Те стрелят от изключително близко разстояние. С пръсти на спусъците на пистолетите си, елитни бойци от румънския флот се приближават само на три метра от врага. Враг, направен от картон, пише "Шпигел".
Военната игра на борда на румънския флагман "Регеле Фердинанд" е да подготви войските за най-лошия сценарий. Почти 5000-тонната фрегата превозва екипаж от 240 мъже и жени, докато се плъзга през водите на Черно море под стоманеносиньото небе. От левия борд, на север, се намира Украйна. Крайбрежието на Русия е на североизток, Грузия е на изток, а Турция на юг.
"Трябва да спечелите уважение, особено в НАТО", казва Георг-Виктор Дуреа, командир на "Регеле Фердинанд". След изтеглянето на Постоянната морска група на НАТО от кризисния регион румънският флот е най-активният флот в Черно море. "Ние защитаваме крепостта тук".
Десетилетия наред Черно море не беше на радара на политическите стратези, когато ставаше дума за геополитически конфликти. Тук имаше малко инциденти по време на Студената война, когато стоеше между страните от Варшавския договор на Съветския съюз, Румъния и България от една страна и Турция, членка на НАТО, от друга.
Повишена тревога в Черно море
Сега обаче морето между Европа и Азия се окъпа в светлината на прожекторите на световното внимание. Дори възможността руският президент Владимир Путин да взриви тактическо ядрено оръжие в региона, който е дом на 300 милиона души, не може да бъде отхвърлена.
Как се промени животът на хората, които живеят по бреговете на Черно море? В опит да открием промените, нанесени в региона от нахлуването на Русия в Украйна, обиколихме водно тяло по посока на часовниковата стрелка, придържайки се близо до брега. Централният ни въпрос беше: Как жителите на Черноморския регион възнамеряват да продължат с такъв насилствен съсед като Русия?
Румъния контролира 30 000 квадратни километра от Черно море. Въпреки това руски военни кораби многократно се появяват в изключителната икономическа зона на страната. Те са в повишена бойна готовност, казва вторият командир на борда на "Регеле Фердинанд", въпреки че не е упълномощен да предоставя никакви военни подробности. Той обаче казва: "Въпреки че руснаците очевидно имат по-добър флот, те не успяха да се задържат на Змийския остров". Безплодното скално парче, в което се намират само шепа сгради, е стратегически важен бастион, оспорван от Русия и Украйна - и в полезрението на румънския бряг.
Изглежда съмнително, че "Регеле Фердинанд", построен през 1976 г. и въоръжен с торпеда и 76-милиметрово оръдие, да предизвиква уважението в руската армия. Въпросът обаче изглежда е по-скоро за установяване на присъствие в открито море. От миналия юни Румъния добива природен газ край бреговете си. Войната точно пред входната врата изобщо не е добре дошла.
Румънската територия е в обсега на руските балистични ракети и само 225 километра разделят окупирания от Русия Кримски полуостров и делтата на река Дунав, по-голямата част от която се намира в Румъния. Правителството в Букурещ обяви намерението си да увеличи военните разходи тази година до 2,5 процента от брутния вътрешен продукт - огромно бреме за тази страна, която отдавна е измъчвана от бедност. Румъния планира да закупи две френски подводници, заедно с 32 употребявани изтребители F-16 и нови хеликоптери.
Премиерът Николае Чука, бивш военен, служил както в Афганистан, така и в Ирак, е наричан с уважение в страната "генералът на пустинята" и се смята, че има доверието на американците. Той едновременно въплъщава и защитава ангажимента на Румъния за модернизиране на нейната армия, което включва и договор на стойност почти 4 милиарда евро за доставка на ракетни системи земя-въздух Пейтриът от Съединените щати.
