Броят на популистките лидери по света е спаднал до 20-годишно дъно след поредица от победи на прогресивните и центристките партии през последната година. Това показва анализ на Института "Тони Блеър", цитиран от в. "Гардиън".

Според проучването за две години броят на живеещите под популистко управление е намалял с 800 000 души.

Посочва се, че 2023 г. може да се окаже също толкова решаваща за популизма, тъй като в Турция и Полша ще се проведат решаващи избори. В изследването се отбелязва, че тези два вота могат да доведат до падането на две от най-влиятелните популистки правителства в света, като вследствие на това разделените опозиционни партии в двете страни може да формират по-ясни коалиционни програми, отколкото са успели досега.

От популистите, загубили властта, бившият бразилски президент Жаир Болсонару и словенският лидер Янез Янша бяха победени на сравнително близки по резултати избори през 2022 г., докато Родриго Дутерте от Филипините беше ограничен до един мандат и не можа да се кандидатира за преизбиране. В Шри Ланка пък Готабайа Раджапакса беше изгонен от поста си вследствие на протести.

Съгласно проучването в началото на 2023 г. 1,7 млрд. души са под управлението на популистки лидер, докато през 2020 г. те са били 2,5 млрд. души. Посочва се, че популизмът както вляво, така и вдясно се определя от две твърдения - че "истинският народ" на дадена страна е вкаран в морален конфликт с "аутсайдери", както и че нищо не трябва да ограничава волята на "истинския народ".

Отбелязва се, че голяма част от спада на популизма е настъпил в Латинска Америка, особено с поражението на Болсонару в Бразилия, но също така и с избирането на поколение умерени леви в целия континент, които "се отрекоха от популистката реторика и се съсредоточиха върху прогресивните икономически и социални права, а не върху историческия фокус на популистката левица върху индустриалната национализация".

На междинните избори в САЩ мнозинството от кандидатите, подкрепени от Доналд Тръмп, които изповядваха десен национализъм и конспиративни теории, не успяха да бъдат избрани и се представиха по-слабо от умерените.

"След като победиха няколко умерени републиканци в първичните избори в колебаещите се щати, кандидатите на Тръмп загубиха повечето от тези надпревари през ноември, което костваше на републиканците контрола над Сената и няколко губернаторски поста. Най-вече те загубиха всички избори на щатско ниво за длъжности, свързани с администрирането на изборите в колебаещите се щати", се припомня в доклада.

"Докато Конгресът блокира усилията на Тръмп да отмени изборите през 2020 г., американските избиратели блокираха усилията на неговите последователи да администрират бъдещите избори през 2022 г.", се допълва още.

Предупреждава се обаче, че това поражение на тръмписткия отказ от демокрация може да не означава дългосрочно поражение на културния популизъм в САЩ.

Проучването дава най-общо три дефиниции на популизма - културен популизъм, който има десен етнонационалистически призив; социално-икономически популизъм, който се харесва на тези отляво; и анти-естаблишмънт популизъм, който се фокусира върху атаките срещу елитите.

Отчита се, че културният популизъм все още има голямо влияние в политиката на САЩ, независимо от поражението на кандидатите, подкрепени от Тръмп, и съмненията относно перспективите на бившия президент през 2024 г., като се посочват възгледите на Рон ДеСантис, който вероятно ще бъде друг ключов претендент. Според изследването дори ако Тръмп загуби, културният популизъм вероятно ще остане силен в рамките на Републиканската партия.

Останалите примери за популистки правителства по света (7 от общо 11) почти изцяло включват десни културни популисти за разлика от икономическите или антисистемните популисти.

Уточнява се обаче, че културно-популистките правителства трудно формират ефективни правителства, най-вече когато са изправени пред икономически предизвикателства или сложни въпроси, като COVID-19. В изследването се посочва, че четири от тях са паднали от власт през миналата година - в Бразилия, Филипините, Словения и Шри Ланка.

В доклада обаче категорично се предупреждава срещу преждевременните твърдения за поражението на популизма, като се изтъква, че през 2022 г. популистите са били част от коалиции, спечелили изборите в Италия, Израел и Швеция. Въпреки че Марин льо Пен беше победена от френския президент Еманюел Макрон, нейната партия се представи добре на парламентарните избори.

Във Великобритания Консервативната партия вероятно ще се изправи пред предизвикателството на популистката дясна партия "Реформаторско обединение", която обеща да издигне кандидати срещу всички партии.

Въпреки че партията на Ричард Тайс едва ли ще спечели място на следващите избори, тя събира около 8% от гласовете, а по-голямата част от тях ще дойдат от недоволни избиратели на консерваторите. Тя би могла да има по-голям успех, ако Найджъл Фарадж, довел партията Брекзит до много по-голяма известност, се включи по-активно.

Според проучването може да се наложи антипопулистките основни партии да признаят, че когато са на власт, се нуждаят от различен антипопулистки наръчник от този, който се използва от основните партии, когато популистите управляват. Отбелязва се, че основните партии трябва да имат ясна и съществена собствена политическа програма и да не се съсредоточават върху негативни кампании срещу популистки претенденти, тъй като популистките претенденти винаги ще твърдят, че основните им проблеми не са достатъчно разгледани от основните политики.

Основните партии трябва да осъзнаят, че избирателите са все по-уморени от реторични излияния, които пренебрегват проблемите, пред които е изправена дадена страна, подчертава изследването.

Брет Майер, автор на доклада, заяви, че проучването показва тенденция към прогресивен центризъм в редица страни.

"Това до голяма степен се дължи на успеха на прогресивния центризъм над популизма в цяла Америка, тъй като прогресивните левоцентристки лидери замениха старата популистка левица. Популизмът също така понесе значителен удар на междинните избори в САЩ", коментира той.

Участта на популизма обаче може да срещне предизвикателства тази година на изборите в Полша и Турция, където правителството на Реджеп Тайип Ердоган е сериозно застрашено.

В доклада се посочва, че към края на 2022 г. Турция има най-дълбоките отрицателни лихвени проценти в света, коригирани спрямо инфлацията, а лирата е най-зле представящата се в развиващите се пазари спрямо долара. Предупреждава се, че турският президент е готов за конфликти с Гърция или кюрдите, за да възбуди националистическа подкрепа.