Един поглед върху картата и трудното геополитическо положение на Литва е очевидно. На изток балтийската страна споделя 680-километрова граница с Беларус. На югозапад граничи с руския ексклав Калининград. "Тъй като сме толкова близо до Русия и Беларус, трябва да бъдем сериозни по отношение на отбраната", каза Жилвинас Томкус, зам.-министър на отбраната на Литва, пред DW.

През 2023 г. бюджетът за национална отбрана на страната ще достигне 2,52% от нейния брутен вътрешен продукт (БВП), според правителството. Но Томкус каза, че Литва е готова да похарчи още повече за модернизацията на своите въоръжени сили и военна инфраструктура. На нейна територия е базирана една от осемте многонационални бойни групи на НАТО. "За нас 2% е крайният резултат, а не таванът", посочи Томкус.

Кой настоява за увеличаване на разходите в НАТО?

Заедно с Полша и Обединеното кралство, Литва води натиск в рамките на алианса, да се съгласят с по-високи цели за разходи. Ако НАТО е сериозен относно осигуряването и подобряването на своята позиция за отбрана и възпиране, ако има за цел да защитава всеки сантиметър от територията си, "има нужда от увеличаване на разходите за отбрана", каза Томкус.

Понастоящем се очаква членовете на НАТО да достигнат целта да изразходват най-малко 2% от своя БВП за отбрана до 2024 г. Тази цел беше договорена на среща на върха през 2014 г. в Уелс, точно след като Русия анексира украинския черноморски полуостров Крим.

"Дискусията за споделяне на бремето беше най-отровна при президента Тръмп, но тя е далеч преди него и ще продължи", каза за Кристин Берзина, експерт по европейската сигурност в мозъчния тръст Германския фонд Маршал.

Защо НАТО увеличава разходите?

През 90-те години на миналия век, каза тя, имаше усещането, че: "вече не трябваше да плащаме за отбрана. И разходите за отбрана намаляха значително. Но реалността е, че живеем в толкова опасни - ако не и по-опасни - времена точно сега, отколкото по-рано през Студената война. И разходите за отбрана трябва да отразяват това."

Берзина посочи лошото състояние на запасите и готовността в много страни от НАТО, сред които Германия. "И така, това е коригиране на проблем, който сега се е развил в системата, за да стигнем до по-конкурентно място спрямо Русия и потенциално Китай в бъдеще. И това ще изисква много инвестиции", каза тя.

Защо Германия харчи толкова малко за отбрана?

Въпреки това, докато държави на първа линия като Литва ще надхвърлят 2% от БВП във военните си разходи, страни като Белгия и Германия не финансират достатъчно отбранителните си сили от години. Берзина каза, че очаква това да бъде "още по-голям конфликт занапред".

Повечето от съюзниците в НАТО все още не са постигнали съществуващата цел за разходи, като Германия се очаква да похарчи 1,44% за отбрана за 2022 г., а Белгия се стреми към 1,54% до 2030 г. Според дипломати и двете страни, както и Канада, се виждат като противопоставяне на натиска за съгласие за по-строги цели в лицето на войната на Русия срещу Украйна. Предвидено е темата да бъде в дневния ред на следващата среща на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел в средата на февруари.

"Посветени на целта от 2%"

"Германия остава ангажирана с целта от 2%, договорена на срещата на върха в Уелс", каза говорител на министерството на отбраната в Берлин пред DW. "Достатъчно средства и последователно нарастващ таван са ключът към модернизирането на Бундесвера, позволявайки на Германия да бъде надежден партньор в международен план и да може да поеме повече отговорности."

Въпреки коренната промяна в германската политика за сигурност, обявена от канцлера Олаф Шолц миналата година, Берлин няма да достига целта от 2% всяка година, а само средно за няколко години благодарение на специален фонд от 100 милиарда евро, одобрен от Парламент след нахлуването на Русия в Украйна.

Рискува ли Германия лидерската си роля в Европа?

Говорителят на Министерството на отбраната не коментира конкретно новата дискусия за разходите, но подчерта, че "Германия и САЩ в момента са отговорни за най-големите дялове в съвместното финансиране на НАТО, всяка с 16,34%". Този малко известен факт често се позовава от германски официални лица, за да подчертаят стойността на приноса на страната към алианса, въпреки че не е постигнала целта за разходите за собствените си въоръжени сили".

Но не всички наблюдатели са убедени. Има "непрекъснато разочарование от Германия", каза Кристин Берзина пред DW, като критиците задават въпроса каква ще бъде бъдещата роля на Берлин в Европа. "Това наистина има цена за всяка потенциална лидерска позиция, която Германия може да заеме", каза тя.

Берзина очаква "огромният натиск" върху Германия само да се увеличи. "Това, разбира се, ще създаде известно напрежение в алианса", каза тя. "Ще бъде много трудно да направим 2% реален праг. Но мисля, че някакъв вид ангажимент да не се провалим както винаги толкова зле - както направиха много страни - би бил възможен."

Единство на НАТО въпреки "обърканата битка"

Берзина обаче не очаква този въпрос да застраши единството на НАТО. "Това, което е договорено и представено на света в края на краищата, ще бъде обща позиция, която ще провъзгласява единство. Но ще бъде объркана битка, за да стигнем до там", каза тя.

Съюзниците може да имат труден и предизвикателен дебат по въпроса, "но в крайна сметка по някакъв начин те обикновено успяват да постигнат консенсус - което е много важно за алианса", каза Зилвинас Томкус от Литва пред DW. Той посочи, че споразумение може да бъде постигнато на следващата редовна среща на върха на НАТО този юни в литовската столица Вилнюс. "Украйна", каза той, "беше тест за нашето единство", но добави, че алиансът досега е издържал теста с отличие.

Британия изпраща танкове, дронове, оръдия и ракети на Украйна
Обновена

Британия изпраща танкове, дронове, оръдия и ракети на Украйна

Уолъс обяви, че украинците "могат да преминат към изгонване на руските сили от украинска земя