Кой (не) общува с бесарабските българи, как се стигна до международен скандал?

Във връзка с декларацията на българския парламент срещу административната реформа в Украйна, която беше мотивирана с положението на бесарабските българи в Одеска област, сайтът Главком интервюира ръководителя на най-голямата организация на българите в Украйна - Валери Твердовски. Той е председател на Българскота национално събрание на Украйна.

Интервюто е придружено от подробна ретроспекция на събитията - изданието напомня, че представители на етническите българи изразиха несъгласие с декларацията, а официален Киев я определи като намеса във вътрешните работи на Украйна, напомняйки, че правата на малцинствата са един от основните приоритети на властите.

Още на 21 май представители на териториалните общности в Болградска област, където е съсредоточена голяма част от българското малцинство, дадоха брифинг в Киев. По думите им, обръщението на българските депутати е неразбираемо, манипулативно и провокативно. Същевременно украинските българи изразяват и недоволство, че все още правителството не е одобрило дългосрочния план на обединените териториални общности в Одеска област.

Планът беше оттеглен от разглеждане, посочва основателят на организацията Център за развитие на Бесарабия - Виктор Куртев. Той допълва, че предложеният документ е бил съгласуван на всички нива и внесен за разглеждане от украинското правителство от Одеската областна държавна администрация. Планът предвижда създаването на пет общини в област Болград около селата Криничне, Василивка, Кубей, Городне и град Болград. Куртев изразява недоумение от декларацията на българския парламент, тъй като и петте общности са български, както и селищата. Всички населени места са българоезични, с изключение на град Болград, където преобладава руският език.

На това обединяване на общностите се опитват да попречат политиците, включително депутати от Одеска област, коментират представители на регионалните общности.

"Когато се провеждаха събрания по селата, дойдоха някои политици и казаха, че в никакъв случай не може да се обединяват, защото законът ще се промени, че всичко се прави погрешно", обяснява началникът на финансовия отдел на областната държавна администрация в Болград Валери Абиджаев.

Изданието проследява възникването на конфликта: "Решението на българския парламент бе инициирано от българските депутати Даниела Даритков-Проданова (от ГЕРБ), Полина Цанкова-Христова от популистката проруска партия "Воля", Искрен Веселинов и Валери Симеонов от дясната, националистическа коалиция "Обединени патриоти". Главком напомня, че един от подбудителите на напрежението - украинският политик Антон Киссе, през 2018 г. награди Валери Симеонов с титлата "Човек на годината" от името на българите в Украйна. Главком пише, че Валери Симеонов е влиятелен български политик, има дългогодишни връзки с народния представител във Върховната рада на Украйна Антон Кисе. Още през 2016 г., когато децентрализацията в Украйна едва набира скорост, той завежда дело срещу украинското правителство с искане за промени в Методиката за формиране на местните общности. "Трябва да се вземат предвид историческите, географските, етническите, културните особености, които засягат социално-икономическото развитие на обединената териториална общност. Въпреки това, етническата особеност не се взема предвид в методологията." - мотивира се Кисе.

Одеското издание "Думская" нарича именно Кисе вдъхновител на обвиненията от страна на София срещу Украйна. Посочва се, че неговият интерес е да предотврати формирането на общности, върху които той няма да има влияние.

"Очевидно някои хора от Украйна умишлено са информирали погрешно парламента на съседната държава, който взе не съвсем обмислено решение. Решение, което не съответства на реалната ситуация в общностите на Болградската област", подчертава Вячеслав Негода, заместник-министър по въпросите на общностите и териториалното развитие, без да посочва конкретни имена.

Интервю на Михайло Глуховский с Валери Твердовски:

Доколко декларацията на българския парламент отразява позицията на украинските българи?

