Лидерите на Западнобалканската шесторка подписаха три споразумения в рамките на Берлинския процес в четвъртък, изпращайки положителни сигнали преди решаващата среща на върха на Западните Балкани, която трябва да се проведе в Албания през декември, пише Euractive.

Германският канцлер Олаф Шолц и висшите служители на ЕС - Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел - се присъединиха към лидерите от Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония и Албания за срещата на върха на Берлинския процес.

"Европа без Западните Балкани не е пълна и страните от региона трябва да имат доверие в Берлинския процес", каза Шолц, който беше домакин на срещата.

Форматът, иницииран през 2014 г. при бившия германски канцлер Ангела Меркел, има за цел да насърчи сближаването между шестте държави от Западните Балкани и избрани страни от ЕС и да насърчи интеграцията между държавите в региона.

Шолц каза, че шестте страни от Западните Балкани "принадлежат към свободната и демократична част на Европа", подчертавайки необходимостта да изпълнят дългогодишното си желание да се присъединят към ЕС.

В съвместното си комюнике участниците се съгласиха следващата среща на върха на Берлинския процес да се проведе през 2023 г. в Албания. Страната ще бъде домакин и на предстоящата среща на върха на Западните Балкани на 9 декември 2022 г.

След две години интензивни преговори шестте страни постигнаха споразумения, които ще улеснят свободното движение на гражданите в целия регион и взаимното признаване на професионалните квалификации на лекари, зъболекари и архитекти. Понастоящем признаването на такива документи може да струва на притежателите им до 500 евро.

Споразуменията не само се смятат за пробив в регионалната интеграция, но имат особена тежест в контекста на продължаващото напрежение между Белград и Прищина.

Съобщава се за незначителни инциденти на границата между двете страни през последните няколко дни, тъй като Прищина започва да въвежда закон, изискващ всички граждани да имат косовски регистрационни номера, което засяга етническите сърби на север, които настояват да запазят тези, издадени преди независимостта на Косово.

Шолц каза, че се надява, че новата сделка за взаимно признаване ще проправи пътя за по-нататъшно помирение между двете страни.

"Време е да преодолеете регионалните конфликти, които ви държаха разделени дълго време и процесът на нормализиране на отношенията между Косово и Сърбия трябва да се ускори", добави Шолц.

Канцлерът каза, че войната на Русия в Украйна е направила решението още по-необходимо "за запазване на свободата и сигурността на Европа", тъй като в противен случай може "да ви раздели и да задържи вашите страни по пътя ви към Европа".

Германия: Сърбия трябва да избере - ЕС или Русия

Германия: Сърбия трябва да избере - ЕС или Русия

ЕС и Германия ще подкрепят Сърбия, ако поеме по пътя към Европа, ако избере другия път, ще има произтичащи последствия

Споразумението беше постигнато само няколко седмици, след като френско-германски неофициален документ за нормализирането на отношенията между Косово и Сърбия беше изтекъл от няколко медии на Западните Балкани.

Въпреки че съществуването му е потвърдено от Белград и Прищина, възгледите за това какво съдържа той се различават. Според съобщения в медиите планът предвижда Белград да приеме, без официално да признае, независимостта на Косово, като в замяна получи финансови облаги и перспектива за членство в ЕС.

Говорейки в Берлин, министър-председателят на Албания Еди Рама похвали Шолц за ролята му в преговорите по трите споразумения.

"Не мога да не подчертая, че тези споразумения бяха три споразумения, които очаквахме с нетърпение от две или три години; те бяха блокирани", каза Рама. Говорейки за разширяването на ЕС, Рама също каза, че страните в региона най-накрая чувстват, че не са оставени сами.

Неотдавнашната обиколка на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в някои страни от Западните Балкани донесе важна финансова подкрепа извън обикновените думи на солидарност, добави Рама, споменавайки 80-те милиона евро, предназначени за енергийни инвестиции в неговата страна.

Неговите коментари идват, тъй като до голяма степен поради войната на Русия в Украйна процесът на разширяване на ЕС внезапно беше съживен след почти десетилетие на стагнация.

Миналата седмица изпълнителната власт на ЕС обяви пакет от 500 милиона евро за енергийна подкрепа за региона, тъй като покачващите се цени на енергията, предизвикани от войната в Русия и настъпването на зимата, предизвикаха шокови вълни в европейските икономики, които вече се борят с нарастващата инфлация.

"ЕС продължава да стои зад Западните Балкани - както в добри времена, така и в трудности", каза Фон дер Лайен в Берлин.

"Ние инвестираме в икономическата структура на региона, за да напреднем в прехода към чиста енергия и да излезем по-екологични, по-силни и по-устойчиви от настоящата криза", добави тя.

За Берлин напредъкът в разширяването на ЕС "има нова неотложност поради войната в Украйна и новите геополитически катаклизми", каза високопоставен служител на германското правителство.

В същото време засилването на регионалното сътрудничество е от ключово значение за противодействието на влиянието на Русия в региона, казаха европейски дипломати през последните седмици.

"Стратегията на Русия е да манипулира разривите в Западните Балкани. Бихме искали да противодействаме на това. Бихме искали да засилим сътрудничеството между тези страни. И бихме искали да ги доближим до ЕС", каза високопоставен германски дипломат.

Следващият председател на Берлинския процес ще е Албания

Следващият председател на Берлинския процес ще е Албания

Олаф Шолц предложил Берлинският процес да премине "под управлението" на страните от Западните Балкани