Чрез войната си срещу Украйна и геополитическия ревизионизъм в Черно море, Русия се стреми да установи безспорна хегемония и да проектира влияние извън своите съседи и в Западните Балкани, Южен Кавказ, Източното Средиземноморие и Близкия изток. Това би позволило на Русия да предизвика европейската сигурност от различни позиции, пише Chatham House, the Royal Institute of International Affairs.

Геополитическата конкуренция в Черно море предефинира регионалния ред, променя неговата геополитическа идентичност и оформя отношенията между държавите в по-широкия регион. Тя също така обезкърви някога популярната идея за регионален ред, базиран на регионална собственост и разкри как сигурността на различните региони е взаимосвързана. Черно море и Източното Средиземноморие все повече се сливат в едно геополитическо пространство, където се разиграват регионални и съперничества между големите сили. Турция е разположена между двата региона и се очертава като ключов играч и потенциален бенефициент на променящата се геополитика.

Разделен регионален (без)порядък

Черно море е от съществено значение за самовъзприемането на Русия като велика сила. Нейната регионална политика е да създава и използва уязвимости чрез оспорване на териториалната цялост на крайбрежните държави, въоръжени енергийни и търговски зависимости, прекъсване на свързаността и увеличаване на военното присъствие. В резултат на това Русия контролира две трети от бреговата линия на Грузия след войната през 2008 г. и окупацията на Абхазия. Тя анексира Крим и четири украински региона и се опитва да установи контрол над цялото украинско крайбрежие. Русия също подкрепи проруски режим в отцепническия регион на Молдова Приднестровието, за да окаже натиск върху правителството на Молдова.

Но опитите на Русия да доминира в Черно море неволно насърчиха постепенната интеграция на региона в западната екосистема за политика и сигурност. Двата паралелни процеса доведоха до задълбочаване на разцеплението в регионалния ред.

В отговор на действията на Русия страните от региона се стремят към интеграция в ЕС и НАТО. Три от петте крайбрежни държави вече са членки на НАТО (Турция - от 1952 г. - България и Румъния), а две (Грузия и Украйна) са кандидати. По същия начин две (България и Румъния) са членки на ЕС, а останалите три са страни кандидатки.

Румъния и България също се стремят да засилят присъствието на САЩ и НАТО на своите територии. Междувременно Турция - въпреки че отказва да допусне военни кораби на НАТО в Черно море - задълбочава сътрудничеството си със своите черноморски съюзници в НАТО България и Румъния, като наскоро създаде тристранна работна група за противоминни мерки. Това има за цел да направи региона по-безопасен за корабоплаване и да позволи на Украйна да изнася зърното си директно на международния пазар, избягвайки руската блокада. Структурираното сътрудничество на черноморските съюзници в НАТО също изпраща важен сигнал към Русия.

Украйна заема централно място във визията на Турция за регионален ред в противовес на Русия. Въпреки че Анкара има близки отношения с Москва, отношенията й с Киев са стратегически. Тяхното сътрудничество в отбранителната промишленост се е увеличило. Турция и Украйна са в много отношения естествени съюзници, тъй като и двете отхвърлят руското господство в Черно море.

Към нова стратегия за ограничаване

В своята конфронтация със Запада Русия трябва да си върне предимството в Черно море чрез военна победа в Украйна. Нейната непосредствена цел е да отреже Украйна от брега на Черно море, да осигури сухопътната връзка с Крим и да установи контрол над Одеса. Това би позволило на Русия да доминира в морските търговски и енергийни пътища, да подкопае независимостта и държавността на Украйна и да намали нейната стойност за Запада. Русия се чувства притисната в Балтийско море, след като Финландия и Швеция се присъединиха към НАТО и вероятно ще удвои усилията си в Черно море, за да компенсира загубите в Балтийско море.

За да ограничи способността на Русия да постигне целите си, Западът трябва да укрепи военния капацитет на Украйна за отблъскване на руската агресия. Украйна проведе изключително ефективна асиметрична кампания срещу руския флот, елиминирайки приблизително една трета от руския черноморски флот. По-големите възможности биха позволили на Украйна да намали допълнително руското военноморско присъствие и да осигури своите пристанища за основен износ. В дългосрочен план Украйна може да се превърне в значителен регионален играч и незаменим стълб в сдържането на руския експанзионизъм.

Успоредно със стратегията за Украйна, НАТО и ЕС трябва да разработят съвместен подход към региона, като се съсредоточат върху повишаване на устойчивостта на обществото, изграждане на военен капацитет и задълбочаване на сътрудничеството в областта на сигурността между крайбрежните съюзници и партньори от НАТО. Турция е ключова в това отношение. Русия не успя да подсили своя черноморски флот поради стриктното придържане на Турция към Конвенцията от Монтрьо. По искане на Украйна на 28 февруари 2022 г. Турция затвори своите проливи Босфора и Дарданелите за военни кораби, с изключение на тези, които се връщат в базата си в Черно море. Това беше положителна стъпка, която потенциално наруши морските логистични линии на Москва към Сирия и по-широкото Средиземноморие.

Докато Русия първоначално приветства позицията на Турция, тъй като това също ограничава и маневреността на НАТО в Черно море, нейните тежки военноморски загуби срещу Украйна могат да променят това. Анкара трябва да устои на потенциалния натиск от страна на Москва да облекчи прилагането на правилото от Монтрьо.

Регионални взаимовръзки

За Русия Черно море е трамплин към други региони, не на последно място към Западните Балкани и Източното Средиземноморие. За да се противопоставят на руския ревизионизъм, ЕС и НАТО трябва да поддържат перспективата за присъединяване свежа и надеждна за страните, които не са членки в тези региони. Те трябва също така да действат спрямо нарастващите взаимовръзки между Черно море и Източното Средиземноморие, което се очертава като единно пространство със значително припокриване в динамиката на сигурността.

Русия увеличи значително своя отпечатък в сигурността на Средиземно море, не на последно място чрез своята Средиземноморска ескадра, която беше създадена през 2013 г. Тя беше ключов играч в сирийския и либийския конфликт и поддържа близки отношения с Египет и Алжир. Осигурявайки значителна опора и влияние на Русия в Източното Средиземноморие, Путин реализира дългогодишна мечта за имперска Русия и Съветския съюз.

Черно море и Източното Средиземноморие илюстрират как европейската сигурност и сигурността на съседите са преплетени. И на двете арени сигурността на страните членки на ЕС и страните кандидатки е застрашена.

Като член на НАТО, който обхваща двата региона, Турция също е ключова тук. Като незабавна стъпка ЕС и Турция трябва да започнат структуриран диалог относно външната политика и политиката на сигурност, който да се съсредоточи върху споделеното им съседство, за да съгласуват още повече геополитическите си цели и стратегии. В краткосрочен до средносрочен план този диалог трябва да включва други страни кандидатки като Украйна и Грузия.

С изчерпващото се военноморско присъствие, руската мощ и влияние в Черно море намаляват. И все пак руският геополитически ревизионизъм е в зенита си. Най-уместният въпрос за НАТО е как да овладее ревизионистка Русия. Новата стратегия за ограничаване трябва да приеме холистичен поглед върху сигурността в Черно море, който отчита как тя е взаимосвързана със сигурността на съседните региони. Това означава, че Западът трябва да преосмисли своето място и роля в по-широките източни и южни съседи на Европа.