В продължение на хилядолетия изгнанието е било начин за критиците да избягат от железния юмрук на тираните и за режимите да запушат устата на скептиците. И все пак начинът, по който авторитарните режими взаимодействат с различни мнения в чужбина, се променя драстично, към по-лошо, пише The Economist. 

През последните 30 години отворените граници създадоха много по-големи диаспори в чужди страни. Технологията усили гласовете на хората и връзката с родината им, но също така позволи наблюдение, сплашване и цензура от далечни правителства. Резултатът е, че световните автокрации вече могат правдоподобно да се стремят да контролират идеи и голям брой хора в чужбина, както и у дома.

Пример № 1 е Китай. Единадесет милиона негови граждани или бивши граждани сега живеят извън границите. Китайската програма за наблюдение, цензура и принуда е по-сложна и обширна от всякога. И Китай не е сам. При Владимир Путин Русия поддържа обширна апаратура за шпиониране и манипулиране на етнически руснаци в чужбина, която включва агенти, които са отровили бивши членове на неговия режим във Великобритания. През януари Америка и Великобритания обвиниха иранска мрежа в "многобройни актове на транснационални репресии, включително убийства и отвличания... в опит да запушат устата на предполагаемите критици на иранския режим". И под ръководството на своя лидер Реджеп Тайип Ердоган, Турция беше обвинена, че се опитва да манипулира и контролира турската диаспора в Европа.

Автократите се опитват да изнасят автокрация. Целенасочените действия срещу определени хора спомагат за създаването на широка атмосфера на страх. Тираничните режими знаят, че автоцензурата - превантивното потушаване на несъгласието - е техният най-мощен инструмент. Днес често го срещаме в диаспорите. Случаите на манипулация често изглеждат малки и не се отчитат, но ефектът може да бъде голям и тежък. Много китайски студенти се притесняват да изразяват истинските си възгледи в университетски кампуси, които са на хиляди километри от Пекин.

Как държавите могат да защитят хората, които приемат? Най-очевидната стъпка е да се разбият злонамерените подкрепяни от държавата шпиони и подставени лица. Автократичните държавни организации трябва да бъдат възпрепятствани да провеждат кампании за влияние и сплашване. Определението за шпионаж се разширява, за да включва транснационални репресии, които трябва да се наказват сурово. Миналото лято Америка посочи и наложи санкции на група иранци, замесени в задграничната антидисидентска операция на тяхната страна.

Друг фокус трябва да бъдат технологичните платформи. Забраната на приложения като WeChat, която въпреки че е частна собственост, е със седалище в Сингапур и се използва от държавата за наблюдение на китайци в чужбина, би било краен ход. Във всеки случай това няма да помогне на многото скорошни емигранти, които са потребители на Weixin, китайската версия на WeChat, с акаунти, все още регистрирани на китайски телефонни номера. Но е разумно да се изисква чуждите приложения, особено тези, базирани в автократични държави без защита на правата на човека, да покажат, че защитават личните данни и че операциите им в чужбина са отделни от тяхната компания майка. Америка наложи подобни предпазни мерки на TikTok, друго китайско приложение.

Справянето със заплахата от потисническите режими и техния октоподен обхват неизбежно включва наблюдение на това, което правят диаспорите и проверка на лица, които биха могли да представляват заплаха. За една диаспора обаче това рискува да изглежда като всяване на страх или дискриминация. Следователно съществена част от защитата им е членовете им да се чувстват добре дошли в приемащите ги общества. Ако се възприемат като принадлежност към демократичните общества, е по-вероятно да се чувстват достатъчно сигурни, за да се изправят срещу насилниците. Това означава поддържане на ценностите на откритост, които накараха хората да ги изберат за свой нов дом на първо място.