На 1 юни Украйна извърши мащабна серия от удари с дронове в Русия. Източници от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) съобщиха на различни медии, че са поразили четири авиобази - в Иркутска, Мурманска, Рязанска и Ивановска област.
Това пишат от Института за изследване на войната (ISW).
Ударени са 41 руски стратегически бомбардировача, включително самолети за радиолокационно разпознаване с голям обсег А-50 и стратегически бомбардировачи Ту-95 и Ту-22М3, които Русия използва срещу системите за противовъздушна отбрана и за изстрелване на крилати ракети срещу Украйна. СБУ твърди, че операцията е причинила щети на Русия на стойност около 7 милиарда долара.
Украинският президент Володимир Зеленски потвърди, че в операцията са използвани 117 дрона и са унищожени 34 процента от руските стратегически крилати ракети. Зеленски заяви, че са изтеглили хората, които са "съдействали" на Украйна в операцията.
Руското МО твърди, че са отблъснали всички удари.
Ударната операция на Украйна с дронове срещу стратегически руски самолети може поне временно да ограничи способността на Русия да извършва удари с дронове и ракети с голям обсег в Украйна.
Русия вероятно ще се затрудни да замени самолетите. Forbes съобщи през септември 2023 г., че един А-50 струва около 500 милиона долара, а Kyiv Independent съобщи на 1 юни, че Русия разполага с по-малко от 10 в експлоатация.
Украинският военен наблюдател Юрий Бутусов заяви на 1 юни, че украинските сили са унищожили някои стратегически самолети, които Русия в момента не произвежда.
Свързан с Кремъл руски блогър твърди, че Русия вече не произвежда шасита за бомбардировачите Ту-95 и Ту-22.
The Economist съобщи на 1 юни, че Русия вероятно разполага с по-малко от 90 действащи Ту-22, Ту-95 и Ту-160 общо.
Руски чиновници и блогъри продължават да обвиняват руското ръководство за неспособността си да защити руската военна инфраструктура от украински удари с дронове - широко разпространено оплакване по време на войната след успешни украински удари. Депутатът от руската Държавна дума и бивш заместник-командир на Южния военен окръг (ЮВО), генерал-лейтенант в оставка Андрей Гурулев (който преди това е критикувал руското Министерство на отбраната и за когото Думата впоследствие гласува да го отстрани от поста му в Комисията по отбрана на Думата), обвини руските специални служби, че не са защитили достатъчно въздушните бази и са позволили на камионите да се движат близо до целите.
Руски блогъри твърдят, че висшето руско военно ръководство продължава да пренебрегва необходимостта от защита на военните съоръжения и разчита на факта, че много критични обекти на военната инфраструктура са разположени далеч от Украйна. Блогърите твърдят, че това отношение многократно е довело до "масови" провали и способността на Украйна да нарушава границите и въздушното пространство на Русия.
Русия се опита да използва и ядрена реторика през цялата война, за да повлияе на Запада да ограничи помощта за Украйна, или да ограничи способността на Киев да развива свои собствени ударни способности.
Руският президент Владимир Путин подписа актуализираната ядрена доктрина на Русия през ноември 2024 г., след като Съединените щати дадоха зелена светлина за ударите на Украйна с голям обсег срещу Русия. ISW оцени, че тези актуализации на доктрината са част от усилията на Русия да накара западните лица, вземащи решения, да се въздържат от предоставяне на допълнителна подкрепа на Украйна.
ISW продължава да оценява, че промените на Русия в ядрената ѝ доктрина не представляват съществена промяна и че използването на ядрени оръжия от Русия в Украйна остава малко вероятно.
Руски официални лица обвиниха Украйна за срутването на два моста и последвалите дерайлиране на влакове в Западна Русия на 31 май, вероятно като част от усилията да се оправдаят неотдавнашните руски офанзивни операции в Сумска област и липсата на интерес на Кремъл към мирните преговори за прекратяване на войната. Два железопътни моста в Брянска и Курска области се срутиха в нощта на 31 май, което доведе до дерайлиране на два влака.
Началникът на Украинския център за противодействие на дезинформацията, лейтенант Андрей Коваленко, отговори на дерайлирането, заявявайки, че Русия може да провежда операции под фалшив флаг, за да наруши мирния процес и да удължи войната.
Руски официални лица и блогъри до голяма степен обвиниха Украйна за срутените мостове, но не предоставиха никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения.
Депутатът от Държавната дума на Русия Андрей Колесник заяви, че Русия трябва да реагира остро и да не ограничава реакцията си само до дерайлирането на влакове.
Председателят на Комисията по конституционно законодателство и държавно строителство към Съвета на федерацията Андрей Клишас заяви, че дерайлирането показва, че "терористична група" контролира Украйна, която според Клишас се е превърнала в "терористичен анклав" без граници или легитимни власти.
Руските сили извършиха най-големия си комбиниран удар с дронове и ракети във войната, включващ над 400 дрона срещу Украйна, в нощта на 31 май срещу 1 юни. Украинските военновъздушни сили съобщиха, че руските сили са изстреляли три балистични ракети "Искандер-М/КН-23" от Курска и Воронежка области и четири крилати ракети Х-101 и "Искандер-К" с въздушно и наземно базиране от неопределени посоки.
Украинските военновъздушни сили съобщиха, че руските сили са изстреляли и 472 дрона "Шахед" и примамки от посоките на градовете Курск, Орел и Брянск; Милерово, Ростовска област; Шаталово, Смоленска област; и Приморско-Ахтарск, Краснодарски край. Украинските военновъздушни сили съобщиха, че украинските сили са свалили три ракети Х-101/Искандер-К и 213 дрона над Северна, Източна, Южна, Западна и Централна Украйна и че 172 дрона са били "изгубени" или потиснати от украинската електронна война. Украински официални лица съобщиха, че руските сили са ударили Днепропетровска, Харковска, Киевска и Одеска области и са повредили гражданската и военната инфраструктура.
Украинските сили не успяха да свалят нито една от трите балистични ракети, изстреляни от Русия през нощта поради ограниченото предлагане на произведени в САЩ системи за противовъздушна отбрана и прехващачи Patriot.
ISW продължава да оценява, че ударите с балистични ракети на Русия принуждават Украйна да взема трудни решения за това кои райони на Украйна да защити с ограничените си системи Patriot.
Зеленски изпрати делегация за участие в мирни преговори за прекратяване на войната, докато руските власти продължават да пренебрегват предложените от тях механизми за преговори. На 1 юни Зеленски издаде указ, с който упълномощава украински политически и военни представители да преговарят от името на Украйна на предстоящите двустранни украинско-руски преговори в Истанбул на 2 юли.
Украинският министър на отбраната Рустем Умеров ще ръководи делегацията, сред чиито членове са заместници и представители на украинското Министерство на външните работи (МВнР), украинските военноморски и военновъздушни сили, службата на комисаря по правата на човека на Върховната рада, Службата за сигурност на Украйна (СБУ), Главното управление на военното разузнаване (ГУР) на Украйна, Службата за външно разузнаване на Украйна (СЗРУ), Службата на началника на щаба на украинските въоръжени сили и Службата на президента, както и украинския Генерален щаб.
Специалният пратеник на САЩ за Украйна, генерал Кийт Келог, заяви пред Fox News на 31 май, че Русия не е успяла да представи меморандум с условията си за мирно споразумение и че руският президент не е успял да представи меморандума на президента на САЩ Доналд Тръмп в предложения от Путин срок.
USD
CHF
EUR
GBP
