Какъв би трябвало да е смисълът от Великденските атаки в Шри Ланка, които убиха над 350 души и раниха 500. Сега, когато "Ислямска държава" изглежда пое отговорност за терористичните атаките, възниква въпросът: това ли е последният симптом на епидемия от ислямистко насилие, мотивирана от вярата в офанзивен джихад ("свещена война"), пише в статия за "Гардиън", Скот Атран, антрополог и основател на Центъра за разрешаване на конфликти в Оксфордския университет.

Отговорът е сложен и не непременно в съответствие с обществените възприятия. Ислямисткият тероризъм намалява в световен мащаб и особено на запад, откакто достигна своя връх през 2014—1515 г., когато ДАЕШ създаде своя халифат. През последните години обаче крайно десният тероризъм рязко нарасна, до повече от една трета от терористичните нападения в световен мащаб, като дори отчита всяко екстремистко убийство в САЩ през 2018 г.

Въпреки това е по-вероятно да бъде пропуснато или толерирано от западните политики, поради културната история и правната защита, които се разпростират върху местни групи (като конституционните гаранции на САЩ за свободата на словото и правото на носене на оръжие). Така атаките на мюсюлманите между 2006 и 2015 г. получиха 4,6 пъти по-голямо покритие в американските медии в сравнение с други терористични атаки.

Тези две насилствени идеологии работят в тандем, разбивайки политическия ред, който е все по-уязвим по редица причини. В отговор на убийствата в джамиите в Крайстчърч миналия месец, говорителят на ДАЕШ Абу Хасан ал-Мухаджир призова мюсюлманите "да отмъстят за своята религия" навсякъде. И това, според видео, публикувано тази седмица ДАЕШ е именно "кървавата награда" за поклонниците и туристите в Шри Ланка. На запад, крайнодесни лидери обясняват, както Джаред Бътън от "Британска партия за независимост" посочва, че това е атака на исляма срещу християнството, което официалните лица очевидно няма да признаят, защото, както пише Бътън, "светът не се страхува от (християните) както от "религията на мира", асиметрия, която нападателят от Крайстчърч се опитва да обърне чрез излъчване на нападенията си в интернет.

Разпространението на този транснационален тероризъм, независимо дали е ислямистко възраждане или възраждащ се етнонационализъм, фрагментира социалния и политическия консенсус в световен мащаб. Именно това е неговата цел: да създаде празнота, която ще създаде нов свят, без място за невинни от другата страна и без "сива зона" между тях.

Досега този век е най-вече под формата на офанзивен джихад. Чрез крайно насилие и сплашване, но също и чрез убедително популяризиране на абсолютни убеждения, целта е да се развие строга и радикална форма на ислямско управление навсякъде, където може да се създаде "хаос и варварство". Но сега крайно десният превъзходен тероризъм игнорира заплахата от джихадист, подобно на фашизма. Джихадистките групировки, на свой ред, след убийството на Осама бин Ладен и военните поражения на ДАЕШ, са готови за обновяване и привличане на недоволните: отчасти заради издигането на крайно десните, отчасти защото социално-политическите условия, които пораждат тези групи, не са се променили значително.

Крайно десният тероризъм все повече копира ключови джихадистки правила и тактики (въпреки че има тенденция да включва самотни участници, свързани главно чрез социалните медии). През 2007 г. група "Арийски нации" обяви "арийски джихад", за да унищожи "юдейско-тираничната" система на "така наречените западни демократични държави". Дилан Руф, който през 2015 г. уби девет афро-американски холандци в Южна Каролина прави своя собствена връзка. В отговор на съдебен експерт той отговаря, че е "като палестинец в израелски затвор, след като е убил девет души... палестинецът няма да бъде разстроен или да съжалява". Като прелюдия към нападението в Крайстчърч, за публикува манифест, в който се позовава като вдъхновение на Руф и Андерс Брейвик, норвежецът, който е уби десетки млади леви привърженици през 2011 г. Той приема версията на аргументацията на джихадистите за оправдание на масово убийство като морална добродетел: позовава се на транснационално братство в сблъсък на цивилизации, който съживява една глобална идентичност (бялата раса) срещу друга (исляма) в борба до смърт за оцеляване, без място за минувачи или облегнати на оградите.

