"Размирици за развлечение" са познато явление в Северна Ирландия, толкова много, че някои може да се изкушат да омаловажат неотдавнашния прилив на насилие с хубавото време, пиене през деня, скука и младежко безразсъдство. В крайна сметка, повечето от арестуваните по време на неотдавнашните безредици, в които бяха ранени десетки полицаи, са родени след подписването на Споразумението от Велики петък през 1998 г., което донесе мир в региона, пише за "Политико" Кейти Хейуърд, професор по политическа социология в Университета Queen в Белфаст и старши сътрудник в "Обединеното кралство в променящата се Европа".
Истината обаче е, че скорошното насилие не е просто развлекателно. То е политическо. По улиците на Северна Ирландия и в коридорите на Стормонт наблюдаваме признаците на нарастваща демократична криза заради прилагането на сделката за Брекзит между Обединеното кралство и Европейския съюз. Длъжностни лица и политици в Брюксел и Лондон трябва да поемат своята отговорност за мирен край.
Със сигурност участниците в размириците в Лондондери/Дери, Белфаст, Карикфергус и Нютаунаби нямат стратегически план зад действията си. Можем спокойно да предположим, че младите бунтовници не са добре запознати с Протокола за Северна Ирландия в Споразумението за оттегляне. Нито биха могли да обяснят решението на властите да не преследват опечалените от Шин Фейн, които в нарушение на ограниченията за коронавируса, присъстваха на погребението на виден републиканец през юни миналата година, което доведе до профсъюзни призиви за оставка на шефа на полицията в Северна Ирландия.
Това, което имат обаче, е чувството за оправданост - и то силно. Като "лоялисти патриоти" те са призовани чрез социалните медии, обикновено чрез анонимни публикации. Казват им "сега е моментът да се изправите"; не бъдете "поколението, което се проваля в Олстър". Бунтът не трябва да бъде стратегически проницателен, за да има политически резонанс.
Не само размириците нямат ясна стратегия. Юнионизмът в Северна Ирландия се оказва в неизследвана територия - разочарована от "предателството" в Лондон, подозрителни към мотивите и силата на Брюксел и сега очевидно и липса доверие в полицейската служба.
Споразумението от 1998 г. е под невероятен натиск. Обществени служители в общности на лоялисти, призоваващи за спокойствие, се страхуват, че участват в загубена битка. Лидерите на лоялистки групи вече "временно" оттеглиха подкрепата си за споразумението. А синдикалистите настояват да бъде "бракувано".
Под всичко това е обезпокоителното схващане, че така нареченото консервативно и юнионистко правителство в Лондон дава приоритет на Брекизт пред "целостта" на съюза и е силно подкрепено от членовете на партията. В сделката, която договаряше с Брюксел, Великобритания се съгласи Северна Ирландия да бъде подчинена на правилата на ЕС и да наложи митнически и регулаторен контрол върху стоките, пресичащи Ирландско море. Това донесе смущения и трудности - не всички от тях са видно по рафтовете или в загуба на работни места, но въпреки това са реални.
По-лошото е, че властите в Северна Ирландия нямат правомощия да се справят с основните проблеми. Както при повечето договори, разработването на значението на правния текст на практика е както политическо, така и техническо предизвикателство. В случая с протокола този процес е в ръцете на Великобритания и ЕС в тяхната споделена роля за вземане на решения чрез Съвместния комитет, създаден със Споразумението за Брекзит.
Преработката на протокола може да е безнадеждна амбиция (нито Лондон, нито Брюксел имат апетита за реванш), но не е безсмислена. И реалистично или не, въпросът гарантирано ще се превърне във все по-горещ политически въпрос в Северна Ирландия. Протоколът ще играе централна роля, когато Северна Ирландия проведе избори за Парламент следващата година, като се има предвид, че членовете на законодателното събрание ще бъдат помолени да гласуват през 2024 г. дали "дават съгласие" за продължаване на прилагането на правилата на протокола, лежащи в основата на "границата" в Ирландско море.
Ако се окаже, че съюзът е заложен на карта, тогава, разбира се, синдикалистите ще се обединят срещу каузата. Протоколът ще остане най-важен за тях - и по този начин източник на напрежение в Парламента и изпълнителната власт - до следващата година.
Размириците в Северна Ирландия не могат да се описват само като вътрешен въпрос за Обединеното кралство. Юнионистките страхове не могат да бъдат смекчени от каквато и да червено-бяла и синя риторика - нито от уверения от Лондон, че протоколът всъщност не означава това, което пише. Стабилността на Северна Ирландия вече е съвместна грижа за Великобритания и ЕС и са отговорни за протокола, за разширение, за това как той се възприема там, където удря най-силно. За тяхно съжаление той удря по крехка основа, граничеща с политическа дисфункция - и с риск от реална ескалация на насилието.
За да не стане протоколът фокус на по-голяма нестабилност, Лондон и Брюксел трябва сериозно да обмислят как да го направят по-легитимен в очите на хора от всички среди в Северна Ирландия. Техническите трудности могат да бъдат разрешени чрез договорени и разумни мерки. Политическите трудности са сложни и чувствителни.
Сега е моментът за директна ангажираност с онези в Северна Ирландия, от които действително зависи функционирането на нейната икономика и бъдещето на нейното общество и които все още си позволяват да вярват, че нещата могат да бъдат по-добри.
USD
CHF
EUR
GBP
