Когато украинският президент Володимир Зеленски кацна в Брюксел за дългоочаквано лично обръщение към институциите на Европейския съюз, той дойде с три основни искания: бързо присъединяване към ЕС, западни бойни самолети и нов кръг от тежки санкции на Русия, пише Euronews.

По първите две искания отговорът на лидерите на ЕС беше доста плах, ако не и направо уклончив. По третата точка, санкциите, изходът беше някак по-обещаващ.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща да удари Кремъл с десети кръг санкции. Предложението, каза тя, ще бъде насочено към износ на стойност 10 милиарда евро, пропагандисти в черен списък и "допълнителен глад за военната машина на Русия".

И все пак това не е точно това, което Зеленски искаше да чуе.

"Благодаря ви за санкционните пакети, които вече влязоха в сила. Но дали те достатъчно ограничиха агресивния потенциал на Русия? Това е път, който трябва да бъде завършен", каза украинецът пред 27-те държавни и правителствени ръководители.

"Помислете за това: Русия създаде заплахата от радиационна катастрофа в Европа! А руската ядрена индустрия все още е свободна от глобални санкции. Това нормално ли е? Не мисля така."

През последните седмици украински официални лица активизираха усилията си да убедят западните съюзници да предприемат решителни действия срещу руския ядрен сектор и по-специално срещу Росатом, мощният държавен монополист, който контролира гражданската ядрена енергия и арсенала от ядрени оръжия на страната.

Основана през 2007 г., Росатом е един от водещите световни доставчици на обогатен уран и ядрени реактори, с 34 строителни проекта в страни като Индия, Китай и Турция. Стабилният му икономически възход е пряко свързан с все по-настоятелното геополитическо поведение на Владимир Путин.

Компанията е настоящият оператор на окупираната атомна централа Запорожие, в източна Украйна, която беше сцена на ожесточени битки и международна намеса за предотвратяване на фатална катастрофа.

Завземането на АЕЦ от Русия подхрани призивите мениджърите на Росатом да бъдат добавени към дългия черен списък на ЕС, но досега не е включен нито един високопоставен човек, свързан с корпорацията.

Отсъствието се дължи на липсата на политически консенсус и недостатъчните връзки между Росатом и системните опити за подкопаване на териториалната цялост и независимост на Украйна, каза говорител на Европейската комисия.

"Има само един фактор, когато става въпрос за постигане на съгласие относно санкциите на ЕС: единодушието", каза говорителят пред Euronews, имайки предвид изискването, необходимо за одобряване на наказания, което доста често води до продължителни дискусии и разводнени резултати.

"Ние предлагаме неща, които имат шанс да бъдат приети. Ако дадено предложение е неуспешно от самото начало, тогава не се върви напред. Не е политически разумно."

Въпреки че широко рекламираното посещение на Зеленски го върна на масата, идеята за санкциониране на руския ядрен сектор далеч не е нова.

През септември, когато Брюксел подготвяше седмия кръг от санкции, група от пет държави - Полша, Естония, Латвия, Литва и Ирландия - открито пренебрегнаха възможността в съвместно писмо, предлагайки "забрана за сътрудничество с Русия в областта на ядрената енергия ."

Тогава предложението не стигна до никъде и едва ли ще набере сила сега. Всъщност транспортирането на ядрено гориво остава изрично изключено от широкомащабното решение на ЕС да затвори всички свои пристанища за цялото търговско бягство на Русия.

"Ако това няма да бъде в 10-ия (пакет), това трябва да бъде в предстоящите. Определено ще прокараме това сега и по-късно", каза дипломат от петчленната фракция пред Euronews, говорейки при условие за анонимност поради чувствителността на проблема.

Идеята "има повече сцепление, отколкото преди шест месеца. Но никъде не е достатъчно."

Мария Шагина, старши сътрудник в Международния институт за стратегически изследвания (IISS), чиято работа се фокусира върху икономическите санкции, смята, че насочването към ядрената индустрия на Русия би било една от "най-силните мерки", които блокът може да предприеме в този момент, като икономически възможности и политически въображението започва да се изчерпва след девет сложни дузпи.

"Санкционирането на Росатом няма да има огромно икономическо въздействие върху руската икономика: приходите възлизат на около 1 милиард долара годишно (в целия ЕС)", каза Шагина пред Euronews. "Въпреки това става дума за затягане на винтовете на режима на Путин.

Шагина оспори предположението, че Росатом, държавна компания, е напълно откъсната от войната в Украйна. Изправен пред международната изолация, Кремъл удвои бизнеса си с износ на енергия, за да подкрепи закъсалата си икономика и да финансира скъпата инвазия.