Въпросът след Шри Ланка е как една обявена за отслабена ДАЕШ, успява да отговори по този начин. В проучване от 2017-2018 г. на млади мъже, които бягат от ДАЕШ в района на Мосул, изследователският екип Скот Артран установява, че повечето араби сунити, които интервюират, първоначално възприемат ДАЕШ като "революцията" (Ал-Тавра). Макар че мнозина отхвърлят бруталността на ДАЕШ, групата ги вдъхновява с две от най-тачените от тах ценности: строгата вяра в шериата и вяра в сунитската арабска родина, за разлика от единния Ирак. Нещо повече, онези, които вярват в тези ценности, изразяват значително по-голяма готовност да се борят и да умират от привържениците на един общ Ирак. ДАЕШ може да е загубила територията си, но не непременно и лоялността към нейните основни ценности на хората в региона.

В последващо проучване през 2018-2019 г. повечето от анкетираните казват, че ДАЕШ не може да бъде елиминирана като система от вярвания, нито физически изхвърлена, без да се променят религиозните, социалните и икономическите условия преди ДАЕШ, при които арабите сунити все още виждат себе си. Всъщност през последната седмица ДАЕШ успява да си възвърне сирийска територия в планините близо до Ракка и източната пустиня; и в няколко сунитски области в Ирак (Махмур, Киркук, пустинята Анбар) банди на ДАЕШ нападат правителствените сили денонощно и превземат селата през нощта с темпо, подобно на това, което се виждаше и преди създаването на халифата.

Тъй като халифатът беше унищожен от коалиция от мощни нации, медиите на ДАЕШ обявиха намерението на групата да засили външните операции. Атаките в Шри Ланка показват много от характеристиките, които външният клон на ДАЕШ, известен на арабски език като "Емни", се развива в Европа, за да привлече местни симпатизанти, които извършват атаките в Париж през ноември 2015 г., в Брюксел през март 2014 г. и най-малко 21 бойци на ДАЕШ са изпратени от Сирия в Европа, за да атакуват цели. Всеки заговор, с изключение на един, бяха затруднени поради невъзможност за култивиране на местни улесняващи мрежи. Всъщност, "успехът" на нападенията в Париж и Брюксел се дължи предимно на ДАЕШ, ангажиращи широка мрежа от припокриващи се и съществуващи местни социални връзки между семейства, приятели, съученици и дребни престъпни групи в определени квартали.

Въпреки че все още няма доказателства, че ДАЕШ-Емни са подготвили или договорили терористични атентати, има ясна индикация методите на Емни. Двете местни ислямистки групировки, които министърът на отбраната на Шри Ланка обвини за атентатите на Великден, досега се занимават предимно с вандализъм на будистки реликви и светилища. Но операцията на Великден включва координация на няколко места, донякъде сложни боеприпаси, самоубийствени атаки и насочване към християни и чуждестранни туристи.

Информационната агенция "Амак" на ДАЕШ публикува видеозапис, в който са показани осем от деветимата предполагаеми самоубийци, които се обявяват във вярност към лидера на ДАЕШ, Абу Бакр ал Багдади. Едно по-ранно видео на уебсайта на "Ал-Гураба" показва осемте мъже, представящи се под знамето на ДАЕШ, и изобразяващи Абу Мохамед ал-Адани, който управлява "Емни" до смърт му при американски въздушен удар в Сирия през 2016 г., предупреждавайки за "взрив в бастионите на неверници ". Според премиера на Шри Ланка, Ранил Уикремесингхе, някои от мъжете "пътували в чужбина и са се върнали", което предполага, че те са били сред редиците набойците от Шри Ланка, които се завръщат от Сирия и сега са склонни да отмъстят с почти огледален образ на действия на крайно десните, които със сигурност ще бъдат отразявани обратно, отново и отново, и отново.

Следвоенната тенденция в света към по-голяма толерантност и по-малко насилие спрямо миналото - включително разпространението на демокрацията към мнозинството от световните нации - рискува да се обърне, подтиквана от различни транснационални терористични действия, които се провокират и засилват взаимно. Ограничаването на тези радикални сили изисква повече, отколкото да се противодейства на тяхното насилствено изразяване.

Поддържането на един по-толерантен, по-малко насилствен свят изисква пряк подход към основните причини за тези нововъзникващи сили. Една от най-главните причиние е неуспехът на глобалната пазарна икономика да поддържа култури и общности, които осигуряват идентичност, смисъл и цел в живота. Тероризмът е един от отговорите на този провал. Възходът на авторитарните режими, които придават еднороден смисъл на общността, е друг такъв отговор. Задачата на съвременните общестава е сложна и тежка, защото трябва да създадат пространство за трети отговор.