Миналата седмица сърбите в Северно Косово раниха около 25 членове на мироопазващите сили на НАТО след сблъсъци в Северно Косово. Напрежението между Сърбия и Косово винаги е било високо, тъй като Сърбия не признава суверенитета му. Въпреки че напрежението в Косово нараства през последните месеци, това е най-жестокият сблъсък досега, пише за "Фондация за защита на демокрациите" д-р Ивана Страднер, съветник на фондацията и гостуващ научен сътрудник на Jeane Kirkpatrick в American Enterprise Institute във Вашингтон, където работата й се съсредоточава върху руските стратегии за сигурност и военни доктрини, свързани с информационните операции, тя е работила като гост-учен в Харвардския университет и лектор за различни университети, включително Университета на Калифорния, Бъркли, Факултет по право.

Насилието избухна в град Звечан. Преди избухването на насилие косовската полиция и мироопазващите войски на НАТО охраняваха общински сгради в Звечан и три други общини в Северно Косово, тъй като тези райони току-що бяха провели избори, които сръбските протестиращи бойкотираха. Сръбският президент Вучич подкрепи бойкота на изборите, като подчерта, че сърбите не трябва да толерират чужда "окупация".

Тъй като сърбите бойкотираха изборите, имаше само 3,5 процента избирателна активност; и четирите общини в крайна сметка избраха кметове от партиите на етническите албанци. Премиерът на Косово твърди, че тази ниска избирателна активност се дължи на "заплашителната кампания, дирижирана от Белград... и изнудване от страна на престъпни групи".

Смята се, че протестиращите са били подкрепени от Белград и са отказали да приемат изборните резултати. Вучич изрази подкрепа за протестиращите, заявявайки, че те провеждат "мирно политическо въстание" в отговор на несправедливостите от "техните окупатори".

След изборите протестиращи се опитаха да попречат на избраниците да влязат в общинските сгради. След като сръбските протестиращи започнаха да атакуват войските на НАТО и косовските полицейски сили, войските на НАТО трябваше да използват сълзотворен газ и зашеметяващи гранати, за да спрат протестиращите да ги атакуват яростно. Протестиращите "отвърнаха с хвърляне на камъни и други твърди предмети по тях".

В изявление НАТО описва как: "Няколко войници от италианския и унгарския контингент на КФОР (ръководени от НАТО мироопазващи сили в Косово) са били обект на непровокирани атаки и са получили травматични рани със счупвания и изгаряния поради експлозията на запалителни устройства."

Протестиращите също драскаха с националистически лозунги и символи колите на косовската полиция.

Сръбският президент Александър Вучич заяви: "Последиците (от сблъсъците) са големи и тежки, а единственият виновник е (министър-председателят на Косово) Албин Курти..."

Вучич твърди, че 54 сърби са били ранени и оттогава е поставил сръбската армия във "висока бойна готовност" и е провел среща със своя Съвет за национална сигурност, за да определи стратегия, "насочена към укрепване на отбранителните способности на Сърбия".

След като Франция и Германия предложиха провеждането на нови избори в четирите общини за облекчаване на напрежението, президентът на Косово каза в четвъртък, че е "готова да разгледа тази възможност".

САЩ обвиниха Косово в ескалация, а американският посланик каза: "Действията, предприети от правителството на Косово... създадоха тази кризисна атмосфера на север."

Това беше последвано от френския президент Макрон, който също обвини властите в Косово в ескалация на кризата.

Шефът на НАТО Йенс Столенберг подчерта, че "Прищина трябва да намали ескалацията и да не предприема едностранни, дестабилизиращи стъпки". В резултат на това Съединените щати отмениха участието на Косово в продължаващите учения на НАТО Defender Europe 23.

Западните изявления за "балансиране" са сбъдната мечта за Белград и Москва.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Москва "абсолютно, безусловно подкрепя Сърбия".

"Ние подкрепяме сърбите", добави той, но Кремъл не може да има доверие на ЕС в изпълнението на споразуменията за Косово. Руският посланик в Сърбия Александър Боцан-Харченко заяви, че ситуацията в Косово е "хибридна война" и че Западът натиска Сърбия да признае Косово.

Руският посланик също така твърди, че опонентите на сръбския президент Александър Вучич искат да направят "преврат в стил Майдан". Само няколко дни преди това изявление сръбският президент заяви, че братски разузнавателни служби от Изтока са го предупредили за опит за цветна революция.

Директорът на сръбската разузнавателна агенция Вулин се срещна миналата седмица с руския секретар на Съвета за сигурност Николай Патрушев и обсъдиха руско-сръбските отношения.

Руският външен министър Сергей Лавров нарече избухването на насилие "тревожно" и сякаш свърза вината със Запада, заявявайки как "голяма "експлозия" зрее в центъра на Европа, точно на мястото, където през 1999 г. НАТО извърши агресия срещу Югославия".

Възниква крайният въпрос защо Русия и Сърбия биха спечелили от ескалацията в Косово.

Русия гледа на региона като на мекия корем на Европа и Москва използва информационни операции, за да разпали етническото напрежение и да насърчи протести, да сключва оръжейни сделки, да се вгради в критична енергийна инфраструктура и да използва дългогодишните религиозни и културни връзки между Руската православна църква и Сръбската православна църква.

Усилията на Путин да тласне Сърбия и Косово до ръба и да засили напрежението в Западните Балкани, е за да може да се позиционира като единствения регионален посредник и гарант за сигурността. Като се има предвид, че НАТО има мироопазваща мисия в Косово, Кремъл цели да покаже, че НАТО не е надежден партньор за Косово.

Докато Москва продължава да губи на бойното поле в Украйна, Путин използва хаоса на Балканите, за да отвлече вниманието на Запада.

Сръбският президент Александър Вучич има по-непосредствени стратегически интереси от намесата на Русия, доколкото хаосът в региона ще му позволи да се представи като сила за стабилност. Любимата тактика на Вучич е да ескалира и след това да намали напрежението и да използва Косово като разменна монета със Запада.

Неговата крайна цел е да остане на власт възможно най-дълго. Чрез подкопаването на прозападната опозиция в Сърбия и укрепването на крайнодесните националисти, Вучич се позиционира като умерен нарушител на сделки в обектива на западния свят.

Тази тактическа маневра би трябвало да се хареса доста на наблюдателите на Кремъл, тъй като тя много прилича на политическата стратегия на Путин в началото на политическата му кариера.

Освен това Вучич е изправен пред значителни предизвикателства в своята вътрешна сфера. След две масови стрелби в Сърбия през май всяка седмица има протести срещу неговото правителство. Сега Вучич разсейва вътрешната си публика и стратегически използва ситуацията в Косово като политически инструмент.

Три десетилетия след кървавото разпадане на Югославия, неотдавнашните сблъсъци между Сърбия и Косово възобновиха продължаващото етническо напрежение и предизвикаха безпокойство на Запада. Докато Русия и Сърбия продължават да наливат масло в огъня в Косово, ситуацията е достатъчно сериозна, за да привлече вниманието на западните лидери.

И въпреки че това е едновременно разбираемо и уместно, те не трябва да позволяват основният им фокус да се отклони от Украйна, както Путин несъмнено се надява, че ще стане.