С приключване на 2023 година, едно събитие - или по-скоро несъбитие - се откроява: Русия не е използвала ядрени оръжия в Украйна. Това не е тривиален резултат. Преди една година опасенията сред експерти и официални лица относно този възможен сценарий бяха най-високи, с повтарящи се, слабо завоалирани заплахи за използването им и новата политика на Русия за разполагане на ядрени оръжия в Беларус. Перспективите бяха толкова мрачни, че генералният секретар на ООН Антониу Гутериш подчерта тези ядрени опасения в началото на годишните си бележки пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк, пише "Бюлетинът на ядрените учени".

Това, че руският президент Владимир Путин реши да не използва ядрено оръжие, може да бъде обект на различни тълкувания. Решението му може да се основава на морални опасения, страх от международна реакция или страх от неконтролируема ескалация. Но решението може също така да бъде резултат от внезапно осъзнаване, че ядрените оръжия, на практика, нямат военна стойност на бойното поле.

Почти две години след началото на войната обаче рискът от използване на ядрено оръжие в Украйна не може да бъде напълно отхвърлен: Русия продължава да счита част от Украйна за своя собствена територия, а ядрената доктрина на Русия гласи, че тя може да използва ядрени оръжия, за да защити своята територия. Никой не може да знае как ще реагира Кремъл, ако Украйна направи някакъв пробив в тези територии след края на зимата или ако руската военна икономика започне да се пропуква. И един факт е очевиден: и двете страни смятат тази война за екзистенциална и нямат намерение да спрат.

На фронтовата линия ситуацията в Запорожката атомна електроцентрала с шест реактора - най-голямата в Европа - остава критична. Мястото на изпадналата в затруднение централа продължи да издържа на пожар, структурни щети, временни загуби на външно захранване и стрес на оператора. Твърди се, че Русия е унищожила язовира Каховка, охладителния резервоар на централата и основен източник на вода за пиене и напояване, а експертите се страхуваха от умишлен саботаж на самата централа. Междувременно анализаторите все още имаха затруднения да формулират ясни мерки за защита срещу военни атаки срещу ядрените реактори.

В световен мащаб светът изпита подновен интерес към ядрените оръжия, докато страните търсеха начини да гарантират своята сигурност в контекста на нарастващото глобално напрежение. Страхувайки се, че "Украйна днес може да бъде Азия утре", някои лидери в Южна Корея и Япония притиснаха Съединените щати да засилят разширеното си възпиране към Сеул и Токио. Пакистан продължава постепенно да разширява ядрения си арсенал с повече бойни глави, повече системи за доставка и нарастваща индустрия за производство на делящи се материали. Експертите изразиха опасения, че страните с ядрено оръжие продължават да разпространяват своите ядрени технологии и материали в Близкия изток и извън него. В Съединените щати комисия на Конгреса призова за добавяне на нови ядрени способности за противодействие на нарастващия ядрен арсенал на Китай - стратегия, която критиците смятат за неефективна и потенциално водеща до надпревара в ядрените оръжия.

На дипломатическия фронт два големи договора за контрол на въоръженията бяха почти отменени 2023 година, като Русия прекрати участието си в Нов СТАРТ и отмени ратификацията си на Всеобхватната ядрена Договор за забрана на опитите (CTBT).

Въпреки тези неуспехи, общността за контрол на ядрените оръжия и разоръжаването продължава да се изправя срещу разпространението на ядрени оръжия и да оказва натиск върху Съединените щати да участват в конкретни преговори за контрол на ядрените оръжия с Китай.