"Nihil obstat" (по същество: Нищо не стои на пътя ни) - това е поговорка, която румънският командир на военновъздушна база 57 гордо показва. Разположено северозападно от пристанищния град Констанца, това място в бившата империя на комунистическия деспот Николае Чаушеску е една от шестте бази, до които НАТО има достъп. Трансатлантическият отбранителен алианс възнамерява да покаже мускули тук на източния фланг в по-голяма степен от всякога.
Война срещу западните идеали
До 10 000 американски войници ще бъдат разположени на мястото през следващите години, като мнозина го описват като румънски аналог на огромната американска база в Рамщайн, Германия. Хиляди американци вече са там, заедно с войници от Франция, Холандия, Италия, Германия и Белгия. С планирани инвестиции от 2,8 милиарда евро Румъния превръща базата на военновъздушните сили в център на стратегията на НАТО в лицето на нарастващата руска заплаха.
Появата на два руски изтребителя и бомбардировача недалеч от румънското въздушно пространство, според командващия, разтревожи мнозина в алианса. Колко сериозно американците приемат присъствието си в Черноморския регион подчерта по свой начин първата дама Джил Байдън, която посети базата в Румъния миналия май.
На пръв поглед Русия води война срещу Украйна, но в основата си това е атака срещу евроатлантическият дом на идеите. Колко тънка обаче е стената между този западен свят на ценности и архаичното клане, предизвикано от Русия, по бойните полета в Украйна?
Преди да се влее в Черно море, Дунав разделя Румъния от Украйна. Автобуси и тежко натоварени камиони пресичат водния път, като митнически служители от украинска страна наблюдават граничния трафик.
Най-важното пристанище на Украйна, често наричаната перла на Черно море, е Одеса, отдавна любима на руските владетели със своя южен привкус и мултикултурна история. Градът е основан от Екатерина Велика през 1794 г., но паметникът, посветен на нея, оттогава е съборен.
Това ли е новата форма на взаимодействие на бившата ривиера на царската империя и Съветския съюз? "Където всички вдъхват Европа за сетивата и искрящото южно слънце раздава жива, разнообразна атмосфера", пише Александър Пушкин за Одеса. Говори се, че е имал връзка със съпругата на губернатора преди почти 200 години, след като е бил прогонен от родната си Москва. Все още ли е разрешено да се четат стиховете му? Произведенията на руския народен поет все още се продават в книжарниците на Одеса, но стоят в отдела за чуждестранна литература.
Достъпът до Потьомкинските стълби и до пристанището е блокиран от избухването на войната. Почти не може да се чуе корабна сирена, стриптийз клубовете са почти празни - няма моряци, а в парка Тарас Шевченко висят знаци, предупреждаващи за мини. И въпреки това старият дух продължава да живее в Одеса, тази руска "романтична" страна с нейните класически аристократични дворци в пастелни цветове.
Стратегически списък на ЮНЕСКО
Една сутрин миналата есен в кметството се подготвяха центърът на Одеса да бъде обявен възможно най-бързо за обект на световното наследство на ЮНЕСКО - преди руска ракета да унищожи каменното великолепие. Тази декларация дойде през януари, крайъгълен камък за града. "Това, което се случва в момента, е атака срещу тази култура, за която руснаците твърдят, че дори не съществува", оплаква се съветник на кмета.
Списъкът на ЮНЕСКО е важен за жителите на Одеса - защото прави светът отчасти отговорен за съдбата на града, неговата култура и изкуство.
Малко след избухването на войната членове на симфоничния оркестър и хора на Одеската опера се събраха на улицата, за да изпеят арията на Верди "Va, pensiero" - ("O mia patria, sì bella e perduta" - (О, моя родино , толкова красива и изгубена!). Няколко месеца по-късно величествената опера от 1883 г., проектирана от виенски архитекти, отваря врати за премиерата на "Катерина".
Празнично облечени гости се тълпят по червения килим, повечето от жените са облечени в пищни облекла, а мъжете избират или вишиванката - бродираната национална носия - или костюмите. Или камуфлаж. На военните бяха раздадени безплатни билети на втория ред на театъра, обшит с червен сатен и злато.
