Лидерите на Европа и Западните Балкани се опитаха да сплотят редиците си пред войната на Русия в Украйна, когато се срещнаха в Тирана във вторник, приветствайки по-тясното сътрудничество в енергетиката, сигурността и миграцията, пише "Евронюз".
Срещата на върха беше приветствана от повечето лидери като "историческа", тъй като това бе първият път, когато лидери се срещнаха в страна от Западните Балкани.
За домакина Еди Рама, министър-председател на Албания, основният извод от срещата беше, че "за първи път Балканите се разглеждат и се третират като геополитическа, стратегическа причина за Европейския съюз".
Доказателството, каза той пред репортери по време на съвместна пресконференция с ръководителите на Европейския съвет и Европейската комисия, е, че страните от Западните Балкани сега получават достъп до програми на ЕС, които преди бяха предназначени само за членове на блока от 27 държави.
"Трябва да си напишем домашното", каза той, "но в същото време това, което се случва, е историческо, защото междувременно Европейският съюз създава пространства и създава механизми за подкрепа, които ни приближават, без да чакаме да станем членове."
Войната на Русия в Украйна "без съмнение" е "ускорител", добави той, но "това е ново мислене" от ЕС.
В декларацията, приета на срещата на върха, ЕС "потвърждава своя пълен и недвусмислен ангажимент към перспективата за членство на Западните Балкани в Европейския съюз и призовава за ускоряване на процеса на присъединяване".
Председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел каза на заключителната пресконференция, че срещата на върха "пише история"."Това е първата среща на върха в региона на Западните Балкани... първият път, когато лидерите на ЕС и Западните Балкани са на една маса", каза той, обръщайки се към пресконференцията заедно с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лейен и домакинът на събитието албанският премиер Еди Рама. Декларацията "е наистина важна, защото ... съдържа някои конкретни ангажименти, които са в допълнение към процеса на присъединяване", продължи Мишел.
Мишел добави: "Бъдещето на нашите деца ще бъде по-сигурно и по-добро, когато страните от Западните Балкани са част от ЕС."
Помощта на ЕС за региона за справяне с отрицателните последици от войната включва енергиен пакет от 1 милиард евро, като половината от парите са за подпомагане на уязвими домакинства и предприятия да се справят с по-високите разходи за енергия, а другата половина също за подкрепа на инфраструктурни инвестиции във възобновяеми източници като електрически и газови междусистемни връзки.
Това е в допълнение към други два пакета на стойност съответно 30 милиарда евро и 1,8 милиарда евро, за да помогне на региона да разнообрази енергийните си източници и да подобри железопътния и водния транспорт, управлението на отпадъците и отпадъчните води, както и цифровата и образователната инфраструктура.
Беше обявено и споразумение за започване на намаляване на разходите за роуминг от следващата година и постепенно продължаване на това до 2027 г., както и ангажимент за интегриране на университетите от Западните Балкани в Еразъм+ и инициативата за европейски университети.
"Виждаме много решителен момент и той е като завеса, която се повдига", каза ръководителят на Комисията Урсула фон дер Лайен.
"Имам дълбокото впечатление, че в тези решителни месеци, които също са трансформиращи времена за Европейския съюз, ние усещаме в Западните Балкани и Европейския съюз това трансформиращо движение напред. Но ние поемаме в една и съща посока".
Както ЕС, така и Западните Балкани са изправени пред "много преобразяващи времена", каза тя, но е изключително важно да поемат "в една и съща посока", което в крайна сметка ще помогне, когато тези шест кандидати за членство в ЕС в крайна сметка станат членове на ЕС.
"Начинът, по който се справяме, например с енергийната криза, е, че заедно вече сме се съгласили да инвестираме сериозно във възобновяеми енергийни източници с гледната точка, че в бъдеще време, надяваме се много близко бъдеще, ще бъдем в един съюз и ще използваме същото възобновяема инфраструктура, която изграждаме сега", каза тя.
Въпреки това тя призова Западните Балкани да продължат да се придържат към външната политика и политиката на сигурност на блока, включително санкциите.
Сърбия е извън нея, тъй като досега отказва да наложи санкции на Русия, за разлика от ЕС, който пусна осем пакета, за да възпрепятства способността на Москва да финансира войната си и може да наложи нови санкции преди края на годината.
Блокът също така поднови призивите към региона да се приведе в съответствие с визовата политика след вълната от нередовни пристигащи през западнобалканския маршрут.
Други области за по-тясно сътрудничество, очертани в заключенията от срещата, включват борбата срещу чуждата информационна манипулация и намеса, както и срещу тероризма, кибер и други хибридни заплахи.
Кандидатите за членство в ЕС от Западните Балкани потвърдиха ангажимента си към ценностите на ЕС като демокрация, върховенство на закона и борба с корупцията и организираната престъпност.
"Съгласието с ЕС е ясен знак за стратегическата ориентация на партньорите, сега повече от всякога, когато Русия ескалира своята агресивна война срещу Украйна", се казва в изявлението. "Общата визия за бъдещето включва взаимни отговорности и споделени ценности. Докато задълбочаваме нашето сътрудничество с партньорите, ние ги призоваваме да постигнат бърз и устойчив напредък към пълно привеждане в съответствие с Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС и да действат по съответния начин, включително по отношение на ограничителните мерки на ЕС".
"Западните Балкани решиха да поемат по европейския път, това е двупосочна улица", каза върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел. "Ние също така очакваме регионът да постигне ключови реформи и със сигурност да покаже воля да прегърне амбицията и духа на Европейския съюз. Мнозина го правят, но виждаме и колебания."
"Ние сме силно ангажирани да подкрепим региона да се изправи пред последствията от войната в Украйна", каза Борел. "Цените на електроенергията се повишиха и ние ще дадем важна финансова подкрепа на домакинствата."
Борел коментира и диалога между Сърбия и Косово на 6 декември, като каза, че "това е важен момент". "Спорът за регистрационните табели приключи. Сега те трябва да се ангажират отново", добави той.