Припомняме най-ужасяващите терористични актове, предприемани от ЕТА в нейната 45-годишна история.

1937 г.
Генерал Франко окупира Баската държава. Режимът му безмилостно смазва всички опити за независимост и зачитане на правата на баските.

1959 г.
Радикални студенти, отцепили се от умерената Баска националистическа партия, основават организацията "Еускади Та Аскатасуна" ("Отечество и свобода за баските"), известна с абревиатурата ЕТА. Целта е борба с диктатурата на Франко и извоюване на права за баските.

1968 г.
ЕТА предприема първата си въоръжена акция - застрелян е Мелитон Мансанес, шеф на франкистката полиция в баския град Сан Себастиян.

1973 г.
На 20 декември ЕТА извършва един от най-нечовешките атентати в историята.
Експлозив, заложен в специално прокопан под мадридска улица тунел, хвърля във въздуха колата на назначения от Франко за премиер адмирал Луис Кареро Бланко.
Силата на взрива е толкова силна, че автомобилът изхвръква над съседна 5-етажна сграда и се разбива в двора й.

1980 г.
Най-кървавата година в "актива" на ЕТА до момента. В различни атентати падат около 118 жертви.

1983 г.
Членове на испанските спецслужби формират т. нар. "Групи за антитерористично освобождение" (ГАЛ), които унищожават заподозрени във връзки с ЕТА лица.
Впоследствие се оказва, че сред 28-те жертви има доста "грешки".
Заради скандала, излязъл на бял свят по-късно, пада правителството на социалиста Фелипе Гонсалес.

1987 г.
21 купувачи загиват при избухване на заложена от ЕТА бомба в супермаркет в Барселона. Сепаратистите се извиняват за "грешката".

1991 г.
9 убити, 45 ранени при атентат в барселонска казарма.

1995 г.
През април лидерът на опозиционната тогава Народна партия, станал по-късно премиер на Испания - Хосе Мария Аснар, оцелява в атентат на ЕТА, а през август се проваля опитът на сепаратистите да ликвидират крал Хуан Карлос I в Майорка.

1997 г.
През юли е убит градският съветник Мигел Анхел Бланко. 6 милиона испанци излизат на улиците да протестират срещу ЕТА.

1998 г.
През септември ЕТА обявява, че спира огъня.

1999 г.
През юни започват преговори с Мадрид, през август ЕТА ги прекъсва, а през ноември обявява, че от 3 декември прекратява примирието.

2000 г.
Първият атентат, с който се подновява войната на ЕТА, е на 21 януари в Мадрид - с кола-бомба е убит армейски подполковник.
Пак така през февруари във Витория са взривени политик социалист и бодигардът му. През май е застрелян журналистът Хосе Луис де ла Кайе, през юни - политик от Народната партия в Дуранго.
През юли кола-бомба ранява 9 души в Мадрид, в Малага е застрелян съветник от Народната партия, а в Толоса - баски социалист.
Август е облят в кръв - на 8-и кола-бомба убива баски бизнесмен в Сан Себастиян, същия ден друга кола-бомба ранява 11 души в Мадрид, на 9-и армейски офицер е убит в Памплона, на 20-и двама офицери са взривени до границата с Франция, на 29-и политик от Народната партия е застрелян, докато пазарува в Сумарага.
През септември социалист политик оцелява в атентат, но съветник от Народната партия загива. През октомври са убити прокурор, военен доктор, офицер, съдия, бодигард и шофьор.