Европейската икономика навлезе в петата си година на възстановяване, което обхваща всички страни членки на ЕС. Очаква се това да продължи като цяло с постоянни темпове през настоящата и следващата година.

Това се посочва в пролетната прогноза на Европейската комисия за икономическия ръст в ЕС и еврозоната, съобщиха от комисията.

Прогнозите са растежът на БВП на еврозоната да е 1,7% през 2017 г. и 1,8 на сто през 2018 г. (в зимната прогноза съответно 1,6 % и 1,8 %)

Растежът на БВП в ЕС в общи линии се очаква да остане на постоянно равнище от 1,9 % през двете години (1,8 % и за двете години в зимната прогноза).

"Днешната икономическа прогноза показва, че растежът в ЕС набира скорост, а безработицата продължава да намалява. При все това картината е много различна в различните държави членки, като в тези от тях, въвели по-амбициозни структурни реформи, са отчетени по-добри икономически показатели", каза Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията, отговарящ за еврото и социалния диалог, а също така и за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари.

Според него за възстановяването на баланса са необходими решителни реформи в цяла Европа - от отварянето на нашите пазари на стоки и услуги до модернизирането на пазара на труда и на социалните системи.

"В епохата на демографски и технологични промени нашите икономики също трябва да се развиват, така че да предлагат повече възможности и по-добър стандарт на живот за хората", поясни той.

"Европа навлиза в своята пета последователна година на растеж, подпомаган от гъвкавата парична политика, устойчивото доверие на предприятията и потребителите и подобряването на световната търговия. Добра новина е и фактът, че високата степен на несигурност, която се наблюдаваше през изминалите дванадесет месеца, изглежда започва да намалява. Но възстановяването на заетостта и инвестициите в еврозоната продължава да бъде неравномерно. Отстраняването на причините за това разминаване е ключовото предизвикателство, с което ние трябва да се справим през идните месеци и години", заяви от своя страна Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз.

Глобалната икономика набра скорост в края на миналата и началото на настоящата година, като растежът в много държави с развита или бързо развиваща се икономика се ускори едновременно. Очаква се растежът в световен мащаб (с изключение на ЕС) да се повиши до 3,7 % тази година и 3,9 % през 2018 г. спрямо 3,2 % през 2016 г. (без промяна спрямо зимната прогноза), тъй като китайската икономика ще остане стабилна в близко бъдеще, а възстановяването на цените на стоките помага на другите държави с бързо развиваща се икономика. Перспективата за икономиката на САЩ до голяма степен остава без промяна в сравнение със зимната прогноза. Като цяло не се очаква нетният износ да има въздействие върху растежа на БВП на еврозоната през 2017 г. и 2018 г.

Инфлацията се повиши значително през последните месеци, основно поради увеличението на цените на петрола. Въпреки това, същинската инфлация, която изключва нестабилните цени на енергията и непреработените хранителни продукти, остана относително стабилна и значително под своята дългосрочна средна стойност. Инфлацията в еврозоната се очаква да се повиши от 0,2 % през 2016 г. до 1,6 % през 2017 г., преди да се върне отново на равнище от 1,3 % през 2018 г., когато отмине въздействието на растящите цени на петрола.

През 2016 г. частното потребление, основният двигател на растежа през последните години, нарасна с най-големи темпове за последните 10 години, но се очаква да намалее през тази година, тъй като инфлацията отчасти ограничава засилването на покупателната способност на домакинствата. През следващата година, с очаквания спад на инфлацията, частното потребление би следвало отново леко да нарасне. Очаква се инвестициите да се увеличават със сравнително стабилни темпове, но да продължат да бъдат възпрепятствани от скромните перспективи за растеж и необходимостта от по-нататъшно намаляване на задлъжнялостта в някои сектори. Редица фактори подкрепят постепенното увеличаване, като например повишаващото се равнище на оползотворяване на капацитета, корпоративната рентабилност и привлекателните условия на финансиране, включително чрез Плана за инвестиции за Европа.

Безработицата продължава тенденцията си към намаляване, но остава висока в много държави. В еврозоната се очаква тя да спадне до 9,4 % през 2017 г. и 8,9 % през 2018 г., най-ниското ѝ равнище от началото на 2009 г. Това се дължи на нарастването на вътрешното търсене, структурните реформи и други държавни политики, които в някои страни насърчават активното разкриване на работни места. Тенденцията в ЕС като цяло се очаква да бъде подобна, като безработицата се очаква да спадне до 8,0 % през 2017 г. и 7,7 % през 2018 г., най-ниското ѝ равнище от края на 2008 г. насам.

През 2017 г. и 2018 г, както в еврозоната, така и в ЕС се очаква съотношението на дефицита по консолидирания държавен бюджет към БВП и съотношението на брутния дълг към БВП да намалеят. По-ниските лихвени плащания и задържането на заплатите в публичния сектор следва да гарантират, че дефицитите продължават да намаляват, макар и с по-бавни темпове, отколкото през последните години. В еврозоната се очаква съотношението на дефицита по консолидирания държавен бюджет към БВП да намалее от 1,5 % от БВП през 2016 г. до 1,4 % през 2017 г. и 1,3 % през 2018 г., докато в ЕС това съотношение се очаква да се понижи от 1,7 % през 2016 г. до 1,6 % през 2017 г. и 1,5 % през 2018 г. В еврозоната се очаква съотношението на брутния дълг към БВП да намалее от 91,3 % през 2016 г. до 90,3 % през 2017 г. и 89,0 % през 2018 г., докато в ЕС това съотношение се очаква да се понижи от 85,1 % през 2016 г. до 84,8 % през 2017 г. и 83,6 % през 2018 г.

Несигурността по отношение на икономическите перспективи остава висока. Като цяло рисковете са по-балансирани от тези в зимната прогноза, но остава възможността за влошаване на показателите. Външните рискове са свързани например с бъдещата икономическа и търговска политика на САЩ, както и с геополитическото напрежение в по-широк контекст. Икономическите реформи в Китай, състоянието на банковия сектор в Европа и предстоящите преговори с Обединеното кралство относно излизането на страната от ЕС също се считат за възможни рискове за влошаване на прогнозата.