Трябва ли да се доставят оръжия и военна помощ на Украйна или не? Това е въпросът, който наскоро почти свали сравнително новото българско коалиционно правителство. Това е така, защото в тази държава от югоизточния Европейски съюз, политиците са разделени по отношение на това как се чувстват към Москва, пише "Дойче Веле".

Българската социалистическа партия или БСП е традиционно приятелски настроена към Русия и след като Русия нахлу в Украйна на 24 февруари тази година, тя заплаши да напусне коалиционното правителство на страната, ако София изпрати оръжие в Украйна. Напускането на партията би свалило сегашното българско правителство.

Българският президент Румен Радев подкрепи БСП по този въпрос, като предупреди, че доставките на оръжие ще направят България страна във войната.

Въпреки това, след петчасов дебат в парламента миналата сряда, българското правителство най-накрая успя да разреши въпроса и да постигне компромис. България няма да доставя оръжие, беше решено. Вместо това страната ще предостави военно-техническа подкрепа, която ще включва ремонт и поддръжка на военно оборудване и въоръжение.

Писмо от Киев

Всъщност украинският президент Володимир Зеленски предложи такъв компромис в писмо, адресирано до българския парламент. Какво точно ще се ремонтира в България обаче, засега остава неясно.

И все пак Густав Гресел, базиран в Берлин експерт по сигурността в Европейския съвет по външни отношения, е скептичен. "Това наистина може да включва само поддръжка и ремонт на бойни бронирани машини", каза той.

"Много се съмнявам, че ще включва нещо, което лети. Това наистина има смисъл да се ремонтира само в Украйна. Пренасянето му до България, след което връщането му в Украйна изисква повече усилия, отколкото си струва."

Съмнения в технологиите на България

Наскоро заместник-министърът на отбраната на България Йордан Божилов обяви по държавната телевизия БНТ, че скоро украински специалисти ще пристигнат в България. Божилов каза, че планира да обсъди каква техника може да се ремонтира в България.

Въпреки това Александър Михайлов, бившият шеф на българския държавен търговец на оръжие "Кинтекс", който наскоро бе освободен от поста, бе по-критичен. Пред българската телевизия "Нова" той описа ужасното състояние на съоръженията в "Авионамс" и "Терем", които са фирмите, които ще бъдат отговорни за подобни ремонти.

Например, "Авионамс" зависи от руските технологии, когато става дума за ремонт на стари съветски самолети, каза Михайлов. Не по-добре стоят нещата и в "Терем" по отношение на бронираната техника, добави той.

"Благодарение на недофинансирането една трета от оборудването им е дефектно", каза Михайлов. "Други части са изчезнали, откраднати или изнесени. Тези фирми работят с около 40% от капацитета си и с това са били принудени да поддържат техниката на българската армия".

България също не произвежда собствени резервни части. Най-вече ги внася в страната или от Русия, или от Украйна.

"Ние поддържаме стари технологии от съветската епоха в продължение на 30 години", призна заместник-министърът на отбраната на страната Божилов. "Трябваше отдавна да ги сменим".

Всичко това е причината обещанието за военно-техническа подкрепа в действителност да е ограничено.

Това е само половината от историята.

Европейските и членки на НАТО доставят оръжия на Украйна, макар и по заобиколен начин. Михайлов каза пред телевизионни репортери, че българските оръжия така или иначе намират път в Украйна, през второстепенни държави като Чехия, Словакия и Полша.

"Така България ще продължи да продава оръжия на Украйна", каза Ангел Найденов, бивш български министър на отбраната, пред държавната телевизия BTV в събота. Според спекулациите в местните медии, това не включва тежки оръжия като танкове или самолети. Вместо това тя включва малки оръжия, гранати и други боеприпаси.

Тайни доставки на оръжие и руското влияние

Тайната търговия с оръжие бе специалност на "Кинтекс" по време на Студената война, някога собственост на българските тайни служби.

"Фонът на правителствената криза около доставките на оръжие има вътрешно и външнополитическо измерение", каза Румена Филипова, ръководител на Института за глобална аналитика в София. "Във вътрешен план става очевиден разрив между президента Радев и реформаторските партии на правителството. През последните две години Радев посредничи за политическата промяна. Но по отношение на външната политика той настоява за балансирана — и дори неутрална позиция — спрямо Русия. И там Русия се опитва да извади България от западния съюз чрез спиране на доставките на газ, спора със Северна Македония и въпроса за военната помощ за Киев", коментира тя пред "Дойче Веле".

И трите въпроса - доставките на газ, Северна Македония и оръжията за Украйна - доведоха до сблъсък на българския президент Радев и министъра на икономиката Корнелия Нинова, която е и шеф на БСП, с премиера Кирил Петков.

Засега изглежда, че Петков ги е надиграл. Официалното решение да не се предоставят оръжия, а вместо това да се предлага военно-техническа подкрепа, като все още се доставят оръжия на Украйна по обратни канали, беше хитър ход, който Петков изглежда направи в сътрудничество с украинския президент Зеленски.

"С това писмо Украйна, която се бори за съществуването си заради Русия, успя да стабилизира едно приятелско, близко правителство въпреки руския натиск", каза Мартин Коте, който оглавява софийския офис на германската фондация "Фридрих Науман".

"Уважение към този ход от президента Зеленски и премиера Петков".

Трудно е обаче да се разбере дали това спокойствие може да продължи. Само ден след парламентарния дебат и решението за Украйна, българският президент Радев отново атакува този ход, определяйки ремонта на украинската военна техника като "опасна стъпка".

България – разпната между Русия и ЕС

България – разпната между Русия и ЕС

Проевропейците са принудени да използват свирките си, за да заглушат децибелите и да скандират: "Червени боклуци", стар лозунг от 1990 г. Le Point чува това повторение, което създава болезненото впечатление, че историята няма край