В началото на управлението си президентът на САЩ Джо Байдън можеше да служи на добродетелта, когато цената бе ниска, а спечеленото с добра воля - повече. САЩ се присъединиха към Парижкото споразумение за климата и Световната здравна организация. Той успокои европейските съюзници, които Доналд Тръмп обичаше да обижда.
Той потвърди западните ценности, като наказваше Китай за убийството на демокрацията в Хонконг и Русия за рутинни убийства на врагове на режима, пише за "Риъл клиър уърлд" Йозеф Йофе, професор по практически и международни отношения в Училището за международни изследвания Джон Хопкинс и сътрудник в института Хувър Станфорд.
Но държавите не винаги се справят добре, когато са добри. Играта е за получаване на предимство, като същевременно блокираш съперници като Китай, Русия и Иран. Администрацията разбра колко трудно ще бъде това, когато Китай и Иран сключиха 25-годишна инвестиционна сделка, която ще влива 16 милиарда долара годишно в иранската икономика.
Притисната от тежките санкции на САЩ, икономиката на Иран се влачи с около 1 милиард долара чуждестранни средства през миналата година. Китайските пари в брой за ирански петрол са перфектно заобикаляне на блокадата и са насочени срещу Вашингтон. Въпреки че подобна сделка бе замислена за първи път преди четири години, времето на сключването й е истинското послание.
Тази седмица подписалите съвместния всеобхватен план за действие, ядреното споразумение с Техеран, отменено от Тръмп през 2018 г., преговарят във Виена за възстановяване на сделката. Иран се изправя с позицията си за договаряне, укрепена от Пекин. Байдън от своя страна има по-малко лостове, но големи амбиции. Той иска да изтъргува вдигането на американските санкции за подновена ядрена сделка, която не просто ще отблъсне способността на Иран да построи ядрена бомба, както бе сделката на Обама, но трябва да предотврати това изобщо да се случва. Но защо Иран би направил подобна отстъпка, ако Китай го поддържа с милиарди?
Що се отнася до Китай, великденската изненада на Си Дзинпин изпрати на Вашингтон ясен сигнал: Можем да ви нараним. Не ни притискайте на световната сцена, особено в западната част на Тихия океан, която е нашето езеро.
И така, Пекин и Техеран умно изиграха г-н Добрия Байдън. Предстоят още проблеми. В Близкия изток Байдън играе на адаптация на "обръщането на съюзи" на Барак Обама, както го наричат дипломатическите историци, когато държавите сменят принадлежността си. Спомнете си как Обама отдалечи Вашингтон от Израел, докато се приближи до Иран. Спомнете си и отвращението на бившия президент към сунитските власти от Кайро до Рияд, естествени съюзници на Америка срещу тълпата крещяща "Смърт на Америка".
Администрацията на Байдън няма да похвали Авраамовите споразумения, историческото арабско-израелско преструктуриране, насочено срещу Иран. Тя спря продажбата на бойни самолети F-35 за Абу Даби и задържа доставките на оръжие за Саудитска Арабия. Президентът на Египет Абдел Фатах ел-Сиси, генерал, който взе властта с преврат, е "оставен на пейката". Отношенията с Йерусалим се захлаждат. А саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман, ще плати за убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги.
Тези арабски силни мъже са лошите момчета на региона, каквито са и Владимир Путин и Си Дзинпин. Но моралният императив рядко печели в Близкия изток, където авторитарните лидери се борят безмилостно за власт и надмощие.
Салман и другите, "може да са копелета, но са наши копелета" - да използваме известната реплика, приписвана по различен начин на Франклин Д. Рузвелт и Линдън Б. Джонсън. САЩ вечеряха със Сталин и седяха с фашистки диктатори, когато нуждите на сигурността надвишаваха либерално-демократичните ценности. В нашия свят Путин и Си ще вечерят с всеки, когото могат да вербуват, за да работи срещу интересите на САЩ.
"Реалполитик" се предполага, че е неамериканска, безчувствена игра на европейските принцове и владетели. Томас Джеферсън бе казал: "Нашите интереси ... някога ще бъдат неразделни от нашите морални задължения." Но трагедията на американското държавно майсторство е именно вечният сблъсък между добротата и геополитиката. Това е неизменно вярно в Близкия изток, където велики сили и владетели се борят за власт през последните 4000 години.
Какво трябва да направи Байдън, когато се изправя пред неформалния съюз, обвързващ Пекин, Москва и Техеран? Преди всичко трябва да се подчертае това, което не трябва. Не мислете, че може да се укроти революционна сила като Иран. Техеран иска не само повече мощ в системата, но и тази система да бъде свалена. И така, Иран трябва да бъде сдържан, докато амбициите му прегорят.
Не се извръщайте от хора като Салман и Сиси. Направете каквото трябва, за да ги държите на борда и колкото се може по далеч от по-големите врагове, които са нетърпеливи да надделеят над САЩ. Саудитците ту се съгласяват, ту се отказват да търгуват с руснаците за усъвършенствани оръжия, а Путин флиртува със Салман в Кремъл.
Не повтаряйте грешките на Обама, който позволи на Русия да си присвои Сирия. "Копелетата", които не харесвате, ще се присъединят към Китай и Русия, които ще ги използват в стремежа си да отстранят Вашингтон от пиедестала на световна сила.
Не отслабвайте съюзниците си от Израел до Персийския залив и по този начин да укрепвате Иран. Умелото управление изисква изграждане на коалиция срещу тези, които застрашават безопасността и благосъстоянието на САЩ. Кой друг ще се погрижи за достоен международен ред?
Да, Америка трябва да бъде "пътеводна светлина на надеждата", да води със "силата на нашия пример", както Байдън каза в своето встъпване в длъжност. Администрацията трябва да прави добро, където може, но Байдън не трябва да забравя, че властта е най-важната валута в бизнеса между държавите.
Когато безмилостните са на ход и необходимостта чука на вратата, чуйте отново актрисата Мей Уест, любовница на студенокръвния реализъм: "Когато съм добра, съм много добра, но когато съм лоша, съм още по-добра".
USD
CHF
EUR
GBP