Ние сме наясно с тази тема и мога да кажа директно, наистина обмисляме този проблем, той ни обърква. Благодарни сме, че България подкрепя българите в Украйна, грижи се за нас, иска тук да сме добре, да няма никакво потисничество. Но ние не споделяме позицията на някои депутати, които искат да си направят политически пиар и да спечелят своите дивиденти от това, опитвайки се да контролират някои области на Украйна. Така че ние подкрепяме казаното от Министерството на външните работи на Украйна. Създаването на обединени териториални общности ще помогне на районите наистина да се развиват и ще има някакъв контрол, а не хаос, както е сега. Може би нашият избирателен район би могъл да остане в рамките на съществуващите граници ...

Интересуваха ли се българските парламентаристи от позицията на вашата обществена организация?

Само консулството, което е в Одеса, общува с нас. Тоест, имаме някои празници, каним ги на национални празници - украински и български... Например, сега българите биха искали да финансират няколко проекта: училища, детски градини, спортно оборудване или музеи. Те са готови да отделят нещо и ние участваме в проекти. Не повече. Мисля, че и тук, както и при тях, политиците се интересуват от контрол, от влияние в този регион.

Тогава къде е източникът на конфликта, неговите корени?

Знаем откъде идват корените и всички го знаят. Отидете на сайта "Dumskaya", BessarabiaUA, всичко е написано там (в тези публикации се казва, че от украинската страна зад критиката на България стои Антон Кисе - "Главком"). Ние обаче сме неполитическа организация, не бих искал да назовавам имена.

В сайта на българското Народно събрание се посочва, че културата на българския народ е недостатъчно представена в украинското общество. Какво се има предвид?

Наистина не е представена. Всеки трети жител на град Одеса е с български произход, но на практика не сме представени в Одеса. Ние не обвиняваме никого, че не сме представени. Можем само да обвиним нашето поколение, че лошо сме се организирали.

Възможно ли е да се сравнява вашата ситуация със Закарпатието, защото там съседната държава също направи силни изявления, обвинявайки Украйна в нарушаване на правата на унгарската общност?

Не, нямаме нищо общо (с тези изявления), това са политически измамници, които правят всичко това. Бих искал да се обърна към вас като представител на водещите медии. Нека всички да оставят на мира българите в Украйна. Тук никой не ни потиска. Много от нашите деца вече са се асимилирали, те живеят в Киев, в Лвов. А ние, по-старото поколение, просто искаме да запазим традициите, езика си. Как може да ни помогне България? Да даде някои книги, някои костюми. Именно в националните традиции е подкрепата.

Украйна: Нямаме разногласия с България по правата на българското малцинство

Посланик Костадин Коджабашев разговаря с украинския зам.-министър на външните работи...

Вие подкрепяте ли позицията на Министерството на външните работи на Украйна. Тогава трябва ли да говорим за намесата на България във вътрешните работи на Украйна?

Не, няма намеса. Отново ви казвам, че нашата обществена организация не получава и стотинка от България. Следователно би било погрешно да се каже, че те се намесват тук. В България има редица политици, които не са чисти, както има и при нас, които правят пиар от това и искат да покажат известна грижа. 

Но не само някои политици, а мнозинството парламентаристи - 109 депутати гласуваха за тази декларация. Как да го обяснявате?

Вижте, политик излиза и казва, че българите са потиснати тук. И те (българските депутати - б.р.) не знаят, че имаме и други обществени организации в Украйна, които имат различна позиция. Тук в Украйна има 200 обществени организации... Въпреки това, само нашата организация може да се нарече масова. Има още една - политическа, и един човек, който завзе властта в нея и разправя, че той е най-най и отговаря за всички българи.

Колко голяма е вашата организация?

Ние сме много голяма организация, повече от 33 хиляди души. Има хора, които ни подкрепят, но не искат да получат членска карта, страхуват се. Това са директори на училища и ръководители на селата, те се страхуват от натиск от страна на високопоставени политици. Обществената ни организация има такъв орган като арбитражния съвет, който се ръководи от депутата на областния съвет Трифон Антов. Поканихме го, защото този човек ни е близък по дух.

Украйна: Зачитаме гражданите си от български произход, учудени сме от манипулациите

Протест срещу декларацията на българското НС...

