Хронично равнодушие, физическо насилие и високодозирани медикаменти са все още рутинни методи в отношението към хората с психически заболявания в Югоизточна Европа.

Това констатира Яна Бурер Тавание в репортаж от България, Сърбия и Румъния, публикуван в австрийския вестник Дер Щандарт.

Повечето от наблюденията й са плод на разследвания под прикритие, съобщава kafene.net

От Горен чифлик в Източна България тя разказва за ужасяващи бараки, в които били скрити жените с най-силни психически отклонения, които нямали право да се хранят заедно с останалите, а получавали храната си в специално оградено пространство, приличащо на клетка.

В дом в село Радовец в Югоизточна България авторката заварила 76 напълно летаргични мъже с основна диагноза шизофрения. В дома обаче няма нито един психиатър. Единственият подобен специалист идвал един път в месеца, а на пациентите се предписвали остарели психофармацевтични средства, които имали множество вредни странични въздействия.

Гробището на Радовец е олицетворение на безразличиeто към тези съдби, се казва още в публикацията. Буренясалите площи в повечето случаи криели анонимни гробове без кръст или паметник.

Анонимността и смъртта са логичният завършек на един живот без права и идентичност, завършва репортажът на българката, която е отличена с трета награда за разследваща журналистика на фондация Роберт Бош и Balkan Investigative Reporting Network.