Съпротива срещу варварството
Само 400 души са допуснати за вечерта, като броят им зависи от капацитета на противовъздушното убежище на театъра. "Има ли удари ли на пристанището, прозорците на операта тракат", казва диригентът Игор Чернецки, който е там от 22 години. По време на почивката се сервират коняк, пенливо вино и хайвер. Почти 100-членният ансамбъл свири близо два часа.
В Одеса на Черно море изкуството се възприема като оръжие, като форма на съпротива срещу варварството.
"Истинското изкуство идва от душата", казва скулпторът Михаил Рева. Роден в Керч на Кримския полуостров, Рева вероятно е най-известният жив художник от Одеса и подходящ представител на космополитния град, който е избрал да направи свой дом: потомък на гърци, кримски татари, евреи и казаци. Майка му е грузинка.
Бащата на Рева е бил капитан на пътнически кораб и Михаил ще го придружава при пътувания до Поти и Сухуми в Грузия. "Черно море беше първият ми университет", казва художникът, чиито релефи и скулптури красят улиците и площадите на пристанищния град Одеса.
Как е възможно да се живее с руснаците - техните черноморски съседи - след войната? "Мисля и се чувствам руснак", казва Рева. "Но за мен тази страна престана да съществува на 24 февруари". Идеята, че той е направил подарък за владетеля на Кремъл през 2002 г., е тази, която той би предпочел да забрави: компасът, който той създаде за 50-ия рожден ден на Путин, включваше цитат, в който философът Имануел Кант описва своите два ръководни принципа: "Звездното небе над мен и моралният закон в мен."
Рева казва сега, че Путин 20 години по-късно очевидно не е разбрал дискретното послание на тези думи. "Сега знаем какво наистина е вътре в него - той е убиец".
Два или три часа през крайбрежните хинтерланди на изток от Одеса довеждат човек близо до фронта. Този регион, на северното крайбрежие на Черно море, е бил изтръгнат от хватката на казаците, кримските татари и османците, област, известна като Новоросия по царско време. Путин възобнови термина през 2014 г., което е първата индикация, че анексирането на Кримския полуостров не е удовлетворило апетита му.
В Николаев могат да се видят дълги опашки от хора, чакащи пред цистерна, за да напълнят туби с питейна вода. Тръбите на града са бомбардирани и разрушени на парчета. Няколко километра по-нататък, където Южен Буг се среща с Днепър, преди да се влее в морето, ударите на експлодиращи артилерийски снаряди свидетелстват за продължаващите битки край Херсон.
Ничия земя в Черно море
В момента е невъзможно да се знае как изглеждат нещата на изток от Херсон на Азовско море и руското черноморско крайбрежие. Възможно е да се пътува до там до избухването на войната. Херметически затворената резиденция на Путин в курортния град Сочи, например, загатва за изолацията на дългогодишния владетел на Русия - и за здравата му хватка върху властта. Зад високи стени той приема държавни посетители и подписва договори там - включително пакта за взаимопомощ с Абхазия, ренегатската република, която е част от Грузия според международното право, но която е де факто независима.
От Сочи е само един час път с кола до граничния пункт с Абхазия, екзотично кътче от ничия земя на брега на Черно море. Сегашното статукво в републиката е гарантирано от хиляди руски войници, което я прави по същество военен протекторат под контрола на Москва. Дом на множество зашеметяващи плажове, се намира точно на пресечната точка между зоните на влияние на великите сили в Кавказ.
Абхазия беше дом на кървави боеве по време на войната за независимост от 1992 до 1993 г., конфликт, при който подкрепяните от Русия етнически абхазци се изправиха срещу войски от постсъветска Грузия. Смята се, че всяка страна е претърпяла около 4000 убити, докато около 200 000 души са били разселени. Оттогава въпросът за Абхазия е един от многобройните бурета с барут, които Путин може да взриви при необходимост.