Говорите за натиск, в какво се изразява той?

Например, в Болград има културен център. Има политици, които лобират за назначаването на хора, които да работят в този център. Има политици, които лобират или подкрепят назначаването на кандидат за кмет, председател на общински съвет и т.н. И тогава тези хора се смятат за ангажирани с този политик, задължени. Ето защо такива хора идват при нас и крият факта, че са членове на нашата организация.

В едно интервю за "Главком" Павло Гриценко, директор на Института за украински език, каза, че младите хора от българските села масово се опитват да напуснат и продължат обучението си в България. Дори се стигна дотам, че преди няколко години в Одеския университет, където има катедра по българистика, нито един абитуриент не кандидатства за обучение. Има ли такъв проблем и защо хората напускат?

Защо това да е въпрос само за българите? В Украйна имаме 7 милиона, ако не и повече хора, които са заминали на работа в чужбина. Не бих казал, че нашите българи отиват да учат в България. Отиват в Европа и учат в цяла Европа, а в самата България има много малко от тях. В България можете по-скоро да срещнете млади хора от Лвов, от Западна Украйна, които работят в хотели през летните сезони. Често срещам нашите хора от Западна Украйна там. Децата се асимилират, това е разбираем процес. Децата ми могат да говорят лош български, а на украински говорят добре и с лекота. По-голямата част от младежите от селото отиват в Одеса и областните центрове.

Представители на териториалните общности отидоха в Киев, където публично изразиха подкрепата си за украинските власти. Защо вие не отидохте, имате ли несъгласия с тях? Защото не смятате позицията на България за намеса във вътрешните работи на Украйна ли?

Не отидохме, защото никой не ни покани ... Не бих искал сега да се поставя въпросът в политически план, както те (българските политици) са го поставили. Тук няма намеса, има само интерес на шепа български политици и някои от нашите политици с български произход в Украйна - да се сблъскат по този въпрос и да продължат да влияят върху този регион и всичко ... Просто им бяха казали там и те гласуваха, без да знаят какво е всъщност ситуацията. Съжалявам, но Валери Симеонов, бившият вицепремиер на България има известно влияние върху тези хора (голяма част от българския парламент). Прочетете кой е той и ще видите, че е близък с някои политици в Украйна. Не че са толкова близки, те са партньори на Симеонов. Една от организациите го направи "човек на годината" и т.н. Следователно тези депутати бяха подведени. Нямам друга версия. Ако те искаха да ме изслушат, имаме толкова много неполитически въпроси, където биха могли да помогнат. Мога да ви кажа със сигурност, България е на същото дъно като Украйна.

За какво биха могли да ви помогнат?

Всички се интересуват от Болградската област, притесняват се за българите от Бесарабия и край. Защо там няма консулство? Или човек, който би могъл да бъде авторитетен и да изучава всички тези проблеми? Например, почетен консул. От Генералното консулство в Одеса до културната ни столица Бесарабия разстоянието е 250 км.

Дали Антон Кисе се е интересувал лично от позицията на вашата организация, имате ли комуникация с него?

Не. Той знае, че има такава организация, но изобщо не се интересува от нашето мнение. Може би изобщо не се интересува от мнението на българите, а само от собственото си мнение. Та нали той е политик.

Междувременно украинското външно министерство заяви, че спорът за окръг Болград между Украйна и България е уреден. Така конфликтът продължи само два дни. На 22 май този въпрос е бил обсъден по време на среща между заместник-министъра на външните работи на Украйна Васил Бондар и българския посланик Костадин Коджабашев.

"Дипломатите винаги намират обща позиция. Няма разминавания между Украйна и България по отношение на правата на българската общност в Украйна. Съгласихме се да разрешим всички важни въпроси в конструктивен дух", заяви Бондар. Министерството на външните работи увери българския посланик, че административно-териториалната реформа не засяга нивото правата на българската общност в Одеска област. В същото време посланикът на България подчерта значението на запазването на националната, културната и езиковата идентичност на българската общност в Украйна.