В Република България предсрочните парламентарни избори ще се проведат на 2 април 2023 г. На изборите ще бъдат избрани 240 народни представители/депутати в българското Народно събрание по пропорционална система. Има общо 31 избирателни района, от които в зависимост от големината на района ще бъдат избрани от 4 до 16 народни представители/депутати. Изборният праг е 4%. Това са петите избори за последните две години, тъй като не беше възможно съставяне на правителство въз основа на резултатите от предишните избори, пише в анализ, публикуван от базирания в "Ню Йорк", "Евразия ревю", цитиращ IFIMES - Международен институт за близкоизточни и балкански изследвания, базиран в Любляна, Словения, който има специален консултативен статут към Икономическия и социален съвет ECOSOC/ООН от 2018 г. News.bg публикува материала без редакторска намеса.

През 2016 г. българският парламент прие закон за задължително участие в изборите с цел повишаване на легитимността на народните представители в страната. Санкцията, която се предвижда за избирателите, които не изпълняват задължението си да гласуват на изборите, е заличаване от избирателния списък. Отстранените избиратели обаче имат възможност да бъдат вписани отново в избирателния списък. Но това не решава проблемите. Това е недемократичен закон, защото правото на глас предполага, че всеки избирател може да реши дали ще участва или не в изборите. Избирателите не трябва да бъдат принуждавани да гласуват или санкционирани, ако не гласуват. Следователно това само по себе си е показател за непознаване/непризнаване на демокрацията, както и за недемократичния дух на управляващите. Манипулациите с избирателни списъци са отражение на уклон към крайно десен национализъм в българското общество. България има голяма диаспора, която традиционно не участва в изборите.

Тъй като няма точни данни, се смята, че диаспората включва между 2-2,5 милиона граждани. Например в Турция има около 700 000 български турци, преживели бедствие през 80-те години на миналия век. В Гърция живеят 300 000 българи. Ще участват ли на изборите? ДПС, етническа партия на българските турци, се опитва да привлече колкото се може повече етнически турци за участие в изборите.

Основната битка ще се води между движението "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) на Кирил Петков, Асен Василев и Христо Иванов и ГЕРБ начело с Бойко Борисов. Партия "Възраждане", оглавявана от Костадин Костадинов и ДПС, които изостават, са доста равностойни. В парламента ще влезе и Българската социалистическа партия (БСП), оглавявана от Корнелия Нинова. Очаква се бариерата да преминат и Български възход (БВ), Българска левица и ИТН (Има такъв народ) на Слави Трифонов.

Дълбоко разочарование в българското общество

България и българите не могат да се гордеят с историята си от Втората световна война, тъй като тогава са били съюзници на нацистка Германия, а след Втората световна война на СССР. България никога не е била санкционирана за "исторически грехове" от Втората световна война, защото по-късно попада под шапката на СССР, което породи дълбоко разочарование в българското общество.

Политическата поляризация между българския президент Румен Радев и председателя на партия ГЕРБ Бойко Борисов остава доминираща.

През десетилетието на своето управление Борисов изгради авторитарен модел на държавно управление, който е пряко свързан и обслужващ интересите на тесния кръг от олигарси около него. Президентът Радев често подчертава, че "мафията" контролира правителството на Борисов и политизираната съдебна система в страната. Смята се, че Радев е с уклон към Русия, а Борисов е фаворит на Ангела Меркел, както и на руския президент Владимир Путин. В резултат на такъв международен политически брак той също беше благосклонен към Доналд Тръмп. Борисов е свързан и с лидерите на страните от Вишеградската група (Унгария, Полша, Чехия и Словакия) и по-специално с унгарския премиер Виктор Орбан (Фидес/ЕНП). Друг неизбежен елемент в политическата мозайка на Борисов е турският президент Реджеп Тайип Ердоган (ПСР), с когото той поддържа близки отношения. Ангела Меркел (ХДС/ЕНП) помогна на Борисов в създаването на неговата партия ГЕРБ/ЕНП. Покровителственото отношение на Меркел към Борисов навреди на имиджа й, тъй като Борисов е тясно свързан с мафиотски структури.

Борисов дори се опита да създаде свой "четириъгълник", асоциация от държави с преобладаващо православно население, което освен България да включва Румъния, Гърция и Сърбия - по модела на Вишеградската група държави с преобладаващо католическо население.

Международно положение на България

Република България е страна, обременена с множество проблеми. В тази най-слабо развита страна-членка на ЕС гражданите живеят на ръба на бедността. Икономиката е неефективна, финансовите ресурси са ограничени и в повечето случаи вече са изчерпани. Силен елемент на олигархия, който включва около 3000 лица, е установен и сега е ангажиран в кланови битки за разпределение на ограничени финансови ресурси и преразпределение на власт, собственост и договори. Бизнесът и финансовият капитал в страната се контролират от няколко свръхбогати магнати. Всъщност по-голямата част от обществените поръчки и средствата от еврофондовете минават през тях. Престъпността и корупцията са вездесъщи и са се превърнали в преобладаващата "социална технология" в управлението на публичните средства, както и във всички обществени сфери. Самите закони създават условия за корупционни практики и корупцията се превърна в обществена норма.

