Русия се обръща все повече към изнудване и финансови стимули, за да наеме германци да шпионират за нея след експулсирането от Европа на около 600 руски дипломати, съобщи германската служба за вътрешна сигурност, цитирана от "Ройтерс".
Федералната служба за защита на конституцията (BfV) заяви, че руските разузнавателни служби са харчили големи средства за набиране на агенти в Германия въпреки опитите на Запада да ограничи техните операции след нахлуването на Москва в Украйна.
"Русия работи усилено, за да компенсира намаляването на броя на руските агенти в Германия от германското правителство", каза на пресконференция шефът на BfV Томас Халденванг.
Двама германски граждани, които бяха обвинени миналия август в държавна измяна за шпионаж в полза на Русия, са получили приблизително 400 000 евро за услугите си, каза BfV.
"Агентските хонорари показват, че руските служби продължават да разполагат с огромни финансови ресурси, с които да преследват своите разузнавателни цели", се добавя в доклада.
Особено изложени на риск да бъдат атакувани от руските служби за сигурност бяха германците, които живееха в Русия или редовно пътуваха там, включително германски дипломати, които лесно биха могли да станат уязвими на опити за изнудване.
"Веднага след като разполагат с компрометираща информация за своите цели, тези служби не се притесняват да използват агресивни техники за набиране на персонал", добавиха те.
По-рано този месец НАТО също потвърди загрижеността си относно руския шпионаж и призова за по-строги действия в отговор на кампания от враждебни дейности, включително актове на саботаж и кибератаки.
Германският вътрешен министър Нанси Фейзер, цитирана от "Политико", също изрази загриженост относно увеличаващите се заплахи от шпионаж и кибератаки от страна на Русия, Китай и Иран.
В рамките на представянето на доклада за защита на конституцията за 2023 година в Берлин, Фейзер заяви:
"Заплахата за нашата демокрация от шпионаж, саботаж, дезинформация и кибер атаки е достигнала ново измерение."
Фейзер уточни, че Русия е променила своята разузнавателна стратегия след изгонването на нейните дипломати от Германия през 2023 година и сега се фокусира върху шпионаж, както и върху провеждане на кибер атаки и дезинформационни кампании срещу Берлин. Президентът на службата за защита на конституцията, Томас Халденванг, добави:
"Мащабна кибератака през 2023 година беше насочена срещу високопоставени цели в бизнеса и политиката, включително изпълнителния комитет на партията SPD. Тази атака е приписана на групата APT 28, която е контролирана от руската военна разузнавателна служба."
Докладът също така разкрива, че дейностите на иранските разузнавателни служби в Германия са фокусирани върху наблюдение на ирански опозиционни групи и лица, особено след масовите протести срещу режима миналата година. Китайските разузнавателни служби, освен че наблюдават хора в изгнание, също така са се фокусирали върху събиране на информация в областите на изследвания, бизнес и политика.
Докладът също така показва, че престъпленията, извършени от екстремисти, са се увеличили до 39,433 през 2023 година, достигайки исторически връх. Броят на крайнодесните екстремисти е нараснал с почти 2000 до 40,600 през 2023 година, докато броят на левите екстремисти е нараснал с 500 до общо 37,000 души.
Броят на хората, свързани с ислямисткия тероризъм, остава почти непроменен на 27,200, но заплахата от ислямистки тероризъм се е увеличила след атаката на "Хамас" и други групи в Газа на 7 октомври и последвалата война в региона.
USD
CHF
EUR
GBP
