Припомняме, че той излежаваше доживотна присъда в 14 наказателна колония в Соликамск.
Известният чеченски боец е починал във Второ вътрешно отделение на градската болница в Соликамск (Пермска област). В момента се проверяват причините за смъртта, но от руското правосъдно министерство са категорични, че Радуев е починал от естествена смърт, като няма никакви признаци за насилствено умъртвяване. Подчертава се също така, че аутопсията се прави от представители на здравното министерство и затова информацията и проверката са независими.
Един от зам.министрите на правосъдието припомня, че неотдавна Салман Радуев е давал интервюта за някои медии, включително и телевизия, в които е заявявал, че няма никакви претенции към администрацията на наказателната колония.
Независимо от строгият режим в колонията, към Радуев са се отнасяли сравнително “меко”, заявява представителят на правосъдното министерство и добавя, че в килията си бунтовникът е изучавал Корана и Библията.
На 25 декември 2001 година Върховният съд на Дегестан призна Радуев за виновен в органзирането на нападения срещу дегестанското население в Кизляр и Первомайское. Тогава загинаха 78 души, а няколкостотин бяха ранение. Радуев е признат за виновен и за терористичния акт на гарата в Пятигорск през април 1997 г.
Кой е Салман Радуев?
Роден е на 13 февруари 1967 г в Гудермес.
Завършва средното си образование с отличие (както сам твърди), а после в интервюта заявява, че има и висше икономическо образование, аспирантура и почти готова кандидатска дисертация.
През 1992 г е назначен на перфект на Гудермес, когато оглавява и въоръженото формирование на “президентските барети”, поддържащи чеченския президент Джохар Дудаев. От баретите бива създаден и 6-ти батальон на дудаевските въоръжени сили, получил името “Борз” (Вълк).
1995 – извършва диверсионни операции по жп-линията в района на Гудермес. Април 1996 – юни 1997 командва въоръжените подразделения на “Армията на генерал Дудаев”.
На 14 декември 1995 г. Гудермес е превзет от бойците на Радуев. На 9 януари 1996 г под ръководството на Радуев е превзета градската болница в дегестанския град Кизляр. Ден по-късно със стотина заложника, бойците напускат града. На границата с Чечения колоната е подложена на предупрдителен огън от страна на федералните войски, което принуждава бойците да се укрепят в Първомайское. Между 15 и 18 януари руските войски щурмувал селото, като част от бойците на Радуев успяват да се измъкнат.
На 3 март 1996 г се появяват съобщения за смъртта на Салман Радуев. 3 месеца по-късно е изяснено, че той бил само тежко ранен.
В периода 1996/97 Радуев многократно е поемал отговорност за извършени терористични актове на територията на Русия.
На 2 август 1997 г по инициатива на Радуев е създаден военно-патриотичния съюз “Войници на свободата”. Основа на организацията е възглавяваното от Радуев движение “Пътят на Джохар”.
През 1999 г Радуев планира серия диверсионни нападения на руска територия, целящи ядрени обекти, за което биват създадени мобилни групи от по 15 бойци. От ноември същата година формированията на Радуев участват активно в боевете срещу федералните руски части в Чечения.
На 13 март 2000 година Радуев е заловен в Чечения и откаран в Москва.