България се опитва да намери нов баланс между задълженията си към НАТО и традиционните симпатии към Русия. Като член на НАТО България отговаря за дългата 354 километра източна граница на НАТО. Границата на Черно море е на по-малко от 500 километра от Крим и директно граничи с района, контролиран от руския черноморски флот и руските военновъздушни сили. Тъй като България има задължението да контролира руските военни действия в Черно море, тя се опитва да намери правилния баланс в отношенията си с двете страни. Руската инвазия в Украйна разкри дълбочината на отношенията на българите с Русия. Напоследък България отново призова за преговори между Украйна и Русия, без да знае чии интереси представлява в процеса.

Емоционалната връзка с Русия е дълбоко вкоренена в българското общество. Историческите и културни връзки с Русия и симпатиите към Русия са в колизия с разпространяван в социални медии страх, че България лесно може да бъде въвлечена във военен сблъсък в Черно море. Руският президент Владимир Путин заяви, че Русия и България исторически имат тесни връзки и че Русия ще развива отношенията си с България "по всички направления".

По същество само "по две направления". По-конкретно едното е "Южен поток", който е важен икономически проект и инструмент на руската външна политика. Другото е опитът на Русия да използва България, за да повлияе на (раз)единението между ЕС и НАТО, за да раздели и двете организации по отношение на санкциите и политиката за сигурност, както отчасти вече успя да направи. Ето защо България е подходящ терен за провеждане на "секретни дейности и операции", което се потвърждава от факта, че в София се намира един от основните пунктове на руското разузнаване в региона. Русия има много поддръжници сред българските политически елити и граждани, което може да се характеризира като проруска ориентация.

Поради геополитическото си положение, както и близките си духовни и културни отношения и връзки с Русия, България беше "поканена" да действа като посредник и да смекчи текущия спор между Русия и Запада. Мнозинството от българите подкрепят такава роля на държавата. Повечето политици обаче разбират, че е напълно нереалистично малка страна като България, която е на ръба на бедността, изведнъж да се позиционира като основен миротворец на международната сцена. Въпреки това България остава разделена по въпроса за политиката си спрямо Русия.

Анализатори предупреждават, че руските служби за сигурност и разузнаване са дълбоко намесени в системата за сигурност и разузнаване на България, което реалистично подкопава сигурността на НАТО. Ето защо България е определяна като руския "троянски кон" в Алианса. Следователно включването на България в обмен на строго класифицирана разузнавателна информация може да представлява риск за НАТО, който трябва да направи преглед на издадените в България разрешения за сигурност.

България между Брюксел (Берлин) и Москва

Победата на Джо Байдън в САЩ предизвика тектонични промени в отношенията със съюзниците на Борисов и по-специално от Вишеградската група държави, Путин и Ердоган. Друго утежняващо обстоятелство е напускането на канцлера Меркел от власт. Условията на България за започване на преговори между Северна Македония и ЕС бяха посрещнати с неодобрение от европейските среди.

Не трябва да се забравя, че България е нетен потребител на средства от ЕС, което означава, че живее за сметка на други развити членки на ЕС (тъй като не е член на Шенгенската зона или Еврозоната).

Европейската служба за борба с измамите (OLAF) трябва да разшири разследванията си заради основателни подозрения, че парите на данъкоплатците от ЕС не са изразходвани по предназначение в България. "Кесията" на България е в Брюксел, а сърцето й е в Москва. В рамките на НАТО доверието към България е разклатено, защото България все още е в "обятията" на Русия.

Ситуацията в България вероятно щеше да е различна, ако държавата беше провела своевременна лустрация на членовете на комунистическия режим, който беше неразделна част от съветската система за контрол и влияние. Проблемът обаче не е само в периода на Съветския съюз и Студената война. Силните връзки между Москва и София датират от периода на създаването на съвременната държава България. А именно, България никога нямаше да получи независимост като държава (която е само на 100 км от Истанбул), ако не беше руската армия, която буквално я освободи през 1878 г., когато беше подписан прочутият Санстефански мирен договор. Под руския диктат той предвижда създаването на Княжество България, простиращо се до Охридското езеро и Солун на юг. Големият храм-паметник Александър Невски, който се извисява над град София, е построен в чест на руско-българската дружба. Ето защо е малко вероятно тази многовековна връзка да бъде прекъсната, тъй като е очевидно, че тя не намалява дори в най-трудните за Русия ситуации.

Анализаторите смятат, че България все още балансира между Брюксел (Берлин) и Москва, като по този начин поддържа стабилност в една доста нестабилна страна и среда.