Общоприето е, че хората, живеещи в големите градове, е по-малко вероятно от тези в по-малките градове да помагат на непознати в нужда. Но ново изследване оборва този мит. Оказването на помощ е свързано със социално-икономически фактори и има малко общо с анонимност или бързия начин на живот в градовете, пише "Гардиън".

Учени от Лондонския университетски колеж са проучили дали хора ще пуснат изгубено писмо, ще върнат изгубени неща и дали ще спрат автомобила, за да позволят на хора да пресекат улицата. Изследването е направено в 37 различни квартала в 12 големи населени места и в 12 по-малки градове във Великобритания.

Водещият автор на изследването Елена Звирнер лично е участвала в експеримента с изпускане на вещи и пресичане на улицата, докато писма, адресирани до нея с бележка "Можете ли да го пуснете за мен, моля? Благодаря ви", са оставени на тротоара или на предното стъкло на автомобил.

Като цяло има 1367 случая, при които човек е имал възможността да помогне на провеждащия експеримента и при 643 (47%) от случаите е била оказана помощ. Данните показват, че 485/879 (55,1%) писма са върнати, 130/389 (32,7%) от случаите хора са помогнали на експериментатора да вдигне изпуснати вещи и 29/90 (31,1%) автомобила са спрели, за да се пресече.

Учените са установили, че основното, което влияе дали да се окаже помощ, е благосъстоянието на квартала, а не гъстотата на населението.

За разлика от много предишни проучвания този път поведението е изследвано в реалния свят, а не чрез онлайн анкети или експериментални игри.

Един аспект от изследването обаче не е проучван - тъй като предимно в проучването лично е участвала Звинер, която е бяла жена - и това е потенциалната роля на пола, етноса и акцента при търсене на помощ от непознати.