На 84 години почина Мадлин Олбрайт, първата жена държавен секретар на САЩ

Мадлин Олбрайт, първата жена, която е била държавен секретар на САЩ, почина, съобщи семейството й в изявление в сряда. Тя бе на 84 години, съобщават ЕнБиСи и СиЕнЕн.

Олбрайт бе централна фигура в администрацията на президента Бил Клинтън, като първо бе посланик на САЩ в ООН, преди да стане висш дипломат през втория си мандат. Тя подкрепяше разширяването на НАТО, настояваше алиансът да се намеси на Балканите, за да спре геноцида и етническото прочистване, стремеше се да намали разпространението на ядрени оръжия и защитаваше правата на човека и демокрацията по целия свят.

В публикация за "Ню Йорк Таймс", написана миналия месец точно преди инвазията на Русия в Украйна, Олбрайт твърди, че руският лидер Владимир Путин ще направи "историческа грешка" с нахлуване в Украйна и предупреди за опустошителни разходи за страната му.

"Вместо да проправя пътя на Русия към величието, нахлуването в Украйна ще осигури позора на г-н Путин, като остави страната му дипломатически изолирана, икономически осакатена и стратегически уязвима пред лицето на по-силен, по-единен западен съюз", пише Олбрайт.

Тя бе лице на външната политика на САЩ през десетилетието между края на Студената война и войната срещу тероризма, предизвикана от атаките на 11 септември 2001 г., ера, обявена от президента Джордж У. Буш като "нов световен ред".

САЩ, особено в Ирак и на Балканите, изградиха международни коалиции и се намесваха, за да отменят автократичните режими, а Олбрайт - самоопределящ се "прагматичен идеалист", който измисли термина "напорист мултилатерализъм", за да опише външната политика на администрацията на Клинтън - черпи от опита си, израствайки в семейство, избягало от нацистите и комунистите в Европа от средата на 20-ти век, за да оформи своя мироглед.

Тя виждаше САЩ като "незаменимата нация", когато ставаше дума за използване на дипломация, подкрепена от използването на сила, за защита на демократичните ценности по целия свят.

"Ние стоим високо и виждаме по-далеч от други страни в бъдещето и виждаме опасността за всички нас", каза тя пред ЕнБиСи през 1998 г. "Знам, че американските мъже и жени в униформи винаги са готови да се жертват за свободата, демокрацията и американския начин на живот."

Може би най-забележителни бяха усилията й да сложи край на насилието на Балканите и тя бе от решаващо значение за натиск на Клинтън да се намеси в Косово през 1999 г., за да предотврати геноцид срещу етническите мюсюлмани от бившия сръбски лидер Слободан Милошевич. Тя бе преследвана от предишния провал на администрацията на Клинтън да сложи край на геноцида в Босна.

Разпадането на комунистическа Югославия на няколко независими държави, включително Сърбия и Черна гора, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Македония, през 90-те години на миналия век породи жестоко кръвопролитие, невиждано на континента след Втората световна война. Терминът "етническо прочистване" стана синоним на Босна, където сръбските сили, лоялни на Милошевич, се опитаха да създадат отделна държава, като изтласкаха несръбското цивилно население.

Администрацията на Клинтън не се намеси до клането в Сребреница през 1995 г., когато сърбите убиха 8000 мюсюлмански мъже и момчета, което доведе до посредничеството на САЩ за Дейтънския мирен план. Но когато тогава Милошевич се опита да пренесе своя етнонационалистически план в Косово, администрацията на Клинтън събра коалиция, за да го спре да прави там това, което му се бе разминало в Босна.

Олбрайт обвини Милошевич, че създава "ужас с библейски размери" в своето "желание да унищожи група хора" - мюсюлманското мнозинство в Косово. По това време тя бе подложена на горещи критики във Вашингтон, като някои нарекоха въздушните удари на НАТО "войната на Олбрайт", докато други я обвиниха, че е преценила погрешно решимостта на Милошевич. За тази цел Олбрайт каза през 1999 г.: "Поемам пълната отговорност заедно с моите колеги за това, че вярваме, че е от съществено значение за нас да не стоим настрани и да гледаме какво планира да направи Милошевич", добавяйки, че "не можем да гледаме престъпления срещу човечеството."

В крайна сметка водената от САЩ коалиция спря сръбската агресия и Косово обяви независимост през 2008 г.

Усилията контрастираха с противопоставянето на администрацията на Клинтън срещу международни действия за спиране на геноцида през 1994 г. в Руанда. По времето, когато Олбрайт представляваше САЩ в Организацията на обединените нации, администрацията на Клинтън, преследвана от военното фиаско в Сомалия година по-рано, настоя за изтеглянето на по-голямата част от войските на ООН от страната в първите дни на геноцида. Последвалото клане на предимно етнически тутси, както и на някои умерени хуту от хуту екстремисти, завършва с най-малко 800 000 мъртви.

Години по-късно Олбрайт ще го нарече "най-голямото си съжаление от онова време".

