Брюксел поиска ЕС да приеме 50 000 бежанци от Африка и Близкия изток

Европейската комисия разкри план за приемане на 50 000 бежанци от Африка и Близкия изток.

Комисията представи редица нови инициативи в ключови области: нова схема за презаселване на поне 50 000 бежанци, пилотни проекти за законна миграция, чието финансиране и координиране Комисията може да подпомогне, и нови мерки за повишаване на ефективността на политиката на ЕС в областта на връщането.

Освен това Комисията призовава държавите членки спешно да отбележат напредък по реформата на общата европейска система за убежище и да положат допълнителни усилия за работа с държавите на произход и транзитно преминаване на мигранти, по-специално чрез осигуряване на допълнително финансиране за Доверителния фонд на ЕС за Африка.

От междинния преглед на европейската програма за миграцията се вижда положителният ефект от управлението от ЕС на миграцията през последните две години за намаляването на стимулите за незаконна миграция, за укрепването на защитата на външните ни граници, за изпълняването на дълга ни да помагаме на бежанците и за подобряването на законните пътища за миграция към Европа. 

Брюксел предлага да предприемат следните допълнителни мерки:

С преместените до момента над 29 000 души първият по рода си мащабен координиран от ЕС механизъм за преместване допринесе за значително намаляване на натиска върху системите за предоставяне на убежище на Италия и Гърция. Най-належащият приоритет сега е да се гарантира, че всички останали отговарящи на условията лица, които са пристигнали в Гърция и Италия до 26 септември, ще бъдат преместени бързо. Очаква се общо около 37 000 души да бъдат реално преместени по линия на схемата.

Миграционният натиск върху Италия и Гърция обаче продължава да е силен поради все още непреместените лица, пристигнали през 2016 г. и първата половина на 2017 г. Комисията е готова да предостави финансова подкрепа на държавите членки, които продължават усилията си за преместване, надхвърляйки съществуващите схеми. Помощта, предоставяна от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) и други агенции на ЕС за Италия и Гърция, следва да продължи и при необходимост да бъде увеличена.

Комисията призовава съзаконодателите да се възползват от настоящата възможност и да отбележат решителен напредък по реформата на общата европейска система за убежище, и особено на Регламента "Дъблин".

ЕК препоръчва нова схема на ЕС за презаселване, чрез която през следващите две години в Европа да бъдат доведени поне 50 000 от най-уязвимите лица, нуждаещи се от международна закрила. Това е част от усилията на Комисията да осигури надеждни безопасни и законни алтернативи за лицата, които рискуват живота си в ръцете на престъпни контрабандни мрежи. Новата схема ще бъде въведена до октомври 2019 г. и ще се основава на настоящите успешни схеми за презаселване, които, след като осигуриха нов дом на над 23 000 души в ЕС, вече приключват.

Комисията е заделила 500 милиона евро за подпомагане на усилията на държавите членки за презаселване. Въпреки че презаселването от Турция и Близкия изток трябва да продължи, трябва да се обърне по-голямо внимание на презаселването на уязвимите лица от Северна Африка и Африканския рог, по-конкретно Либия, Египет, Нигер, Судан, Чад, и Етиопия. Това ще допринесе за допълнителното стабилизиране на миграционните потоци по маршрута през Централното Средиземноморие, и по-специално ще подпомогне ВКБООН при създаването на механизъм за спешна евакуация от Либия.

Днешната препоръка доразвива и допълва инициативата за поемане на ангажименти за презаселване, която стартира на 4 юли 2017 г. и по която до момента са поети 14 000 ангажимента от 11 държави членки. Тя ще послужи през периода до приемането на новата постоянна рамка на ЕС за презаселване, предложена от Комисията през юли 2016 г.

Освен това Комисията насърчава държавите членки да създадат схеми за частно спонсориране, позволяващи на частни групи или на организации на гражданското общество да организират и финансират презаселвания съгласно националното законодателство. За тази цел Комисията прикани EASO да координира пилотен проект за схеми за частно спонсориране със заинтересованите държави членки.

За да се превърнат незаконните потоци в основана на нуждите икономическа миграция в държавите членки на ЕС, Комисията предлага да координира и подкрепя финансово пилотни проекти за законна миграция с трети държави. Първоначално те следва да се съсредоточат върху държавите, които са показали политическа ангажираност за намиране на съвместни решения за борба с незаконната миграция и за обратно приемане на незаконните мигранти. Европейският парламент и Съветът следва също бързо да постигнат споразумение и да приемат предложението на Комисията за преработена синя карта на ЕС, което ще подобри способността на ЕС да привлича и задържа висококвалифицирани работници и ще гарантира, че държавите членки могат да разчитат на работната сила, от която се нуждаят, когато тя им е необходима.

Общата визова политика на ЕС също е съществен инструмент за мобилност, по-специално за улесняване на туризма и бизнеса, но тя е и ключов инструмент за предотвратяване на рисковете за сигурността и на рисковете от незаконна миграция. Комисията ще прецени дали настоящата визова политика все още отговаря на сегашните и бъдещите предизвикателства и ще обмисли дали е необходимо да бъде модернизирана.

Тъй като процентите на връщанията продължават да са незадоволителни (около 36 % през периода 2014—2015 г.) и в близко бъдеще близо 1,5 милиона души трябва да бъдат върнати от държавите членки на ЕС, Комисията предлага да бъдат повишени усилията за връщане на всички фронтове. Отделът за връщане ще бъде значително подсилен в рамките на Европейската агенция за гранична и брегова охрана, за да се гарантира, че Агенцията може да прилага наистина проактивен подход за управление на връщането и да насочва и координира управлението на връщането на общоевропейско равнище.

Държавите членки трябва допълнително да рационализират своите политики за връщане в съответствие с препоръката на Комисията от 2017 г. и с обновения план за действие относно връщанията и в тясно сътрудничество с Европейската агенция за гранична и брегова охрана. За тази цел днес Комисията публикува преработен Наръчник за връщането, в който са включени всички тези препоръки към националните органи в областта на връщането. Държавите членки по външните граници могат, когато е уместно, да използват подхода на горещите точки, за да гарантират, че операциите по връщане могат да се управляват бързо, особено в ситуации на значителен брой пристигащи лица.

За да се подобри сътрудничеството в областта на обратното приемане от държавите на произход, трябва да се използват всички стимули и лостове, налични на европейско и национално равнище.

Броят на пристигащите лица и на смъртните случаи в морето е намалял, но съвместната работа по маршрута през Централното Средиземноморие трябва да продължи. Работата, която се нуждае от допълнително активизиране, включва подобряване на положението на блокираните мигранти в Либия в сътрудничество с ВКБООН и Международната организация по миграция, по-специално в центровете за задържане, насърчаване на социално-икономическите възможности за местните общности, активизиране на работата по подпомогнатото доброволно връщане и повишаване на капацитета на либийските органи за контрол на южните граници. Освен това трябва да продължи работата по други миграционни маршрути, особено с оглед на нарастващата им взаимосвързаност.

ЕС и държавите членки трябва също така да работят в тясно сътрудничество за договорянето на амбициозен Глобален договор на ООН за безопасна, организирана и законна миграция и за развиването на Глобалния договор за бежанците и на Всеобхватната рамка за реагиране на въпроса с бежанците с пилотни държави.