Русия призна независимостта на Абхазия през 2008 г. след петдневната война срещу Грузия. Но и днес в Абхазия не може да се прави нищо без разрешението на руските тайни служби. Москва има особено силна хватка в граничния регион с Грузия. Руски военни превозни средства, разпознаваеми по черните им регистрационни табели, патрулират по евкалиптовия булевард, водещ надолу към река Ингури.
Огромният брой строго охранявани казарми във вътрешността също дава ясна индикация, че руските войски не планират да напуснат скоро. И съветската носталгия е наяве: в кабинета на най-високопоставения агент на тайните служби в граничния район Гали виси портрет на Феликс Дзержински, кръвожадния основател на болшевишката агенция за сигурност Чека.
Лице в лице с руските войски
Какво е усещането за грузинците от другата страна на границата да имат кремълски войски под носа си? Северно от Анаклия на брега на Черно море, руските войници и специалните части от партньорската в НАТО Грузия се изправят един срещу друг през гранична ограда, разделени от едва 500 метра. "Мога да видя руските военни кораби с невъоръжено око", казва човекът с бейзболната шапка, който управлява последния плажен павилион от грузинската страна на границата.
Със своите пристанища на източния бряг на Черно море, Грузия може да играе ключова роля в различни следвоенни сценарии - като междинна станция между Европа, Централна Азия и Каспийско море, като търговски център за стоки и енергия, далеч от по-традиционните руски маршрути и като предна зона за разполагане на НАТО. Предпоставка за всеки от тези сценарии обаче би било сигурното място за Грузия в рамките на западните съюзи.
Това обаче не изглежда да се задава, поне не в момента. В началото на миналата седмица хиляди грузински граждани протестираха пред парламента в грузинската столица Тбилиси срещу закон, който ще последва примера на Русия и ще клейми критиците на правителството като "чужди агенти". Законопроектът беше оттеглен за момента.
"Ние сме Питър Пан на Кавказ - всъщност никога не сме пораснали, въпреки че това е спешно необходимо", казва Тедо Джапаридзе, бивш грузински външен министър. Той се оплаква, че страната му, разположена стратегически в Кавказ, не е успяла да се възползва от "това, което сме, и най-вече от това, където сме".
Правителството, казва Джапаридзе, се ръководи от промосковския милиардер Бидзина Иванишвили и му липсва ясна посока на външната политика. Притисната между хегемонистичните сили на Русия и Турция, люлеейки се между връзките с Изтока и Запада, неговата страна, казва Джапаридзе, върви по тънка линия. Не можете да избирате съседите си, казва той, но едно е ясно: "Искаме да живеем с Русия, но не в Русия".
Зад бодливата тел
Грузия, която е дом на по-малко от 4 милиона души, е крехка конструкция. Една пета от нейната територия е окупирана от руски войски. Южните осетинци също обявиха независимост от Тбилиси и вярност към Кремъл. На всичко отгоре е неотдавнашният масов приток на руснаци, бягащи от армията, с оценки, че няколкостотин хиляди руснаци сега живеят в Грузия. Няма надеждна статистика, но в страната нарастват опасенията от "Донбаския модел" - че Путин, под предлог, че трябва да защитава собствените си граждани в чужбина, може отново да изпрати войски в Грузия, както направи през 2008 г.
"Руснаците са единствените хора, които изпращат окупационни сили и бежанци в една и съща страна", казва гневен грузинец във връзка с караваните с руски превозни средства, пътуващи по Черноморското крайбрежие. За грузинците е много важен изхода на войната в Украйна.
Отвъд родното място на Сталин Гори, пътят продължава покрай селски къщи към Хурвалети, разделено село, разположено в забранена зона директно на демаркационната линия. Повече от всяко друго място, това е символ на ежедневната лудост в централна Грузия.
