FT: Няма път към трайна руска победа

"Не отписвайте Русия" - това беше промърмореното предупреждение на европейски дипломат с дългогодишен опит в Москва. Това е честна гледна точка. Нахлуването на Владимир Путин в Украйна се обърка. Но Русия си остава огромна страна, с изобилие от ресурси и безмилостно, брутално правителство, пише Financial Times.

Украинските разузнавателни служби смятат, че по-нататъшното набиране за военна служба може да позволи на Русия да разположи армия от 2 милиона за подновена офанзива по-късно тази година. Президентът Володимир Зеленски наскоро предупреди, че Москва скоро може да направи нов опит да превземе Киев.

Но дори пробив на бойното поле не можеше да осигури на Русия трайна победа. Представете си, че силите на Путин бяха постигнали някакво зловещо чудо, бяха победили Украйна и бяха свалили правителството на Зеленски. И тогава какво?

Реалността е, че наранена и изолирана Русия щеше да затъне в продължаваща десетилетия партизанска война, в която Афганистан ще им се стори като пикник. Окупационните сили или колаборационисткото правителство в Киев биха били подложени на постоянни атаки. "Победата" ще заключи Русия в дългосрочна катастрофа.

Путин и неговите съюзници продължават да се утешават като гледат влажно към историята. Русия претърпя ужасни поражения от Наполеон и Хитлер, но в крайна сметка надделя. Но тези войни бяха отбранителни. Знаейки, че няма къде да отстъпят, руснаците се бият до края. Този път украинците са тези, които защитават родината си.

В предишни големи войни Русия също беше част от по-голяма европейска коалиция, от която получаваше и помощ. Но сега, както Дмитрий Тренин, прокремълски стратег, отбеляза в скорошна статия: "За първи път в руската история Русия няма съюзници на запад". Всъщност антируската коалиция се простира далеч отвъд Европа. Както Тренин мрачно добавя: "Степента на сплотеност между англоговорящите страни, Европа и азиатските съюзници около Съединените щати достигна невиждани досега нива."

В тази нова ситуация Русия остава да търси приятели в Азия и Африка. Кремъл се утешава от факта, че водещи страни от "глобалния юг" - като Китай, Индия, Южна Африка и Индонезия - не са се присъединили към усилията за международни санкции, насочени срещу Русия. Но, с изключение на Иран, тези страни не са предоставили на Русия военна подкрепа, която да съответства на западните оръжия, които се изливат в Украйна.

Да разчита на глобалния юг включва преориентиране на руската икономика, която през последните 30 години беше изградена предимно върху износа на енергия за Европа. Русия също сега е опасно зависима от Китай.

Как Путин вкара страната си в тази каша? Корените на проблема са в неуспеха му да приеме загубата на статут на велика сила, нещо, с което други европейски държави вече са се сблъскали. (Някои може да кажат, че Брекзит показва, че Великобритания все още не е стигнала дотам. Но що се отнася до актовете на самонараняване, това е нищо в сравнение с това, което Путин направи на Русия. Катастрофалният еквивалент би бил британско нахлуване в Ирландия.)

Путинизмът не работи на бойното поле

Руските генерали се борят да отговорят на нереалистичните очаквания на Путин, който играе и в ролята на "великия съдник"

Европейският ред, към който Путин се връща с носталгия, е изграден около съперничеството между великите сили. Неспособен да разбере една нова система - основана на сътрудничество между държавите в ЕС и НАТО - Путин в крайна сметка изолира Русия от целия европейски континент. Както казва Анджела Стент от Джорджтаунския университет, "Путин затвори прозореца към Европа, който беше отворен от Петър Велики" през 1700 г.

Ако Путин беше склонен да приеме, че Русия е постоянно в нивото точно под великите сили, щеше да има възможности руската държавност да играе ролята на балансираща средна сила. Вместо това Путин прекали с Украйна. Ироничното последствие е, че Русия вероятно ще излезе от тази война още по-отдалечена от определеието за велика сила.

Отчаяната ситуация в Русия доведе до известен нихилизъм сред част от елита на страната, като телевизионните говорещи глави фантазират на висок глас за ядрена война и Армагедон. Руските стратези, които излагат все повече аргументи за продължаване на битката, правят това не защото виждат реалистична перспектива за победа, а защото поражението е твърде трудно за обмисляне. В мрачната си статия Тренин, бивш полковник от руското военно разузнаване и тогавашен директор на сега затворения московски център Карнеги, твърди, че "докато съществува теоретичен път към капитулация" за Русия, този вариант е неприемлив, защото би довел до "национална катастрофа, вероятен хаос и безусловна загуба на суверенитет".

Страхът от този резултат кара Тренин да заключи, че Русия няма друг избор, освен да се бори като "страна-войн, защитаваща своя суверенитет и цялост", въпреки че това ще изисква "големи жертви" в продължение на "много години". Следването на този кървав път, твърди Тренин, ще изисква "безусловния патриотизъм на елита".

Но това е много странно определение за патриотизъм. Кой патриотичен руснак би искал да продължи да изпраща своите сънародници на смърт в брутална агресивна война, която прави страната по-бедна, по-изолирана, по-диктаторска и по-хулена по целия свят?

Истинските руски патриоти са тези - много от тях в затвора или в изгнание - които са решени да спрат Путин и неговата война. Само когато това се случи, Русия ще има шанс да възстанови своя морален, икономически и международен статус.

Обновена

Кисинджър: Русия няма капацитет да завладее Европа

Членството на Украйна в НАТО би било подходящ изход от конфликта