Европа подкрепя Украйна, но не желае да плаща за спасяването ѝ

"Имаме прост избор", заяви министър-председателя на Полша Доналд Туск, при влизането си в една от най-значимите срещи на върха на Европейския съюз от поколение насам. "Или пари днес, или кръв утре. И не говоря само за Украйна. Говоря за Европа."

Туск подчерта, че собствената свобода на европейците е заложена на карта в калните бойни полета на Украйна: страните от ЕС могат или да платят, за да спрат Владимир Путин там сега, или да се бият, когато войските му ги нападнат следващия път.

Уравнението на Туск - пари или жертви - разкрива конфликта, който е в основата на всички борби на ЕС за подкрепа на Украйна.

Какво точно са готови да дадат 27-те членове на блока в крайна сметка, за да спасят Украйна и самите себе си?

Срещата на върха в Брюксел в четвъртък вечер предложи отговор : в идеалния случай, парите на някой друг.

В 2:56 ч. сутринта в една дъждовна брюкселска нощ лидерите на ЕС постигнаха споразумение за заемане на 90 милиарда евро на финансовите пазари, за да поддържат Украйна на повърхността през следващите две години. "Поехме ангажимент, изпълнихме", похвали се председателят на Европейския съвет Антонио Коща.

ЕС договори 90 милиарда евро заем за Украйна

Вместо да използва замразени руски активи

Отвъд официалните формулировки, моделът е ясен. Разделен блок от европейски държави спори с месеци публично и лично кой трябва да плати сметката и вероятно това все още не е решено.

Европа разчита на американската военна мощ за отбраната си от Втората световна война насам. Тя разчиташе на американски пари за отбраната на Украйна в продължение на три години, започвайки от февруари 2022 г. След като Доналд Тръмп се завърна в Белия дом и прекрати финансирането от САЩ тази година, европейците увеличиха вноските си, но не достатъчно, за да запълнят празнината.

Така че влиятелните играчи в ЕС трябваше да намерят друг източник за набиране на средства за Украйна.

Германският канцлер Фридрих Мерц и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен знаеха как искат да се сдобият с парите - чрез изземване на руски активи, депозирани в белгийска банка. Те прекараха последните два месеца в опити да убедят колегите си лидери да се съгласят с плана им да използват замразените средства на Москва за огромен заем за Украйна.

Но белгийският премиер Барт де Вевер отказа, опасявайки се от съдебни действия и други ответни мерки от страна на Путин, ако суверенните активи бъдат пренасочени в помощ на Киев.

Белгия е против неразумната "кражба" на руски активи от ЕС за Украйна

Счита, че има по-добри решения

Вместо това, тихомълком се разработваше план Б, за който POLITICO съобщи за първи път миналия месец. Когато Де Вевер отново отхвърли идеята за активите, Мерц оттегли съпротивата си и резервният вариант за използване на съвместни заеми от ЕС получи подкрепа в последния момент около масата на срещата на върха.

Съгласно този план, съвместните заеми на ЕС ще бъдат гарантирани от бюджета на ЕС, който се финансира от страните членки. В крайна сметка руските активи биха могли да бъдат използвани за погасяване на този заем, макар че това все още не е ясно.

Няма съмнение, че Киев се нуждае от парите. Според Международния валутен фонд, Украйна е изправена пред недостиг на финансиране от 72 милиарда евро през следващата година.

"Няма по-важен акт на европейска отбрана от подкрепата за отбраната на Украйна", заяви фон дер Лайен в навечерието на срещата на върха.

За съжаление на председателя на Комисията и на други, които искат да направят всичко възможно за Украйна, много европейци все още не вярват на нейния аргумент.

Институтът Кил следи подкрепата за Украйна от началото на пълномащабното нахлуване на Путин през 2022 г. Последната му актуализация разкрива дупките, които европейските държави оставят във финансите на Киев.

В доклад от началото на този месец, анализатори от Кил заявиха, че новите помощи през 2025 г. може да паднат до най-ниското си ниво от избухването на войната през 2022 г. и са на път да се окажат далеч под необходимото ниво за запълване на празнината, оставена от оттеглянето на Америка.

В същото време разминаването във вноските между европейските държави се увеличи.

Докато Франция, Германия и Обединеното кралство значително увеличиха вноските си за Украйна, скандинавските страни като Швеция, Норвегия и Дания останаха далеч напред по отношение на процентите от БВП, които изразходват.

Италия и Испания обаче "допринесоха много малко", заяви Институтът в Кил. Същата динамика се наблюдаваше и в подготовката за срещата на върха. Южните страни от ЕС се присъединиха към Белгия в противопоставянето си на плана за репарационни заеми, докато Германия и скандинавските страни настояваха усилено той да бъде приет.

Орбан скочи срещу "чудодейното оръжие" на ЕС - съвместно вземане на заеми

Според него предложеното от ЕС решение за финансирането на Украйна е стъпка към "ескалация"

Съгласно условията на окончателното споразумение от срещата на върха, Унгария, Чехия и Словакия изобщо няма да участват в плана за финансиране на Украйна. ЕС от 27 държави членки се превърна в банда от 24.

Може би не е било нужно да е толкова хаотично.

Страните от ЕС, поне на хартия, представляват колективна икономическа суперсила в сравнение с Русия. Общият комбиниран БВП на 27-те страни от ЕС е 18 трилиона евро, докато БВП на Русия е 2 трилиона евро.

Дори без да се включват Норвегия и Великобритания, европейските съюзници на Украйна имат ресурсите да победят Путин, ако наистина искат.

Може би най-тревожното за съюзниците на Украйна е, че избирателите в някои от най-големите икономики на ЕС може би губят интерес. Анкета на "Политико" сред 10 000 души в пет западни страни установи, че респондентите в Германия и Франция са дори по-неохотни да продължат да финансират Украйна, отколкото хората в Съединените щати.

В Германия 45% са заявили, че биха подкрепили намаляване на финансовата помощ за Киев, докато само 20% са заявили, че искат да увеличат финансовата помощ. Във Франция 37% са искали да дадат по-малко, а 24% са предпочели да дадат повече.

Изправени пред разделения между северните държави, които са уморени да харчат безкрайни милиарди за Украйна, и други, които никога не са го правили, европейските лидери избраха най-лесния отговор тази седмица. И дори това се оказа всъщност твърде трудно.

Казусът с руските активи показа, че проблемът на ЕС е не Белгия, а Тръмп

Разногласията с висок залог между страните членки по въпроса разкриват по-дълбоко разделение на континента относно това как да се справи с новия световен ред и безпрецедентния натиск от САЩ