"Нашата територия", казва Луда Салия, "се свива. Руснаците напредват." След това говорителката на селото се приближава до ограда от бодлива тел, която руснаците - разположени от страната на Южна Осетия - продължават тайно да изместват на юг. Част от стратегически важния петролопровод, водещ от Баку в Азербайджан до Супса, сега минава през окупирана територия.
Чичото на Луда маха зад оградата, само на 10 метра. Той живее в окупираната от Русия страна. Ако иска да прегърне племенницата си, трябва да пътува 250 километра до град Владикавказ в Северна Осетия, да се качи на самолет оттам до Тбилиси и след това да пътува обратно до границата. Предпочита махането от 10 метра...
Но става още по-абсурдно. Валя Валишвили, известна в селото като "Валя бебо" - баба Валя - живее недалеч от Хурвалети, съвсем сама зад бодлива тел на територията на Южна Осетия. Най-близката обитаема сграда е на няколко километра. 86-годишната Валишвили, наметната със синята си забрадка, отказва да напусне имота си, независимо в коя посока. Пред дома й патрулират руски пазачи, които периодично й викат, че най-накрая трябва да си тръгне. Тя отговаря: "Вие трябва да си тръгнете! Това не е Русия."
Неща като кутии, пълни с вода, крекери и тоалетна хартия, се подават към нея през оградата, важни доставки, които жилавата старица трябва да носи след това 50 метра до къщата си. Руските войници отказват да й помогнат.
В доклад за ситуацията от миналия юни НАТО пише, че Русия се стреми да разшири сферата си на влияние в постсъветския регион "чрез принуда, подривна дейност, агресия и анексиране". Грузинците знаят какво означава това. Бившият руски президент Дмитрий Медведев вече спомена възможността за анексиране на Грузия.
Дрънкане на оръжия или предзнаменование за бъдещи конфликти в Черно море?
През иглено ухо
Ако пресечете границата с Турция недалеч от грузинското село Сарпи, само след няколко крачки се озовавате в съвсем различен свят. Някогашната непроходима южна граница на Съветския съюз очертава езиково и културно разделение, но също и разлика в просперитета. Виждат се грузинци да носят чайници, тениски и лекарства на север.
След приключване на митническите формалности влизате на територията на НАТО. Турция се смята за бастион на алианса. От началото на войната президентът Реджеп Тайип Ердоган действа като посредник между Русия и Украйна, а също така контролира входа на Черно море. Без разрешение от Анкара нито един военен кораб не може да премине през Босфора и нито един товарен кораб, натоварен с украинско зърно, не може да стигне до Африка.
Проливът Босфор, широк само 700 метра в най-тясната си точка, е игленото ухо, през което трябва да преминат флотите на черноморските държави. Точно преди избухването на войната 16 кораба на руския флот преминаха през пролива на север.
Босфора също работи като мембрана. По време на война това е граница, но в мирно време е пропусклива. Решението е на турците.
"Разбира се, ние искаме да следим всичко, което влиза и излиза", казва Серкан Герчек, Мухтар, общински ръководител, на Румелифенери, разположен в северното устие на Босфора, който беше част от военна забранена зона до 1985 г. От офисния си стол под портрет на Ататюрк Герчек гледа към мястото, където Босфорът се среща с Черно море. Той има изглед в реално време на морските пътища, насочващи се към театъра на военните действия, и също така следи приложението Marine Traffic.
"Войната е далече, поне географски", казва Герчек. "Психологически обаче това ни разстройва, защото ние имаме хляб на масата, а някои там в Украйна нямат."
Насилието, бягството и разселването - те са повтарящи се проблеми в Черноморския регион. Град Румелифенери някога е бил заселен от понтийски гърци. Върху основите на старата гръцка църква днес се издига джамия. Тези, които са се заселили в града, идват от района около черноморския град Ризе - като предците на президента.
