Когато фирми от ЕС командироват дълготрайно работници в Германия, те им дължат германски социални осигуровки. Това решение на съда е по жалба на полска фирма, но важи с еднаква сила и за българските наемни работници, посочва Дойче веле.

Това постанови Федералният социален съд в Касел в сряда. По този начин съдът отхвърли жалбата на една полска фирма, която през 2005 и 2006 година е ангажирала дълготрайно работници в Германия. Тя обаче не е искала да изплаща значително по-високите германски социални осигуровки. Вместо това е поискала да ѝ бъде разрешено по изключение да не плаща високите ставки. Молбата ѝ обаче е била отхвърлена от компетентните органи. Решението е било правилно, постановиха върховните социални съдии в Касел.

Изключения са възможни

Решението в конкретния случай се основава на по-стар закон. От 1 май 2010 година в ЕС важи правилото, че трудещите са социално осигурени в страната, където са наети. Когато една фирма командирова работници в друга страна от ЕС, се прилага правото в командироващата страна, ако продължителността на трудовата заетост не надвишава 24 месеца. Освен това работникът не може да замества свой колега, чийто срок на командировка е изтекъл.

Когато обаче работникът е командирован за по-дълъг период от 24 месеца, тогава се прилага социалноосигурителната практика в приемната страна. Двете страни обаче могат да договорят и изключения. За подобни договори в Германия е компетентно Германското контактно бюро за чуждестранни застраховки DVAK. В конкретния случай DVAK е отказало да направи изключение от правилата. И полската фирма е завела дело.

Съдът в Касел обаче не приема становището на DVAK, че подобна жалба е недопустима по принцип. Евентуалните претенции за допускане на изключения подлежат на съдебен контрол. Въпреки това Федералният социален съд отхвърля жалбата на ищеца, постановявайки, че изключение може да бъде допуснато само когато това е в интерес за работниците или служителите. А полската фирма не е могла да докаже подобен интерес.

Изключението не може да бъде оправдано само с интереса на работодателя и чрез ниски социални разходи да получи конкурентно предимство пред германските фирми.