Германия и визията на Шолц за нов ЕС

ЕС трябва значително да се разшири, но първо трябва да претърпи фундаментални реформи, за да гарантира, че един разширен блок все още може да функционира, каза германският канцлер Олаф Шолц в понеделник, пишат "Политико" и "Евронюз".

По време на едночасова реч в Карловия университет в Прага Шолц очерта визията си за ЕС на бъдещето - такъв, който е приел до девет нови членки от източния си край, разширил е безвизовата си зона за пътуване и е преработил основно начина, по който прави основни решения за всичко - от външната политика до данъчното облагане.

Представянето на Шолц, което включва предимно идеи, които той е популяризирал преди, идва в ключов момент за ЕС. Войната на Русия в Украйна току-що премина шестмесечната граница и се задава енергийна и инфлационна криза, което кара мнозина да се тревожат за пукнатините в ЕС.

По-конкретно, Шолц подкрепи членството в ЕС на страните от Западните Балкани, както и на разкъсаната от война Украйна, съседна Молдова и Грузия. Той също така твърди, че членовете на ЕС Хърватия, Румъния и България са изпълнили критериите за приемане в европейското Шенгенско пространство, което позволява лесно, безвизово пътуване между страните.

"Но Съюз с 30 или дори 36 държави-членки ще изглежда различно от нашия сегашен съюз - центърът на Европа се премества на изток", призна канцлерът. "Украйна не е Люксембург".

Подобно разширяване потенциално би добавило десетки милиони хора — и изпълнена с това политическа динамика — към вече византийския и основан на консенсус процес на вземане на решения в ЕС.

Това означава, каза Шолц, че дискусията за реформа "не може да бъде пренебрегната". Като за начало, настоя той, ЕС трябва да се откаже от изискването си за единодушие при вземането на много ключови решения, не само относно външната политика и данъците, но и относно това как страни като Унгария и Полша се държат отговорни за потенциално отстъпление от демокрацията.

Шолц твърди, че Европейският парламент също не трябва да надхвърля сегашния си размер от 751 членове - брой, установен в договорите на ЕС. Той отхвърли идеята за "раздуване" на размера, като просто добави евродепутати, ако се присъедини нова страна.

По същия начин ЕС трябва да внимава как изпълнителната власт на блока, Европейската комисия, ще реагира на разширяването. Понастоящем Комисията има 27 комисари — равен на броя на държавите от ЕС — като всеки от тях наблюдава един политически портфейл. Шолц каза, че би било "кафкианско" да продължаваме да добавяме нови политически портфейли всеки път, когато се присъедини нова страна. Вместо това, твърди той, ЕС може да премине към двама комисари, които да наблюдават една област - селското стопанство или рибарството, например.

Отделно Шолц подкрепи и идеята на френския президент Еманюел Макрон за формиране на "Европейска политическа общност", която да съществува отделно от ЕС и да бъде отворена както за кандидатите за членство в ЕС, така и за Обединеното кралство след Брекзит.

Канцлерът твърди, че форумът може да улесни "редовния обмен на политическо ниво... където ние като лидери на ЕС и нашите европейски партньори можем да обсъждаме веднъж или два пъти годишно основните въпроси, които засягат нашия континент като цяло".

Германия иска България в Шенген

Според Шолц България, Румъния и Хърватия отговарят на изискванията за членство

Откакто Русия нахлу в Украйна през февруари, правителството на Шолц е изправено пред многократни критики, че се бави с предоставянето на помощ на Украйна - въпреки че страната взе историческо решение да изпрати на Киев оръжие. Войната също постави в светлината на прожекторите дългогодишната зависимост на Германия от руския газ, което доведе до скок на цените на енергията в страната.

По време на речта си Шолц засегна тези въпроси.

Относно помощта за Украйна канцлерът каза, че може "да си представи например Германия да поеме специална отговорност за изграждането на украинска артилерия и противовъздушна отбрана", добавяйки, че Германия току-що е подписала друга доставка на оръжия за Украйна на стойност 600 милиона евро.

И той повтори, че диверсификацията от изкопаемите горива предлага на Европа шанс да стане световен лидер в технологиите, необходими за постигане на климатична неутралност.

Той призова за "истински вътрешен енергиен пазар, който снабдява Европа с хидроенергия от север, вятър от бреговете и слънчева енергия от юг". И Шолц очерта визия за "европейска водородна мрежа, свързваща производители и потребители".

ЕС трябва също така да актуализира своите имиграционни закони, каза германският лидер, като направи опит за разширяване на легалната имиграция на фона на недостиг на квалифицирани работници.

