НАСА обяви в сряда плановете си да стартира нови мисии до Венера между 2028 и 2030 г. - първите за последните десетилетия - за проучване на атмосферата и геоложките особености на планетата "сестра" на Земята, искат да разберат защо двете са се развили толкова различно, съобщава "Ройтерс". 

Американската космическа агенция заяви, че отпуска по около 500 милиона долара за разработване на двете мисии, наречени DAVINCI + (съкращение от Deep Atmosphere Venus Investigation of Noble Gases, Chemistry and Imaging) и VERITAS (съкращение от Venus Emissionsvity, Radio Science, InSAR, Topography and Spectroscopy).

DAVINCI + ще измери състава на плътната, гореща атмосфера на Венера, за да разбере как се е развила, докато VERITAS ще картографира повърхността на планетата от орбита, за да помогне да се определи нейната геоложка история, каза НАСА.

DAVINCI +, състоящ се от космически кораб и сонда за атмосферно спускане, също се очаква да върне първите изображения с висока разделителна способност с уникални геоложки характеристики на Венера, наречени "тесери".

Учените смятат, че тези характеристики могат да бъдат сравними с континентите на Земята и предполагат, че Венера има тектоника на плочите, според съобщението на НАСА.

Учени откриха газ на Венера, свързан с живота на Земята

Учени откриха газ на Венера, свързан с живота на Земята

Екип от експерти е засякъл следи от фосфит

Венера е сходна по структура, но малко по-малка от Земята и много по-гореща. Над нейния интригуващ пейзаж се крие гъста, токсична атмосфера, състояща се предимно от въглероден диоксид, с облаци от капчици сярна киселина.

Последствието е от излязъл извън контрол парников ефект, който обгаря повърхността на Венера при температури до 880 градуса F (471 C), достатъчно горещи, за да разтопят оловото. "Въздухът" на Венера е толкова плътен и под налягане, че се държи по-скоро като течност, отколкото като газ близо до повърхността.

Учените смятат, че Венера някога е имала водни морета, потенциално подходящи за живот, преди неизвестни сили да предизвикат екстремния парников ефект, изпарявайки океаните.

"Венера е е Розетският камък за разчитане на изменения на климата, развитието на обитаемостта и това, което се случва, когато една планета загуби за дълъг период повърхностните океани", коментира Джеймс Гарвин, главен учен от Центъра за космически полети на Госард в Мериленд на НАСА.

Напоследък Венера получава по-малко научно внимание от Марс, следващият най-близък планетен съсед на Земята, където през февруари кацна астробиологична лаборатория на НАСА.

Последната мисия на НАСА към Венера, космическият кораб "Магелан", достигна до планетата през 1990 г. След четири години в орбита, като направи първата глобална карта на повърхността и очертава нейното гравитационно поле, "Магелан" бе потопен към повърхността, за да събере атмосферни данни, преди да спре да функционира.

Сондата DAVINCI + в крайна сметка ще има подобна съдба. След два полета за заснемане на облаци на Венера, DAVINCI + ще пусне сферичната си сонда за едночасово спускане до обширен планински регион.

Забавена първо от парашут, след това от въздушно съпротивление, сондата ще вземе проби от атмосферната химия, налягането и температурата и ще направи изображения с висока разделителна способност, когато се приближи до повърхността.

Дори и да оцелее при кацане, сондата се очаква да прегрее до 20 минути, каза Гарвин.