86-годишният Павел Авербух е живял близо до квартала Брайтън Бийч в Ню Йорк през последните три десетилетия, но когато гледа новините за Украйна, се пренася обратно към детството си в Одеса, Украйна, пише ЕнБиСи.

"Сърцето ми кърви от болката, която изпитвам, като наблюдавам това", каза той на руски. "Постоянният, постоянен страх да бъда убит и унищожен във всеки един момент е нещо, което преживявам постоянно, докато гледам новините."

Авербух е оцелял от Холокоста. Той каза, че си спомня деня през 1941 г., когато е имал късмета да се качи на последната лодка от Одеса. Баба му, която по това време отказва да евакуира Украйна, е убита по време на Втората световна война.

Докато Авербух посещава дейности за възрастни хора в Кингс Бей в залива Шипсхед, Бруклин, той коментира, че се тревожи за безопасността на много от братовчедите си, които сега живеят в Украйна.

Той не е сам в това преживяване. Брайтън Бийч е дом на най-високата концентрация на рускоезични имигранти в Съединените щати. Този район е наречен "Малката Одеса" на името на пристанищния град в Украйна. По тези улици понякога се говори по-често руски и украински, отколкото английски. Американският еврейски комитет изчислява, че в Ню Йорк има 300 000 рускоговорящи евреи.

Магазините по авеню Брайтън Бийч показват украински знамена и QR кодове за благотворителни организации, подкрепящи страната и нейния народ. Пред хранителния магазин на Брайтън Базар надпис на английски гласи "Спрете Путин". Той е до табела на руски, която се превежда като "Без война". Супермаркетът Taste of Russia свали тента си в знак на солидарност след руската инвазия.

Докато възрастните хора в Кингс Бей танцуват и четат местни вестници на руски, войната в Украйна винаги присъства в тази група, много от които са оцелели от Холокоста като Авербух.

Повишената тревожност и скръб, които Авербух изпитва, не са необичайни. Много оцелели от Холокоста се чувстват така, сякаш повторно преживяват травмата, гледайки руската инвазия.

Владимир Броварник е роден в Киев, Украйна, през 1937 г. и оцелява след Холокоста, като се евакуира в Ереван, столицата на Армения. Той има роднини, които нямат такъв късмет, колкото той, да избягат и са убити в Бабий Яр, мястото, където са убити 33 771 евреи за период от два дни.

На 1 март руски ракетен удар, който изглежда беше насочен към телевизионна кула в столицата на Украйна, удари околностите на мемориала на Холокоста в Бабин Яр.

"Като човек, чието семейство е погребано в Бабин Яр, изпитвам мъчителна болка, гледайки новините", каза Броварник. "Никога не съм мислил, че това може да се случи и след милион години."

Според Маша Пърл, изпълнителен директор на Синята карта, национална организация, която предоставя финансова помощ на оцелели от Холокоста", "Много от рускоговорящите оцелели от Холокоста и от Украйна преживели Холокоста преживяват отново травми и това предизвиква ПТСР от военните години."

78-годишният Анатолий Сухоруков каза, че "не може да гледа без да се разплаче". Сухоруков е роден в еврейско семейство в Москва към края на Втората световна война и евакуиран в река Урал. Той каза, че трудно спи заради случващото се в Украйна.

Той каза, че се чувства дълбоко обезпокоен от твърденията на руския президент Владимир Путин за "денацификация".

"Чувствам, че това е отвратителна лъжа", каза Сухоруков. "Това е стратегия на Путин, който си играе с чувствата на руснаците, които наистина презират нацистите."

Даниел Зелцер, който работи в тясно сътрудничество с руската и украинската еврейска общност, коментира за оцелелите от Холокоста и техните потомци, "тези представи за "денацификация" на Украйна и след това да видите бомбардиран Бабин Яр правят думите "никога повече" почти безсмислени".

Страхът се усеща във всички поколения, които имат украински или руски еврейски произход и които се застъпват за идеята, че събития като Холокоста не трябва "никога повече" да се случват.