На 11 януари руското министерство на отбраната съобщи, че началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов вече оглавява руските сили, които се бият в Украйна. Генерал Сергей Суровикин, който беше назначен на същата длъжност само три месеца по-рано, беше понижен до заместник на Герасимов. Разместването предизвика спекулации за разочарование в Кремъл от липсата на напредък на бойното поле, пише Марк Галеоти за "Ал Джазира".

По ирония на съдбата Суровикин е признат както от руски, така и от украински бойци като един от най-компетентните командири на Москва. Той смята задържането на изолирания град Херсон за загубена кауза и успява да убеди президента Владимир Путин да му позволи да го напусне. Това е въпреки факта, че президентът иска градът да остане под руски контрол. Въпреки че изтеглянето под обстрел е трудна за провеждане операция, Суровикин я управлява спретнато и с ограничени жертви.

В друга възпламенителна точка - град Бахмут, където се водеха тежки боеве - Суровикин се съсредоточи върху консолидацията. Той установи т. нар. "Суровикинови линии" на отбрана на юг и подготви почвата за притока на мобилизирани резервисти, очакван преди офанзива тази година. Той също така ръководеше безмилостните бомбардировки на енергийната и водната инфраструктура на Украйна, колкото политическа, толкова и икономическа кампания, предназначена да деморализира населението, да принуди отклоняването на ресурси и може би да насочи повече бежанци към Европа.

Наистина изглеждаше относително компетентен. Това обаче не беше достатъчно за Путин. Предпазливият подход на Суровикин не донесе победа на бойното поле, нито пък украинците изгубиха воля за съпротива.

Последната капка, която преля путиновата чаша, изглежда беше украинската ракетна атака срещу казарма край Макеевка на Нова година, при която може да са били убити стотици руски резервисти. Това едва ли е пряка отговорност на Суровикин, по-скоро е симптом на некомпетентност от страна на руския офицерски корпус, който не може да се примири с обсега и точността на украинската артилерия.

Въпреки това Путин искаше изкупителна жертва и Суровикин беше точно това. В много отношения този епизод илюстрира степента, в която руската война се определя и изкривява от политиката.

Цялата политическа система на Путин е съзнателно конкурентна и дори канибалска. Индивидите и институциите се насърчават да се сблъскват, защото това позволява на Путин да упражнява ролята на "великия съдник". Всеки трябва да търси неговото благоволение и той може да избира кого да награди и кого да накаже, за да запази властта си.

Това, което може да работи в политиката обаче, се оказва много по-нефункционално, когато се пренесе на бойното поле. Суровикин получи титлата командир на обединените сили, но Путин никога не му даде необходимата политическа подкрепа, която да му позволи да управлява всички различни елементи под негово командване като една обединена сила. По-специално, той не е имал контрол върху личните войски на чеченския лидер Рамзан Кадиров и най-вече върху наемната армия "Вагнер", под ръководството на бизнесмена Евгений Пригожин.

Това подкопава всякакви шансове Суровикин да може да постигне печалби на бойното поле. За това той трябваше да плати цената, защото вторият аспект на путинизма, който се оказа толкова проблематичен, е акцентът върху "героичния лидер", способен моментално да превърне проблема в триумф. Окуражен от обкръжението си от приближени и сподвижници, Путин изглежда е убедил и самия себе си, че е толкова моментално трансформиращ се лидер. Това е дълбоко съмнително, тъй като всичко, което върви правилно, се представя като негово постижение, но каквото и да се обърка, се хвърля като обвинения за провали върху неговите подчинени.

На колкото повече стрес е подложен Путин, толкова по-нереалистични са очакванията му. Миналата седмица, например, лоялният министър на индустрията Денис Мантуров беше публично порицан за забавяне на вътрешното производство на самолети. Докато Мантуров се опитваше да обясни огромните практически предизвикателства, особено сега, когато Русия е санкционирана и й отказват западни технологии и инвестиции и не може да купува някои части от Украйна, Путин го прекъсна: "Не разбирате ли обстоятелствата, в които живеем? Трябва да стане след месец, не по-късно."

По същия начин Путин - който няма значим военен опит и има слабо усещане за сложността на съвременната война - изглежда е имал нереалистични очаквания от Суровикин. Отговорът му, както обикновено, не е да признае мащаба на предизвикателството, а да обвини човека на място. Докато Суровикин остава на мястото си, сега той е само един от тримата полеви командири под техния нов съвместен командир: генерал Герасимов.

Въпреки че официалната линия е, че това не е понижаване на Суровикин, а просто признание, че нарастващият мащаб на ролята изисква по-старши командир, иронията е, че това всъщност е понижаване не само за него, но и за Герасимов. Много необичайно е началник на Генералния щаб да влезе в полеви функции и това също го поставя в незавидна позиция.

Отдавна е ясно, че руснаците планират да започнат нови офанзиви в началото на тази година, използвайки 150 000 мобилизирани резервисти, които са се подготвяли зад линиите. Това е значителна сила, но като се има предвид, че украинците също се прегрупират, въоръжени с нови доставки от западни оръжия, шансовете руснаците да успеят да постигнат трайни и значителни печалби са ниски.

Вероятно кариерата на Герасимов сега зависи от това да не разочарова големите надежди на Путин, така че изкушението му може да е да ескалира. Въпреки че периодично има опасения, че Русия може да използва тактически ядрени оръжия, това все още е изключително малко вероятно. По-достоверно е, че Москва ще се опита да окаже натиск върху президента на Беларус Александър Лукашенко да се присъедини към войната или че руските сили ще бъдат допълнително разширени чрез нова вълна от мобилизации или чрез наборници.

Това обаче са по същество политически решения над нивото на заплащане на Герасимов. Лукашенко явно не желае да участва пряко. Що се отнася до нова мобилизация или изпращане на наборници - които до момента масово не са воювали, тези мерки биха били изключително непопулярни у дома. Въпреки че Путин наблюдава пълзящата милитаризация на руското общество и икономика, той също така ясно осъзнава потенциалните рискове за режим, чиято легитимност е в упадък. Наистина, част от причината за понижаването на Суровикин беше да се опита да го използва като изкупителна жертва за неотдавнашни обрати.

По същия начин, въпреки че назначаването на Герасимов също беше обявено като начин за подобряване на координацията, освен ако Путин не е склонен да се наложи над Кадиров или Пригожин, нищо няма да се промени в тази област. Пригожин вече изрази ясно презрението си към Герасимов, без никаква реакция от страна на Кремъл.

По този начин Герасимов е най-новият и високопоставен офицер, получил задача, която не може да изпълни, освен ако Путин не е готов да поеме политически риск и да му осигури необходимата подкрепа. Докато застаряващият руски лидер не желае да подкрепя своите генерали, трудно е да се види как Герасимов може да успее. И все пак той е старшият офицер в руската армия - и Суровикин е най-вероятният му наследник. Ако и когато той също се провали, ще бъде още по-трудно за хората да не прехвърлят крайната отговорност на главнокомандващия Владимир Путин.

ISW: Пригожин не иска да стои в сянката на Путин

ISW: Пригожин не иска да стои в сянката на Путин

Продължават споровете за военни заслуги в Украйна