"Росатом се позиционира като гражданска ядрена компания, но разликата между военни и граждански цели е замъглена", каза Шагина. "Росатом също е готова да стимулира развитието и производството на чипове в страната, което само ще увеличи натиска да се насочи към нея."

Въпреки че зависимостта на блока от руския петрол и газ е широко документирана, връзката му с руския ядрен сектор остава под радара, като се появява отново само спорадично.

Една от причините е очевидна: стойността на вноса на руски нефт и газ.

През 2021 г., преди началото на войната, ЕС плати сумата от 71 милиарда евро за руски суров петрол и рафинирани петролни продукти - и малко над 333 милиона евро за руския уран-235, обогатен сорт, който се използва като гориво за захранване на атомни централи , сочат данни на Евростат.

Същата година Русия беше третият по големина доставчик на уран за блока с 19,7% пазарен дял след Нигер (24,3%) и Казахстан (23%), бивша съветска република, която поддържа тесни връзки с Кремъл.

"Няма ресурсна зависимост от руския природен уран", каза Майкъл Шнайдер, координатор на доклада за състоянието на световната ядрена индустрия, пред Euronews.

Вместо това, отбеляза Шнайдер, разчита се някъде другаде.

Към днешна дата пет държави-членки на ЕС експлоатират 19 руски ядрени реактора: шест в Чехия, пет в Словакия, четири в Унгария, два във Финландия и два в България.

От тях 15 принадлежат на модела ВВЕР-440, а останалите четири са дизайн ВВЕР-1000. Украйна също експлоатира няколко реактора, включително в Запорожие и от двата типа.

Тъй като серията ВВЕР е проектирана и разработена от OKБ Гидропрес, дъщерно дружество, контролирано от Росатом, държавната компания е единственият "производител в света", който може да обслужва горивните касети в тези АЕЦ, обясни Шнайдер.

Горивните касети, известни също като горивни снопове, се отнасят до структурираната група от дълги пръти, които съдържат уранови пелети и се поставят вътре в сърцевината на всеки ядрен реактор. Поддържането на тези възли е задължително изискване за поддържане на безопасността и функционалността на ядрените централи.

Въпреки че две западни компании, Westinghouse (САЩ) и Framatome (Франция), се опитаха да заменят Русия като доставчик на горивни касети за ВВЕР, работата им се съсредоточи главно върху типа ВВЕР-1000 и не напредна достатъчно бързо, за да смекчи утвърдената зависимост.

"Горивото ВВЕР остава силно зависима зона вероятно за години напред", каза Шнайдер. "Бъдещето остава особено несигурно за операторите на ВВЕР-440.

Подобна загриженост беше повдигната в миналогодишния годишен доклад на Агенцията за доставки на Евратом (ESA), която призова страните да диверсифицират доставчиците, за да предотвратят "уязвимости в доставките".

"Беше постигнат слаб напредък в диверсификацията на доставките на гориво ВВЕР-440", се заключава в доклада.

Westinghouse и Framatome не отговориха веднага на запитване на Euronews за коментар.

Голяма тежест върху дебата е фактът, че в петте държави, в които все още работят руски реактори, ядрената енергия представлява значителен дял от производството на електроенергия, вариращ от 32,8% във Финландия до 52,3% в Словакия, според Отчет за състоянието на Световната ядрена индустрия.

Дори ако Финландия направи забележителен опит да критикува Русия за нейната инвазия, като анулира договор с Росатом, който трябваше да построи ядрена централа на полуостров Ханхикиви, общата тенденция, която свързва тази група от страни от ЕС с Москва, изглежда ще продължи да съществува.

Реакторът Mochovce-3 в Словакия, част от серията ВВЕР, влезе в експлоатация по-рано този месец, като допълнително задълбочи връзките на страната с ядрената енергетика. Миналата година Унгария издаде разрешителни за строеж, за да разшири своята атомна електроцентрала Paks с два реактора от най-новия тип ВВЕР-1200, ход, който ще доведе общия брой руски реактори в страната до шест.

Не е изненадващо, че Будапеща предупреди, че няма да се поколебае да използва правото си на вето, за да провали всеки опит на ЕС да се насочи към руския ядрен сектор.

"Няма да позволим планът за включване на ядрената енергия в санкциите да бъде приложен", каза унгарският премиер Виктор Орбан неотдавна през януари. "Това е изключено".

Категоричната опозиция не остана незабелязана в Брюксел.

"Един от принципите, които се следват от февруари 2022 г. по отношение на санкциите, е, че те наказват Русия повече от нас", каза висш дипломат от западна държава.

"И (Европейската) комисия досега винаги е смятала, че по отношение на ядрените въпроси би било обратното."