Ердоган, който доминираше политическата сцена на страната си през последните две десетилетия, се позиционира като посредник в лицето на агресията на Русия срещу Украйна. От една страна, той позволява да бъдат доставени в Украйна бойни дронове, построени от собствения му зет, и настоява за връщане на всички окупирани от руснаците райони. От друга страна обаче, той продължава да е в постоянен контакт с Путин и гарантира, че Русия има достъп до крайно необходимите доставки в замяна на евтини доставки на природен газ за Турция.
Ердоган не подкрепя санкциите, които са наложени срещу Русия, като се примирява да бъде наричан "дилър на Путин" като следствие. Капиталите, изтичащи от Русия, са погълнати с благодарност от Турция. В замяна на това турските и - по пътя на Турция - европейските компании се оказват, че работят във вакуум, предизвикан от санкциите. От анадолските пристанища те доставят стоки чрез ферибот през Черно море - 8200 от тях на месец миналата пролет, по един на всеки пет минути. Доставките също си проправят път в Русия по суша през Кавказ.
Геополитическият натиск върху правителството в Анкара нараства. "Ремилитаризацията на Черноморския регион е в противоречие с турските интереси", казва професор Мустафа Айдън от университета Кадир Хас в Истанбул, чийто кабинет гледа към Златния рог. "Масивното натрупване, особено на западния фланг с бази на НАТО от Полша до Румъния и в Гърция, но не и в Турция, генерира значителни количества недоверие сред нас."
Обратно към Студената война
Цялостната положителна роля на Ердоган в конфликта в Украйна, казват политолозите, контрастира с "негативния западен възглед за другите му политики. Те го хвалят малко, защото се страхуват, че той може веднага да поиска нещо в замяна". Турция се тресе от инфлация от над 50 процента, следствие от ниските лихвени проценти, постановени от президента. Почти една трета от населението на Турция сега живее под прага на бедността.
Преизбирането на Ердоган през май се смята за всичко друго, но не и за сигурно. Дори в района, където е роден президентът, бедния истанбулски квартал Касъмпаша, хората все повече се ядосват на своя лидер. Независимо дали е продавачът на орехи на ъгъла или приятелят от детството в сянката на джамията Синан Паша, почти всички се оплакват както от главоломната инфлация, така и от високомерието на президента.
Може ли да има смяна на властта в навечерието на 100-годишнината на републиката? Това ще бъде още една голяма промяна след руското нахлуване в Украйна. "24 февруари 2022 г. бележи края на мечтата за мирно сътрудничество в Черно море", казва професор Айдън. "Сега наистина виждаме завръщане на Студената война. Русия, отбелязва той, може да не е толкова силна, колкото мнозина си мислеха, но все пак е достатъчно силна, за да започне конфликти.
Най-близките представители на двете враждуващи страни се срещат тези дни в акваторията на Истанбул - било в Черно, било в Мраморно море. Тези срещи се случват на борда на корабите, превозващи контрольори от Съвместния координационен център, докато те се отправят да инспектират товарни кораби, пълни с украинско зърно. За удобство се говори руски.
Емисарите на Кремъл тази сутрин са облечени в елегантни гащеризони и авиаторски слънчеви очила. Всяко движение издава чувството им за превъзходство. Двама украински инспектори са се скупчили до парапета на няколко крачки. "Опитваме се да стоим далеч от руснаците, доколкото можем", казва един.
Представители на Турция и ООН също са на борда, всички там, за да гарантират, че царевицата и пшеницата могат да преминат през Босфора, но оръжията не могат. Тази сутрин на борда на украинския товарен кораб "Кафкаметлер", който започна пътуването си от Черноморск, няма повод за безпокойство. Корабът с 2413 тона товар е допуснат да премине, фактурата му е валидирана.
Руснаци и украинци, представители на две воюващи страни, на съвместна мисия. Да ги видиш да седят близо един до друг в каютата на турския капитан е почти утешително. Малък лъч светлина в тези мрачни времена.
USD
CHF
EUR
GBP
