Мляко за България има. Това заяви председателят на Асоциация на млекопреработвателите в България (АМБ) Димитър Зоров пред БНР. "България има достатъчно мляко за своите продукти, а недостигът, евентуално, е не повече от десетина процента", увери той.
Припомняме, че вчера друга браншова организация алармира, че новите правила на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за вноса на млечни продукти застрашават производството на такива в България и създават риск от поскъпване на основни храни. Българската асоциация на млекопреработвателите (БАМ) (с председател Димитър Христов) призова за незабавна отмяна на заповедта за засиления контрол и подчерта, че ограничаването на достъпа до законна европейска суровина не решава проблема с недостига на мляко, а единствено увеличава неговата цена и прехвърля финансовата тежест върху производителите и потребителите.
"Не можеш да разчиташ на нещо чуждо. Млякото е бързоразваляем продукт", изтъкна Димитър Зоров пред общественото радио във връзка с производството на млечни продукти от вносни суровини. "Българските млекопроизводители много бързо биха направили още 15% мляко като нахранят животните си, защото голяма част от фермерите казаха, че не дават достатъчно храна на животните, за да дадат по 30-40 литра мляко, защото това излиза на още по-голяма загуба", посочи още той.
Зоров каза още, че евтиното чуждо т. нар. "спотово" мляко е излишното в определени страни. Той добави, че от вноса му обаче е ощетено българското животновъдство, защото той води до рязко сваляне на цената и притискане на фермерите, които се отказват от производството на мляко.
В страната са 240 регистрирани предприятия за млекопреработка, а около 150-60 фермери преработват сами своята продукция. "Това значи около 400 със статут на предприятия, а внасят в България не повече от 20-30 предприятия", отбеляза Димитър Зоров.
Той заяви също, че по границите е упражняван засилен контролът през април е май е поради анализа на риска, "защото доста от суровината, която влиза от европейски страни, не отговаря на европейските хигиенни норми". Зоров счита за правилно проверката се извършва по входните пунктове на държавата. Според него е възможно част от млякото да е с повишена киселинност още пристугането му на българската граница.
"Мляко и в България се разваля. Взима се от фермата, закарва се в предприятието след 4 часа и се разваля. Важни са причините! Не може да даваме заключение за това нещо. Разбирам, че колегите, които работят предимно с вносно мляко, това ги бърка, но в края на краищата, когато си предприятие в Североизточна България и около теб има ферми с достатъчно количество мляко ... Фермерите, които бяха отишли от другата страна при министъра казват - ама вижте, господин министър, аз имам 5 тона, аз имам 10 тона и фактически никой не иска от региона да го вземе, въпреки че в радиус от 50 километра има 7 мандри, не ви ли се струва малко и това не най-нормалното? Затова има различни страни, коментира Зоров.
Той изтъкна, че държавата създава политики и изпълнява функцията на балансьор, който носи отговорността и подчерта: "Всички искаме повече държава! Когато обаче държавата тръгне да си върши работата, ние какво правим? Казваме: "Ами това вече не го искаме."
За твърденията, че от Европа се транспортира мляко до България на 1500 км в обикновени, а не в хладилни цистерни, за да има по-ниска цена у нас, Димитър Зоров беше категоричен, че сериозните преработватели си купуват специализирани транспортни средства.
По думите му в основата на проблема са надценките на търговските вериги. "Търговските вериги притискат за ниски цени, добри условия, високи надценки. Същевременно, което КЗК констатира, преработвателите от тоя страна, кого да натиснат? Не могат да натиснат енергопреносните дружества да не си вдигат тока, не могат да натиснат "Лукойл" и международната петролна обстановка - да не се дига петрола, завишават им се разходите и те какво правят, за да не си вдигат цените на млечните продукти, защото имаме закон за еврото - натискат фермера.", заяви председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България.
Според него, ако тази примка бъде разхлабена от търговските вериги и те заработят нормално по европейските практики, с надценки 35% като в Германия например, ще бъде освободен ресурс.
USD
CHF
GBP
