Европейската централна банка (ЕЦБ) потвърди спекулациите, че ще стане последната централна банка, която ще започне да повишава основните лихвени проценти, за да се опита да предотврати инфлацията. Банката ще повиши лихвите с 0,25 пункта до 0,25% за кредити и -0,25% за депозити, като планове за ново увеличение на следващото заседание през септември. Освен това ще ограничи програмата си за закупуване на държавни облигации на страни като Италия и Гърция, като не увеличава покупките всеки месец като цяло, пише The Conversation.
Всички големи икономики се борят с трудностите при опитите да се справят с инфлацията чрез повишаване на лихвените проценти, знаейки, че това ще увеличи разходите по заеми за потребителите и бизнеса и потенциално ще доведе до рецесия.
Но за еврозоната ситуацията се усложнява от факта, че тя подкрепя задлъжнели страни, които не могат да извършат дефлация на валутите си, за да преминат през икономическите турбуленции. Ако сега ЕЦБ стане много твърда спрямо инфлацията, това може да създаде пазарна паника, която може да съживи кризата в еврозоната от 2010-те.
Стагфлацията се завръща
Глобалната перспектива за инфлация и световната икономическа стабилност значително се влошиха през последните няколко месеца. През 2021 г. инфлацията се повиши, тъй като глобалното търсене се възстанови след пандемията, но веригите за доставки не можаха да се справят - не на последно място поради нулевата политика на Китай за COVID. Повишаващите се цени на енергията бяха основна част от проблема.
Много централни банкери смятаха, че това е временно и наистина, когато инфлацията започна да намалява в повечето развити икономики през втората половина на 2021 г., това изглеждаше правилно. Но руската инвазия в Украйна едновременно наруши десетилетия мир в Европа и сложи край на три десетилетия на голяма умереност в цените. Благодарение на допълнителния натиск върху цените на петрола и енергията, инфлацията в много страни сега се покачва преди икономическия растеж.
Инфлацията също започва да тежи върху световната икономика по различни начини. Хората имат по-малко пари, така че не могат да купуват толкова много. И инвеститорите са по-притеснени за перспективите. Перспективите за глобален икономически растеж се забавиха значително от февруари. Например Световната банка тъкмо понижи прогнозата си за трети път от шест месеца и в момента прогнозира ръст от 2,9% през 2022 г.
Ефектът върху държавните облигации
С оглед на тази ситуация инвеститорите разтоварват и корпоративни и държавни облигации. Те се опасяват, че перспективите за неизпълнение на дълга са по-високи от преди, а възвръщаемостта (доходността) на облигациите изглежда дори по-лоша от преди, сега, когато инфлацията е толкова висока. Цените на облигациите падат, което означава, че доходността (лихвените проценти) се повишават, защото са обратно пропорционални.
Доходността по дълга на страните от еврозоната се покачва рязко, което означава, че заемът им става все по-скъп. Точно както през 2010-те, най-голям натиск има върху страните, чиито публични финанси са най-тромави, като Италия и Гърция. Но дори Германия, която бе основата на фискалната предпазливост в еврозоната и се радваше на отрицателна доходност (известна още като безплатни заеми) през по-голямата част от последните три години, също отбеляза значителен ръст.
Кризата в еврозоната бе причинена в началото на 2010 г., когато страховете на инвеститорите относно платежоспособността на Гърция, Испания, Португалия и Ирландия доведоха доходността им по облигациите до нива, при които се нуждаеха от подкрепа от ЕЦБ - в противен случай дълговете им биха станали неуправляеми и вероятно щеше да се наложи излизане от еврото.
Тази подкрепа дойде под формата на заеми; програми за изкупуване на облигации от Европейската централна банка (ЕЦБ) за поддържане на цените; отрицателни лихви; "създаване" на евро чрез количествено облекчаване (QE); и уверения от тогавашния президент Марио Драги, че ЕЦБ ще направи "каквото е необходимо", за да предотврати колапс.
Тези мерки са основната причина, поради която доходността на облигациите остава под пагубните нива от 2010 г. насам, като подкрепата за изкупуване на облигации и QE бяха предоставени в началото на пандемията, тъй като страните трябваше да вземат още повече заеми, за да се справят. В момента ЕЦБ има държавни облигации от държави-членки на стойност около 5 трилиона евро и в момента прави нетни покупки за над 30 милиарда евро на месец.
Сега, когато доходността отново нараства, едно от решенията е ЕЦБ да купува още повече облигации от тези страни. Това обаче не е толкова просто, защото купуването на облигации, подкрепено от QE, е друга причина за повишаване на инфлацията. Всъщност един от другите аргументи в полза на тези ходове през 2010 г. беше да се предотврати дефлацията, което не е валидно оправдание сега, когато инфлацията е толкова висока. Купуването на облигации сега би било нарушение на стратегията на ЕЦБ, целяща инфлация от 2%.
Ако засилва инфлацията, това би направило икономическите перспективи още по-лоши. Това може да доведе до по-нататъшни разпродажби на облигации, които биха довели до по-висока доходност.
Вместо това ЕЦБ следва Федералния резерв на САЩ и Английската банка и прави обратното. Опасността от повишаването на лихвените проценти и прекратяването на купуването на облигации е, че това ще навреди на икономиката, което може да накара инвеститорите да се тревожат повече за перспективите и да подтикне доходността на облигациите още по-високо. Всъщност доходността току-що нарасна, след като ЕЦБ сигнализира, че е потенциално отворена за повишаване на лихвите с 0,5 процентни пункта през септември, в знак на това колко несигурна е тази ситуация.
Накратко, ЕЦБ е изправена пред странна дилема, при която всеки избор на политика потенциално ще увеличи рисковете от повторение на кризата в еврозоната от 2010-те. Инфлацията е деликатен бизнес, поради което австрийският икономист Фридрих фон Хайек я сравни с опитите да "хванете тигър за опашката".
Ако инфлацията започне да намалява с влошаването на растежа, еврозоната може по някакъв начин да избегне нова криза, защото тогава ще бъде по-лесно да се направи повече QE и да се купят повече облигации. Но междувременно всички погледи ще бъдат насочени към доходността по облигациите на страни като Италия и Гърция, за да видят колко високо се покачват.
USD
CHF
EUR
GBP