В края на втория мандат на Клинтън Олбрайт също участва в неуспешни преговори за насърчаване на мира между израелци и палестинци, които бяха последвани от втора експлозия на насилие в региона. Тя също бе част от усилията да се убеди Северна Корея да се откаже от ядрената си програма, като се ангажира с Ким Чен Ир, усилие, което бе изоставено от Джордж Буш.

По време на престоя на Олбрайт като държавен секретар се нападенията на Ал Кайда срещу американски посолства в Кения и Танзания, при които загинаха 224 души. Тя нарече атаката "най-трудният ден" от нейния мандат, но ще отхвърли критиките, че е трябвало да предизвика по-строги действия на САЩ срещу терористичната група, която по-късно ще извърши терористичните атаки от 11 септември.

"Би било много трудно преди 11 септември да убедя някого, че инвазия в Афганистан е подходяща," каза Олбрайт пред Комисията от 11 септември през 2004 г. "Мисля, че наистина мегашока, за съжаление, от 9 /11, накара хората да разберат значителната заплаха."

Когато бе притисната от комисията относно аргумента, че администрацията на Клинтън не разполага с действително разузнаване, Олбрайт каза, че "използвахме всеки един инструмент, който имахме, за да се опитаме да разберем кои ще бъдат правилните цели и как да се справим с това, което знаехме. "

Но тя също така изрази разочарованието си от нежеланието да продължи с военна сила срещу Ал Кайда и Осама бин Ладен. "От моя гледна точка Пентагонът не представи жизнеспособни опции в отговор на това, което президентът поиска", каза Олбрайт.

Олбрайт бе наясно с ролята си на новатор и често говореше за предизвикателствата да бъде първата жена начело на Държавния департамент.

"Мисля, че имаше реални въпроси за това... дали една жена може да бъде държавен секретар. И не само по отношение на справянето с проблемите, но и по отношение на работата с хората, особено в йерархичните общества... Всъщност открих, че мога да направя това", каза тя пред СиЕнЕн през 2005 г. "И мисля, че хората сега могат да разберат, че е напълно възможно една жена да бъде държавен секретар и аз се радвам, че има втора", препратка към тогавашния държавен секретар Кондолиза Райс.

През цялата си кариера Олбрайт бе известна с това, че носеше брошки или декоративни игли, за да предаде посланията си във външната политика. Когато разбрала, че руснаците са подслушвали Държавния департамент, тя носела голяма игла буболечкя при следващата среща с тях. Когато Саддам Хюсеин нарече Олбрайт змия, тя започна да носи златна игла със змия; когато я наричали вещица, тя гордо размахвала миниатюрна метла. Когато тя нарече "напълно неамерикански" временно изпълняващ длъжността директор на службите за гражданство и имиграция на САЩ Кен Кучинели, че в Съединените щати са добре дошли само имигранти, които могат да "стоят на краката си", Олбрайт носеше игла на Статуята на свободата.

Родена Мари Яна Корбелова, дъщеря на чехословашки дипломат, в Прага през 1937 г., Олбрайт бяга от тогавашната Чехословакия със семейството си 10 дни след нацистката инвазия. Опитът й от израстването в комунистическа Югославия и след това бягството в САЩ я правят доживотен противник на тоталитаризма и фашизма. Тя е отгледана като римокатоличка, научава по-късно в живота си за еврейското наследство на семейството си.

Олбрайт завършва колежа Уелсли през 1959 г. и е омъжена за Джоузеф Олбрайт от 1959 г. до 1983 г., когато се развеждат. Двамата имат три деца, близначките Ан и Алис през 1961 г. и Катрин през 1967 г. Тя посещава Колумбийския университет за магистърска степен и докторска степен, които завършва през 1976 г., преди да започне десетилетна кариера в държавна служба и работа в областта на външните работи за различни демократични политици и каузи.

След мандата си като държавен секретар, Олбрайт бе председател на Националния демократичен институт за международни отношения във Вашингтон от 2001 г. до смъртта си и преподава в университета Джорджтаун. Тя също бе плодовит автор, написа няколко книги, включително мемоари през 2003 г., озаглавени "Госпожо секретар". Известно време е работила и в частния сектор.

През 2012 г. Олбрайт получи президентския медал на свободата от президента Барак Обама, който каза, че нейната "твърдост помогна за мир на Балканите и проправи пътя за напредък в някои от най-нестабилните кътчета на света".

По време на пенсионирането си Олбрайт продължи да работи за демокрацията по целия свят и да говори за политиката на САЩ, като отправи особено остри критики към президента Доналд Тръмп, когото нарече "най-недемократичният президент в съвременната американска история".

Попитана от USA Today през август 2020 г. как тя определя смелостта, Олбрайт отговори: "Това е, когато отстояваш това, в което вярваш, когато не винаги е лесно и те критикуват за това".

"Отне ми много време, за да намеря гласа си. Но след като го намерих, няма да млъкна", каза Олбрайт. "Ще го използвам по най-добрия начин, по който мога, за да се уверя, че демокрацията е нашата форма на управление и че тези по света, които искат да живеят в демокрация, имат възможност да го направят".

Мадлин Олбрайт иска силна намеса на САЩ в стратегическите Балкани

България не трябва да блокира РСМ, а САЩ трябва с ЕС да спират Русия и Китай в региона