Германският канцлер Олаф Шолц обеща в петък бързи действия за разрешаване на бюджетна криза, след като съдебно решение направи голяма дупка в почти завършения план за следващата година и заплаши да попречи на разходите и усилията за борба с изменението на климата и смекчаване на въздействието на високите цени на енергията причинени от нахлуването на Русия в Украйна, пише АП.

"Някои се питат дали финансовата подкрепа от федералното правителство, което ограничава високите цени на енергията, може да продължи да тече или трябва да бъде върната", каза той във видео, публикувано в X, известен преди като Twitter.

Шолц обаче каза, че правителството има "твърдото намерението да модернизираме страната си, така че в бъдеще да имаме силна индустрия, добри работни места и добро заплащане, когато икономиката ни е климатично неутрална".

Уверенията на Шолц идват, когато бюджетната криза заплашва да изостри проблемите в най-зле представящата се голяма развита икономика в света. Цифрите, публикувани в петък, разкриха тези проблеми.

Най-голямата икономика в Европа се сви с 0,1% през тримесечието от юли до септември, тъй като инфлацията подкопа желанието на хората да харчат, съобщи германската статистическа служба.

Германия е единствената голяма икономика, която се очаква да се свие тази година, според Международния валутен фонд, който предвижда спад от 0,5%.

Междувременно наблюдаваното отблизо проучване на бизнес оптимизма на института Ifo показа малък ръст до 87,3 за ноември от 86,9 през октомври, но остана доста под нивото си от юли, което означава, че бизнес доверието все още е надолу.

Бюджетната криза в страната повишава възможността за съкращения на разходите през следващата година, което според икономистите ще влоши предизвикателствата, пред които е изправена стагниращата германска икономика. Тя се бори да се адаптира към дългосрочни предизвикателства като недостиг на квалифицирани работници и загуба на евтин природен газ от Русия след нахлуването в Украйна.

Миналата седмица съд постанови, че предишните разходи са нарушили конституционните ограничения за дефицити, принуждавайки правителството на Шолц да отложи окончателното гласуване на плана за разходи за следващата година и да потърси начини да запълни бюджетна дупка от 60 милиарда евро през тази и следващата година.

Конституционният съд на страната постанови, че правителството не може да пренасочи неизползваното финансиране, предназначено да облекчи въздействието на COVID-19, в проекти за борба с изменението на климата и да предложи облекчение на потребителите и бизнеса, засегнати от високи енергийни разходи.

Съдът каза, че този ход нарушава правилата в конституцията, които ограничават новите заеми до 0,35% от годишното икономическо производство. Правителството може да отиде отвъд това, ако има извънредна ситуация, като пандемията.

Решението завърза спорната трипартийна коалиция на Шолц на възел, докато кабинетът се опитва да се съобрази, повишавайки несигурността относно това, кои правителствени програми ще бъдат съкратени.

Шолц каза, че съдебното решение, въпреки че забранява разходите в този случай, потвърждава, че изключения от правилата за дълга са разрешени при спешни случаи. Той каза, че правителството ще продължи да преследва целите си за преход на икономиката от изкопаеми горива и защита на потребителите от по-високи цени на енергията.

Анализаторите казват, че около 15 милиарда евро вече са били похарчени в тазгодишния бюджет, част от тях за облекчения за сметки за комунални услуги.

Министърът на финансите Кристиан Линднер предложи отново да се обяви извънредно положение тази година, за да се приведат в съответствие разходите. Но по-големият проблем са между 35 и 40 милиарда евро, които правителството вече не може да вземе на заем и да похарчи през следващата година.

Това може да означава съкращения във фонда за климата и трансформацията, който подкрепя проекти, които намаляват емисиите от изкопаеми горива. Те включват саниране на сгради, за да бъдат по-енергийно ефективни; субсидии за възобновяема електроенергия, електрически автомобили и железопътна инфраструктура; и усилия за въвеждане на водород без емисии като източник на енергия.

Той също така включва подкрепа за енергоемки компании, засегнати от високите цени на енергията и за производството на компютърни чипове.

"Изглежда не се вижда силен двигател на растежа", каза Карстен Бжески, главен икономист за еврозоната в банка ING.

Той нарече подема в проучването на Ifo сред бизнес мениджърите като "достигане на дъното", а не отскок.

"Ето защо очакваме сегашното състояние на стагнация и плитка рецесия да продължи", каза Бжески. "Всъщност рискът 2024 г. да бъде още една година на рецесия очевидно се е увеличил."

Крайната десница в Германия зове за оставка на правителството

Крайната десница в Германия зове за оставка на правителството

Опит да се предизвикат предсрочни избори