 17 Дания - 18 Норвегия - 20 Чехия - 21 Азербейджан - 21 Хонг Конг - 22 Япония - 25 Франция - 25 Монголия - 27 Беларус - 27 http://www.gallup.com/poll/114211/Alabamians-Iranians-Common.aspx Не се връзва много със стандарта, а май докъде са стигнали християнство и ислям.