"Имаме нужда от имиграция - в момента се сблъскваме с липсата на квалифицирани работници на нашите летища, в нашите болници и в много компании във всички кътчета", каза той.

Имиграцията обаче отдавна измъчва страните от ЕС, като блокът рядко успява да постигне консенсус по която и да е част от темата.

Друг въпрос, който по подобен начин смути ЕС, е как да се контролират членовете, които отстъпват от демократичните норми, включително независима съдебна система, фискална прозрачност, свободна преса и права на LGBTQ+.

Към края на речта си Шолц каза, че се притеснява, че "в средата на Европа се говори за нелиберална демокрация, сякаш това не е оксиморон", слабо завоалирано позоваване на предполагаемите пропуски в върховенството на закона в Унгария и Полша.

Шолц каза, че мнозинството иска ЕС да отстоява демократичните ценности, но че правилата на блока му пречат да го направи. Той цитира член 7 на клаузата на ЕС, процедура, предназначена потенциално да лиши правата на глас в ЕС от своенравни страни, но която е в застой с Унгария и Полша.

"Сред възможностите е процедурата за върховенство на закона по член 7 - тук също трябва да се отдалечим от възможностите за блокада", каза канцлерът, добавяйки, че финансовият натиск може да бъде друг инструмент.

"За мен има смисъл да обвържа плащанията последователно със спазването на стандартите за върховенство на закона", каза той.

В речта си Шолц говори надълго и нашироко за тектоничните промени, предизвикани от решението на Русия да нахлуе в Украйна и многобройните, неотложни предизвикателства пред ЕС в резултат на това.

"В момента отново се питаме къде ще минава разделителната линия между тази свободна Европа и неоимпериалистическата автокрация в бъдеще".

Канцлерът изтъкна аргументите за по-голям европейски суверенитет и автономия "във всички области", като енергетиката, редките минерали, полупроводниците, мобилността на данните, космическия сектор и широколентовия интернет, както и зелените технологии, необходими за постигане на климатична неутралност до 2050 г.

"Икономическата независимост не означава самодостатъчност. Това не може да бъде целта на Европа, която винаги се е възползвала и продължава да се възползва от отворените пазари и търговията", каза той. "Но имаме нужда от план за игра - нещо като стратегия Made in Europe 2030."

Шолц също така настоява за "координиран растеж" на отбранителните способности на Европа, като страните членки работят по-тясно по отношение на производството, доставките, оръжейните проекти и военните мисии.

Той подкрепи план за създаване на сили на ЕС за бързо реагиране до 2025 г., което ще позволи на блока да реагира по-бързо на международни кризи и конфликти.

Откакто избухна войната в Украйна, Шолц разкри амбициозни планове за трансформиране на военната политика на Германия, като инжектира допълнителни 100 милиарда евро в националната армия с недостатъчно ресурси.

Срещу напредъка на автократите по света, каза Шолц, ЕС трябва да сплоти редиците и да намери решения на двата си най-разногласни въпроса: миграцията и фискалната политика.

По отношение на фискалната политика канцлерът описа пандемията от COVID-19 като повратна точка, когато "идеологията отстъпи място на прагматизма" със създаването на общоевропейския фонд за възстановяване от 750 милиарда евро.

Държавите членки в момента обсъждат реформата на фискалните правила на ЕС, които бяха спрени, за да издържат на последствията от пандемията. Правилата имат за цел да гарантират, че всички страни поддържат дефицита си под 3% и дълга си под 60% от БВП, граници, които много сега надхвърлят с много значителна разлика.

Дискусиите се съсредоточават върху скоростта на намаляване на дълга и възможните изключения от изчислението. "Искаме да говорим за това открито с всички наши европейски партньори - без предразсъдъци, без лекции, без игри на обвиняване", каза Шолц.

Относно върховенството на закона и възхода на така наречената "нелиберална демокрация", Шолц каза, че ЕС не може да "стои настрана", когато неговите основни демократични принципи са застрашени.

В края на речта си канцлерът повтори призивите си за задълбочени и амбициозни реформи за справяне с последиците от руската инвазия в Украйна.

"Кога, ако не сега - докато Русия се опитва да измести границата между свобода и автокрация - ще положим крайъгълните камъни на разширен съюз на свобода, сигурност и демокрация?" Шолц каза на публиката.

"Европа е нашето бъдеще. И това бъдеще е в нашите ръце."

Шолц предлага единна система за противовъздушна отбрана в ЕС

Германският канцлер иска и разширено мажоритарно гласуване за ускоряване на решенията на Съюза