Проф. Сергийчук: Ще разкажа истината за българите, загинали в Гладомора

Поемам като свой личен ангажимент да се узнае истината за българите, станали жертва на Гладомора, заяви професорът по история Володимир Сергийчук от Киевския национален университет "Тарас Шевченко".
Той пристигна у нас по покана на Атлантическия съвет във връзка с 85-ата годишнина от геноцида, наложен от Йосиф Сталин през 1932-1933 г. над Украйна и над украинците, живеещи в други части на тогавашния Съветски съюз.
Сред милионите, загинали от гладна смърт, има около 100 хиляди българи.

Проф. Сергийчук напомни, че и днес руските власти не признават Гладомора за геноцид, като твърдят, че по онова време от глад са страдали всички народи в Съветския съюз.

Историкът посочи признаците, доказващи, че става дума за умишлено предизвикан глад с цел физическо унищожение.

На първо място, чрез насилие са иззети всички хранителни продукти, като за неподчинение са се налагали жестоки наказания. За пет укрити житни класа хората са били наказвани с дългогодишна каторга или със смърт. Такава е била съдбата дори на майките, търсещи случайно неожънати класове по нивите, за да спасят гладуващите си деца - тези жени са били наричани от Кремъл презрително "фризьорки".
Конфискуваното жито е изнасяно в чужбина.

По данни на германски дипломати, през Гладомора умират около 10 милиона души, посочва проф. Сергийчук. Една трета от тях са деца.

България да признае официално Гладомора, искат историци и наследници

Над 100 000 българи в Украйна са починали от глад

Същевременно на хората, които са искали да потърсят хляб в съседни райони на Русия или Беларус, е наложена забрана за придвижване. Не са им издавали билети за влаковете, а тези, които са тръгвали пеша, не са допускани извън територията на Украйна. Съветските власти предизвикват глад и в Кубан и Казахстан, където има компактно украинско население. Там също е наложена забрана за придвижване, но тя важи само за украинците. Документите показват, че над 60 района в Сибир са приели гладуващи казахи.

Друго доказателство за умишления характер на трагедията е информационното затъмнение, наложено от режима. Москва категорично отрича, че украинците гладуват. На западни интелектуалци, сред които Бърнард Шоу и Анри Барбюс са показвани режисирани картини на благоденствие, за да бъде убеден светът, че гладът е измислица. В други случаи директно са били подкупвани журналисти - такъв е случаят с Волфганг Дюранти от "Ню Йорк Таймс".

Ден за почит към жертвите на Гладомора, най-големият геноцид в европейската история

Загиват милиони хора…

Малцината украинци, които успяват да избягат в Германия, разказват какво се случва и събират помощи. Властите отказват да ги предадат на гладуващото население, което е доведено до ръба на унищожението.
За да спасят децата си някои семейства се хранят с труповете на починалите си близки. В някои случаи дори са убивали едно от децата, за да нахранят останалите. А ужасът и болката от преживяното остават дълго, след като гладът е отминал.  

Цели села се обезлюдяват напълно, защото не остават живи хора. Впоследствие в тях режимът заселва руснаци и беларуси, като променя имената на населените места, за да заличи напълно тяхната автентичност.
Масово се закриват украински училища и вестници и на тяхно място се създават рускоезични. 

На много места е наложена насилствена русификация и хората се страхуват да се заявят като украинци.

Българите също са подложени на подобен терор. В Коларовски район, където преобладава българският етнически елемент, през 1926 г. населението е около 46 хиляди души, до 1932 г. нараства на 568 46, а след Гладомора - при преброяването през 1937 г., е 366 00 души.
Заличена е идентичноста на немалко български села.

Пълната картина за жертвите на геноцида не е известна, тъй като сталинският режим засекретява съществуващите документи, а за голямата част от починалите изобщо липсват такива. И до днес има много масови гробове от времето на Гладомора, които не са проучени.

Българите в Таврия – страдание и възраждане

Излезе книгата на Василий Митков „Голготата на българите в Таврия”

Сега историците проследяват единствения архив, съхранен в относителна цялост - този на началните училища, за да придобият представа за мащабите на трагедията. Документите показват, че в началото на 1930-те години класовете са средно с 50 деца. След Гладомора от 50 остават около 10, на много места дори не са образуват паралелки в първи клас. На други се правят смесени класове от деца, родени в две поредни години.
Училищните архиви показват, че през 1932-33 година в Украйна загиват между 3 и 3.5 милиона деца.

Историята помни още два гладомора - през 1921-1922 и 1946-1947 г.